4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
С., 02.04.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и осми март, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 1630 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат С. В. срещу въззивно решение от 5.07.2011 г. по гр.д. № 5914/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от № Р-ІІ-64-47 от 9.03.2011 г. по гр.д. № 45197/2010 г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от Р. Г. П. срещу дружеството обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата 25560 лв.
Ответникът по касационната жалба Р. Г. П. в писмения отговор, подаден чрез адвокат А. Д. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
За да приеме, че заповед № РД 017 от 30.07.2010 г. на управителя на дружеството, с която П. е уволнен на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ е незаконосъобразна, въззивният съд е счел, че работодателят не е изпълнил точно задължението си по Наредба №5/1987 г. на министъра на здравеопазването да изиска разрешение от определения орган. Правните последици от неизпълнение на това задължение на работодателя са посочени в разпоредбата на чл.344, ал.3 КТ – признаване за незаконно и отмяна на заповедта за уволнение само на това основание, без съдът да разглежда трудовия спор по същество.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Съдът се произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото, а именно при установена недобросъвестност от страна на работника или служителя, последният ползва ли се от закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ. Намира ли приложение разпоредбата на чл.220, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1 КТ Следва ли да се прилага разпоредбата на чл.329 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на основание съкращаване в щата.
По поставения материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото, а именно при установена недобросъвестност от страна на работника или служителя, последният ползва ли се от закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Практиката по този въпрос е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на Върховния касационен съд: решение № 492 от 17.06.2010 г. по гр.д. № 477/2010 г. на ІV г.о.; решение по гр.д. № 433/2008г; решение по гр.д. № 1188/2009 г.; решение по гр.д. № 852/2009 г.; решение по гр.д. № 767/2010 г. на ІV г.о. В тях е прието, че закрилата по чл.333, ал.1,т.3 КТ има обективен характер и важи винаги, когато работникът страда от заболяване по Наредба № 5/1987 г. за болестите, при които работниците имат особена закрила. Прието е също така, че задължение на работодателя е да извърши преценка за наличие на предварителната закрила, като събере информация за работниците и служителите, които смята да уволни, като няма легално вменено задължение на работника или служителя да уведомява работодателя си предварително за наличието на болести, а обективния характер на закрилата се изключва само в случай, че работникът или служителят съзнателно укрие съществуващо заболяване по посочената наредба. В съответствие с цитираната задължителна практика са и формираните от въззивния съд изводи, че П. е страдал от захарен диабет, което заболяване попада в кръга на Наредба № 5/1987 г. и е обхванато от закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ, както и че отказът му да декларира, че не страда от болести, попадащи в кръга на наредбата не съставлява въвеждане умишлено в заблуждение на работодателя, че не страда от заболяването към датата на връчване на заповедта. Приетото от въззивния съд, че работодателят не е провел предварително проучване относно здравословното състояние на съкратения работник и че П. не е укрил заболяването не влиза в противоречие с разрешението дадено в цитираната задължителна практика на Върховния касационен съд.
По въпросите- намира ли приложение разпоредбата на чл.220, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1 КТ и следва ли да се прилага разпоредбата на чл.329 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на основание съкращаване в щата не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Тези въпроси не са обуславящи за извода на въззивния съд, че уволнителната заповед е незаконна. Уволнението е отменено и заповедта е приета за незаконна поради това, че работодателят не е преодолял предварителната закрила по чл.333, ал.1, т.3 ГПК. Останалите оплаквания в изложението касаят обосноваността на изводите на въззивния съд, което е основание за касационно обжалване в производството по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
При този изход на делото на ответника следва да се присъдят направените разноски за касационното производство, които видно от представения договор за правна защита и съдействие от 11.11.2011 г. са в размер на 1000 лева.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 5.07.2011 г. по гр.д. № 5914/2011 г. на Софийски градски съд.
Осъжда [фирма], [населено място], “Бизнес парк С.”, сграда № 11, вх.А, ет.ІІ, офис 201 да заплати на Р. Г. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [жк], бл.№2, вх.Г, ет.V, ап.64 направените разноски за касационното производство в размер на 1000 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :