6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№493
София,18.07.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 04.06.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша
докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 302 /2019 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЕЛЕКТОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР ” АД, гр.Варна (предишно наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД ) против въззивно решение на Варненския апелативен съд № 141 от 02. 11.2018 г., по в.гр.д.№ 360/2018 г., с което е потвърдено решение № 840 от 11.05.2018 г., по гр.д. № 2582/2017 г. на Варненския окръжен съд за уважаване на предявения от „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ- ТРИУМФ”, [населено място], Силистренска област срещу настоящия касатор иск по чл. 59 ЗЗД за сумата 25 271.68 лева, обезщетение за неоснователното му обогатяване от ползване на собствен на ищеца трафопост,с идентификатор №15031.502. 25.1 по кадастралната карта на [населено място],Силистренска област за периода 01.08.2012 г. – 31.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 16.08.17 г. за сумата 10 000 лева и от датата на изменение на иска – 14.11.2017 г. за сумата 15 271.68 лв., двете до окончателното им изплащане, както и в частта за възложените деловодни разноски в общ размер от 5 118.48 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основното оплакване на касатора е за нарушаване на процесуалното правил на чл.235, ал.2 във вр. с чл.236, ал.2 ГПК от страна на Варненския апелативен съд, който според изложеното, не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, доводите и възражения на страните относно фактическото твърдение на ищеца за придобито от него право на собственост върху процесния енергиен обект на основание покупко- продажба, нито е изложил мотиви по основаното възражение на ответника за неспазване на изискуемата се от чл.18 ЗЗД форма за действителност на процесната сделка.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава касационно обжалване по приложно поле с едновременното наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Счита, че „процесуалноправният въпрос, обуславящ изхода на спора, разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика е този за решаващата, а не проверяваща правораздавателна дейност на въззивния съд.” Цитира в тази вр. т.19 от ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: № 292 от 20.01.2016 г., по гр.д.№ 952/15 г. на ІІІ г.о. и № 403/23.01.2015 г., по гр.д. № 3902/14 г. на ІV г.о.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява срещу въведените касационни основания, излагайки подробни писмени съображения за тяхната неоснователност.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.3 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС допускането на касационното обжалване, уредено по действащия ГПК като факултативно, а не задължително, е предпоставено от поставен от касатора правен въпрос, който включен в предмета на конкретния правен спор и разрешен с обжалвания въззивен съдебен акт, е обусловил крайния изход на делото. Непосочването на правен въпрос отговарящ на тези задължителни критерии само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, тъй като по арг. от чл.6, ал.2 ГПК, извън правомощията на ВКС е сам формулира правен въпрос, попадащ в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и да се произнесе по същия.
В случая в изложението на касатора по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсва формулиран конкретен правен въпрос. Съдържащото се в него оплакване, че въззивният съд е формирал изводите си без да извърши собствен цялостен анализ на доказателствата и доводите на страните, поради което е достигнал до неправилни правни изводи, не удовлетворява изискването за процесуалноправен въпрос, с който се обосновава общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК – да е относим към формиране решаващите правни изводи в обжалвания съдебен акт, но не и към неговата правилност, към възприемане на фактическата обстановка от състава на въззивната инстанция или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Отделно е, че дори и да се възприеме тезата на касатора, че е поставен правен въпрос, свързан с правомощията на въззивната инстанция на съд по съществото на спора, който, въпреки дадената му крайно непрецизна формулировка, има обуславящо значение за крайния изход на делото и обосновава общото основание за достъп до касация, то недоказани са поддържаните допълнителни селективни основания по т.1 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Видно от съдържанието на мотивите в обжалвания съдебен акт на Варненския апелативен съд, с който е потвърдено първоинстанционното решение на ВОС, с него е даден подробен отговор на всички твърдения, въведени с исковата молба, като основание на иска по чл.59, ал.1 ГПК и на изложените от ответника доводи и възражения срещу тях в отговора му по чл.131 ГПК. Въз основа на самостоятелния анализ на ангажираните по делото доказателства въззивната инстанция е приела за установено от фактическа страна, че процесният трафопост е бил построен за нуждите на единния за Силистренски окръг АПК ”Дръстър”, [населено място] и предназначен за неговото клоново стопанство – „Ремонтната база”, [населено място], като след прекратяване на дейността му и в процеса на ликвидация на ТКЗС имотите му са били разпродадени по предвидените способи в действащото, към този момент, законодателство. По отношение на основания спорен и във въззивното производство въпрос дали процесният трафопост е бил вещ, изведена от гражданския оборот към момента на придобиването му от ищцовата кооперативна организация през 1994 г., което би изключило последната да се легитимира като негов собственик, материалноправно легитимиран да претендира обезщетение по реда на общия субсидиарен иск за неоснователно обогатяване решаващият състав на Варненския апелативен съд е изложил подробни правни съждения за отсъствие на нормативна забрана за разпореждане със същия, вкл. по реда на чл.17а ЗППДОбП (отм.), позовавайки се на вътрешноведомственото му предназначение и установената в чл. 8, ал.1 и ал.2 Закон за електростопанството (отм.) диференциация на ел. централи, уредби и мрежи, като такива за общо ползване и за задоволяване на собствени на съответния потребител нужди, както и на въведения с чл.2, ал.1 и ал.2 Закон за електростопанството ( отм.) режим на притежание на същите към момента на извършената придобива сделка. Затова, като е съобразил данните по делото и позовавайки се на липса на други доказателства, ангажирани, съобразно въведената с чл.154 ГПК доказателствена тежест и задължителните постановки в ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, с които ответникът да е провел пълно обратно доказване на установеното от нотариус рег.№ 413 на КЧН в констативен нотариален акт № 172 , т.1, рег.№ 4367, д.№ 767/28.12.2009 г. е изградил краен правен извод, че ищецът е активно материалноправно легитимиран, като собственик на процесния трафопост, да претендира и получи от ползващото процесното съоръжение без основание ответно дружество обезщетение за визирания в исковата молба период.
Подробни съображения решаващият състав на въззивния съд е изложил и относно размера на следващото се на ищеца обезщетение в разглежданата хипотеза, като е съобразил и формираната в тази насока казуална практика на ВКС, според която приложима за определянето му база е приетата от ДКЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ.
Следователно излагайки подробни мотиви по съществото на спора въззивният съд е процедирал в пълно съгласие с цитираната от касатора задължителна и казуална практика на ВКС, както и със задължителните , служебно известни на настоящия съдебен състав постановки в ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, относно правомощията на въззивния съд на съд по съществото на спора, а не на контролно отменителна инстанция, поради което твърдяното от жалбоподателя противоречие отсъства.
При наличие на формирана задължителна практика на касационната инстанция, по отношение на която нито се поддържа, нито се доказва обществена и/или правна необходимост от осъвременяването й, селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, според задължителните разяснения в т.4 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е въобще неприложимо.
Що се касае до становището на касатора за допуснато от въззивния съд отклонение от практиката на ВКС по приложението на чл. 235, ал.2 ГПК и на чл.236, ал.2 ГПК, то освен, че конкретни правни въпроси не са формулирани, последното в същността си обосновава въведените с касационната жалба оплаквания, за процесуална незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение, които относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК са извън предмета на производството по чл.288 ГПК.
Обжалваното въззивно решение не е и „очевидно неправилно”.
„Очевидната неправилност”, като основание за селекция и достъп до касационно обжалване, се обуславя от наличие на такова видимо тежко нарушение на закона, което може да бъде констатирано без необходимост от извършване на присъщия за касационната инстанция същински касационен контрол – анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, какъвто не е разглежданият случай.Затова и според формираната практика на ВКС по приложението на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК очевидно неправилен ще бъде само въззивен съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл, приложена е несъществуваща или отменена правна норма, не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на формалната логика. Във всички останали случаи неправилността на обжалваното въззивно решение, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и на съдопроизводствените правила или от нарушаване правилата на формалната логика при разрешаване на конкретния правен спор, не обосновава наличие за „очевидна неправилност” по см. на чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК, а допускането на касационно обжалване ще е задължително обусловено от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изхода на делото в производството по чл.288 ГПК и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени претендираните в срока по чл.287, ал.1 ГПК деловодни разноски, възлизащи на сумата 1164 лв., адвокатско възнаграждение с включен ДДС, неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК и реално заплатено по банков път, съгласно приложените по делото писмени доказателства – договор за правна защита и съдействие от 24.01.2019 г., платежно нареждане за кредитен превод от 24.01.2019 г. и данъчна фактура № 884/24.01.2019 г.
Мотивиран от горното,настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненския апелативен съд № 141 от 02. 11.2018 г., по в.гр.д.№ 360/2018 г..
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, гр.Варна (предишна фирма „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД ),[ЕИК] да заплати на „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ-ТРИУМФ”, [населено място],Силистренска област, ЕИК:[ЕИК] деловодни разноски за настоящето производство в размер на 1164 лв. (хиляда сто шестдесет и четири лева) адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: