7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
София, 24.10.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
търговско дело № 50016 от 2016 година по описа на Второ ТО, разпределено на Първо ГО на ВКС в изпълнение на заповед №839/18.05.2016г. на председателя на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия към министъра на икономиката срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 9 състав, постановено на 10.06.2015г. по в.т.д.№2432/2013г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от агенцията срещу [фирма] искове по чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на суми, представляващи субсидии, платени по договор за изпълнение на проект, финансиран със средства на Националния иновационен фонд, надвишаващи размера на окончателно определените след приключване на проекта субсидии, съответно лихви за забава и е уважен предявеният като частичен насрещен иск за заплащане на неплатена субсидия по същия договор.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:
1.Допустимо ли е да не се издава доклад по делото; допустимо ли е въззивната инстанция изцяло да пренебрегва липсата на доклад по делото на първата инстанция и да компенсира липсата на доклад по делото и липсата на каквито и да било указания към ищеца с допускане вместо основна експертиза от друго вещо лице по основния иск на допълнителна експертиза за ищеца към експертизата по насрещния иск, съответно и двете експертизи изготвени от едно и също вещо лице въпреки възраженията на ищеца и въпреки, че на ищеца е отказана основна експертиза по основния иск в хода на делото пред въззивната инстанция.
Поддържа, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл и по въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
2.Дали решенията на изпълнителния директор на финансиращата институция-ищец И. за определяне на окончателния размер на субсидията по съответния проект по Н. и за определяне на размера на субсидията, подлежаща на възстановяване от бенефициента, в т.ч. и процесното решение № ИФ-05-03-71/27.05.2008г., представляват индивидуални административни актове;
3.Дали Правилата за управление на средствата на Националния иновационен фонд /ПУСНИФ/, утвърдени от министъра на икономиката, представляват поднормативен акт, издаван от съответния министър съгласно чл.-25, ал.4 от Закона за администрацията;
4.Процедурата по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на бенефициенти по Националния иновационен фонд съобразно Правилата за управление на средствата по Н. /ПУСНИФ/, утвърдени от министъра на икономиката, представлява ли преюдициална административна процедура, която включва елемент на облигационно отношение, в което преюдициален е административният процес, предвид че бенефициентът се класира с проект за безвъзмездна финансова помощ по Н. само по административен път с решение на изпълнителния директор на УАНМСП за класиране и некласиране на кандидатите, представляващо индивидуален административен акт, и договорът за финансиране се сключва на основание на този акт за класиране и въз основа на ПУСНИФ; с договора се определя финансовата рамка на субсидията; окончателният размер на субсидията само до размера на отчетените, допустими и приемливи разходи, както и класирането на бенефициентите, се определят само с административен акт-решение на изпълнителния директор на финансиращата институция И.; с това решение се определя и размерът на субсидията, подлежаща на връщане като неоснователно получена от бенефициента след извършен по административен път финансов мониторинг на плащанията по проекта;
5.Налице ли е непълнота на доказателствата при постановяване на обжалваното решение, когато съдът е приел молба за поставяне на допълнителна задача на вещо лице от заинтересованата страна, но не е допуснал поставяне на допълнителна задача относно решаващи за изхода на делото въпроси.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия е предявила срещу [фирма] иск за заплащане на невъзстановена субсидия по договор от 01.11.2005г. в размер на 37402.04лв., ведно със законната лихва, както и лихва за забава в размер на 11577.38лв. за периода от поканата /16.06.2008г./ до предявяването на иска. Предявен е и като частичен насрещен иск за заплащане на сумата 25010 лв., част от общия размер за дължима субсидия за четвърти етап от договора.
С обжалваното решение е прието, че предявеният от И. иск е неоснователен, тъй като с решенията в края на всеки етап от изпълнението на договора агенцията е одобрявала направените от [фирма] разходи и е определяла субсидията за съответния етап, като ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на конкретните обстоятелства, които да обусловят неправилност на първоначално определените размери на субсидията по етапи, а именно кои точно разходи, вече веднъж определени за приемливи по какви точно причини се ревизират и се определят като неприемливи. Посочено е, че единствената информация в тази насока се съдържа в обобщения финансов анализ, но е прието, че предвид обобщения му характер тази информация не може да послужи като основание за извод, че отчетените от ответника разходи в рамките на първите три етапа от изпълнението на договора неправилно са били определени като приемливи, респ. са послужили като основа за неправилно определяне на субсидията за съответния етап.
Прието е, че с решения на изпълнителния директор на агенцията съответно от 20.10.2006г., 15.01.2007г. и 08.08.2007г. са одобрени изцяло отчетните доклади за първите три етапа на проекта, одобрени са и извършените разходи за тези етапи и е утвърдена субсидия за съответния етап, която е получена от ответника.
По отношение на решението на изпълнителния директор на агенцията от 27.05.2008г., с което е одобрен изцяло заключителния доклад и извършените разходи в размер на 41255.40лв. с определена субсидия в размер на 12133.21лв. като не са признати посочени в анализа на изпълнение на бюджета за четвърти етап разходи по 6 броя фактури, издадени от [фирма], 4 броя фактури, издадени от [фирма] и разходи за труд /възнаграждение на третото лице О. П./, е прието, че не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК. Изложени са съображения, че макар и издадено от орган на изпълнителната власт, решението има характер на частноправно волеизявление, доколкото се основава на сключения договор /чл.9, ал.1, т.3/ и на включените като неразделна част от неговото съдържание правила, които също не представляват административен акт с нормативен характер, след като, макар и утвърдени от министъра на икономиката, не са официално обнародвани. Прието е, че в качеството на частноправно волеизявление във връзка с изпълнението на договора решението от 27.05.2008г. не може да има за последица възлагане в тежест на насрещната страна по договора на задължение за връщане на част от получените субсидии при отсъствието на обстоятелства, които да обуславят съгласно закона възникването на такова задължение.
Предявеният от [фирма] насрещен иск е приет за основателен за целия предявен размер. Прието е, че следва да бъдат признати разходите по издадените от [фирма] фактури, които отговарят на изискванията на чл.65 от Правилата за управление на средствата на Националния иновационен фонд във вр. с чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството. Посочено е, че мотивът за отказа тези разходи да бъдат признати е, че фактурите не съдържат посочване на име и фамилия на съставителя, като такова изискване действително е установено в чл.7, ал.1, т.5 от Закона за счетоводството, но във фактурите е посочено, че са съставени от лицето Ю.Т. с положен подпис. Прието е, че такова индивидуализиране на съставителя с инициали и фамилно име при положен подпис е достатъчно, за да се приеме, че е спазено изискването на чл.7, ал.1, т.5 ЗСч, поради което тези фактури следва да бъдат приети за редовни първични счетоводни документи, като следва да се съобрази и обстоятелството, че са надлежно включени в дневника за продажби на доставчика за същия данъчен период. Поради това е прието, че агенцията неправилно е отказала признаване на разходите по тези фактури в общ размер 164180.80лв. без ДДС, с оглед на което и на установения от първоначалната счетоводна експертиза процент на субсидията за четвъртия етап в размер на 27% /44328.81лв./ и на определената от агенцията на база останалите признати разходи, но неплатена субсидия за четвърти етап в размер на 12133.21лв. е определен пълният размер на дължимата субсидия – 56462.03лв. И доколкото така установеният размер на субсидията надвишава размера на частично предявения осъдителен иск, е прието, че искът следва да бъде уважен изцяло.
Извършените от въззивния съд съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, включително и по допускане и изслушване на съдебно-счетоводна експертиза обосновават извод, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса дали е допустимо да не се издава доклад по делото; дали е допустимо въззивната инстанция изцяло да пренебрегва липсата на доклад по делото на първата инстанция и да компенсира липсата на доклад и липсата на каквито и да било указания към ищеца с допускане вместо основна експертиза от друго вещо лице по основния иск на допълнителна експертиза за ищеца към експертизата по насрещния иск, съответно и двете експертизи изготвени от едно и също вещо лице, въпреки възраженията на ищеца и въпреки че на ищеца е отказана основна експертиза по основния иск в хода на делото пред въззивната инстанция.
Действително в случая първоинстанционният съд не е изготвил доклад и не е разпределил доказателствената тежест между спорещите страни. В съответствие с разясненията за правомощията на въззивната инстанция във връзка с доклада по делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад, респективно когато докладът му е непълен или неточен, дадени в т.2 на ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е допуснал събирането на доказателства /съдебно-счетоводни експертизи/ за установяване на релевантните за спора факти, които не са били установени в производството пред първоинстанционния съд поради липса на доклад и при липса на указания по разпределяне на доказателствената тежест. Обстоятелството дали допуснатата експертиза е наименована основна или допълнителна в подобна хипотеза е ирелевантно за крайния изход на спора – релевантно е дали необходимите за изясняване на спора факти и обстоятелства са установени. Без правно значение е и дали експертизата е допусната по искане на ищеца или по искане на ответника, след като доказателството е събрано по предвидения в ГПК ред, съдържа данни за релевантните факти и е обсъдено от съда при постановяване на решението, както в настоящия случай, още повече, че по правилата на чл.154 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си по сключения между страните договор. При спазване на разпоредбата на чл.154 ГПК въззивният съд е допуснал изслушването на поисканата от ответника съдебно-счетоводна експертиза и въз основа на констатациите на експерта е извършил преценката дали платените по договора суми са получени от ответника, следва да бъдат върнати на Изпълнителната агенция, както и следва ли да бъдат заплатени разходите, направени за четвъртия етап на проекта. По същите съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали е налице непълнота на доказателствата, когато съдът е приел молба за поставяне на допълнителна задаца на вещо лице от заинтересована страна, но не е допуснал поставяне на допълнителна задача относно решеващи за изхода на делото въпроси. Както вече беше отбелязано, съдът е допуснал изслушването на експертизи по задачите, поставени от страната, която носи доказателствената тежест за установяване на релевантните факти и обстоятелства, като в тези експертизи се съдържат данни за тези факти. Така поставеният въпрос е израз на поддържаната от касатора защитна теза за необходимостта от установяване и на други факти и обстоятелства, които обаче съдът е приел за ирелевантни с оглед предмета на правния спор.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали решенията на изпълнителния директор на финансиращата институция-ищец И. за определяне на окончателния размер на субсидията по съответния проект по Н. и за определяне на размера на субсидията, подлежаща на възстановяване от бенефициента, в т.ч. и процесното решение № ИФ-05-03-71/27.05.2008г., представляват индивидуални административни актове. Чрез тези актове финансиращата институция заявява, че счита за дължими определени частни държавни вземания по смисъла на чл.162, ал.4 ДОПК. Въпросът за дължимостта на частните държавни вземания се разрешава по гражданскоправен ред, поради което и правната природа на акта, с който тези вземания се предявяват в отношенията между страните по договора е ирелевантна, за разлика от акта по определяне на публичните държавни вземания, които подлежат на събиране по реда на ДОПК /в който смисъл са и разясненията, дадени в ТР №8/11.12.2015г. по тълк.д.№1/2015г. на О., I и II колегия на ВАС/. По същите съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за правната природа на процедурата по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на бенефициенти на Националния иновационен фонд.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали Правилата за управление на средствата на Националния иновационен фонд /ПУСНИФ/, утвърдени от министъра на икономиката, представляват подзаконов нормативен акт /наречен поднормативен от касатора/, издаван от съоветния министър съгласно чл.25, ал.2 от Закона за администрацията. След като в чл.42, ал.2 от сключения между страните договор изрично е предвидено, че за неуредените в договора въпроси се прилагат Правилата за управление на средствата на Националния иновационен фонд, които имат характера на Общи условия на договора , определянето им като подзаконов нормативен акт от касатора сочи на поддържаната от него защитна теза в процеса, която не е възприета от съда като несъответстваща на установените по делото факти.
С оглед изхода на спора в полза на [фирма] следва да бъде присъдена сумата 500лв., представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 10.06.2016г. по в.т.д.№2432/2013г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 500лв. /петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: