О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
С., 24.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№446 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
С определение №1003 от 03.06.11г. по ч.гр.д.№1843/11г. на Софийски апелативен съд е потвърдено определението от 01.03.11г. по гр.д.№3547/08г. на СГС, І-13 с-в, с което не е допуснато главно встъпване по молба на К. С. К., Н. С. К. и Ю. С. К..
Въззивният съд е приел, че лицата, които искат да встъпят главно във висящ процес за установяване на собствеността и предаване владението на помещенията над втория етаж на процесната жилищна сграда, са етажни собственици в същата сграда. Те твърдят, че процесните помещения имат характер на общи части на сградата. Тъй като предявяването на иск по чл.108 от ЗС е сделка на управление, а общите части в етажна собственост се управляват с решение на ОС на етажните собственици, липсва процесуална легитимация на отделните собственици да искат предаването на всички общи части. Без решение на общото събрание, такъв иск е процесуално недопустим, затова и искането за главно встъпване е неоснователно.
Частна жалба срещу въззивното определение са подали К. С. К., Н. С. К. и Ю. С. К.. Те считат, че обжалваното определение е нищожно, евентуално – неправилно. Поддържат, че като отказал правораздаване по един иск за защита на частна собственост, която е неприкосновена, съгласно чл.17, ал.1 от Конституцията на РБ, като погазил и редица други конституционни принципи и като създал несъществуващи в обективното право ограничения за упражняване на правото на иск, въззивният съд постановил нищожно определение. Развиват доводи и за неправилност на това определение. В изложението към жалбата се поддържа, че „вероятната нищожност” по смисъла на т.1 от ТР №1/19.02.10г. на ОСГТК на ВКС е основание за допустимост на касационното обжалване на определението на въззивния съд. Такова основание било и противоречието между мотиви и диспозитив по въпроса дали иска за главно встъпване е допустим поне за идеалните части на главно встъпилия от общите части на сградата. По противоречието имало съдебна практика, която не била съобразена от въззивния съд – ППВС №1/1985г., решение №25-80-ОСГК и решение №3-87-ОСГК.
Ответниците в производството – Столична община, Р. Б. П., М. Б. В., Е. Б. Шейкова и Д. С. Г. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Единственият правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е дали отделният етажен собственик е легитимиран да предяви срещу трето лице иск по чл.108 от ЗС за предаване владението на обща част от сградата, без решение на общото събрание на етажната собственост и дали такъв иск е процесуално допустим. Този въпрос не е поставен в изложението към частната жалба и не е свързан с някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Вероятната нищожност на обжалваното определение е основание за ВКС служебно да допусне касационно обжалване по правен въпрос, който не е поставен от жалбоподателя. В този смисъл следва да се разбират разясненията в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Тук преценката за вероятна нищожност се прави от съда, а не от жалбоподателя. В случая обжалваното въззивно определение не е нищожно – постановено е от надлежен съд, в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата от закона форма и е подписано. Обстоятелството, че с него се прегражда възможността за разглеждане на иск по чл.225, ал.1 от ГПК, вр.чл.108 от ЗС в рамките на висящия спор за собственост, не прави това определение нищожно. Ето защо в случая не е налице основание за ВКС служебно да допусне касационно обжалване по въпроса за нищожността на определението.
Определението не противоречи и на посочената от жалбоподателите практика на ВС и ВКС по поставения от него правен въпрос – дали иска за главно встъпване е допустим поне за идеалните части на главно встъпилия от общите части на сградата. По този въпрос въззивният съд не се е произнасял, той не се съдържа и в посочените от жалбоподателя ППВС №1/1985г., решение №25-80-ОСГК и решение №3-87-ОСГК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1003 от 03.06.11г. по ч.гр.д.№1843/11г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: