3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
София, 20.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………….………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 810 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3552/25.V.2011 г. на И. К. Г. от [населено място], действащ в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на [фирма] със седалище и адрес на управление в същия град, подадена против въззивното решение № 61 на Сливенския ОС, ГК, от 21.ІV.2011 г., постановено по гр. дело № 69/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 897 на РС-Сливен от 5.І.2011 г. по гр.д. № 4115/2010 г.: за осъждането на това д-во да заплати на [фирма] – Б. сума в размер на 18 222.91 лв., представляваща стойността на извършени от последното строително-монтажни работи по ф/ра № 93/7.ІV.2008 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на завеждане на делото /19 юли 2010 г./ и до окончателното й изплащане, както и 1 458.92 лв. разноски.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на обжалваното въззивно решение при допуснати от състава на Сливенския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразени в игнориране на възражение за актувана, но неизвършена работа, а също и в неоснователното кредитиране на показанията на свидетел. Поради това се претендира касиране на въззивното решение и присъждане на всички направени разноски по делата, вкл. платените адвокатски възнаграждения.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма]-гр. С. обосновава приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение Сливенският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в ТР № 1 от 4.І.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г., тъй като бил нарушил процесуалното правило на чл. 12 ГПК за обсъждане на всички доказателства и доводите на страните.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] – Б. писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Сливенския ОС, касационната жалба на [фирма]-гр. С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата постановки по т. 1 на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № !/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен да извежда релевантния правен въпрос от изложението към касационната жалба, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на въпрос от значение за изхода по конкретното дело /бил той материално- или процесуалноправен/ само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В процесния случай касаторът [фирма] е повторил в изложението си към жалбата, съдържащото се в последната оплакване за допуснати от състава на Сливенския ОС съществени нарушения на съдопроизводствени правила, но касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, пред. 2-ро ГПК не може да бъде отъждествявано с основание за допустимост на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 61 на Сливенския окръжен съд, ГК, от 21.ІV.2011 г., постановено по гр. дело № 69/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2