О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
София, 30.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора…….…………………..………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2786 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 7033 от 10.ІХ.2018 г. на община Павел баня, подадена против определение № 326 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 25.VІІ.2018 г., постановено по ч. т. дело № 378/2018 г., с което – като недопустима – е била оставена без разглеждане молба на тази община (с вх. № 4039/23.ІІІ.2018 г. по опис на ОС-Ст. Загора), съдържаща искането й: „съдът да разпореди връчване на влязлото в сила въззивно решение на община Павел баня, за да се осигури правото на тази страна да подаде касационна жалба в определения от закона едномесечен срок”, като образуваното по нея производство е било прекратено.
Поддържайки оплакване за допуснато от състава на Пловдивския апелативен съд процесуално нарушение, общината настоящ частен касатор претендира касиране на атакувания съдебен акт и постановяване на определение от настоящата инстанция, с което да бъдела уважена молбата й „за връчване на препис от постановеното по в.т.дело № 1147/2017 г. решение на Старозагорския ОС”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба общината неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол както с „очевидна неправилност” на атакуваното прекратително определение на Пловдивския апелативен съд, така и с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но без в него да е бил формулиран въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, който да е от значение за изхода по конкретното дело.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация „Автобусни превози Павел баня” ООД със седалище и адрес на управление в този град писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Стара Загора както по допустимостта на самата частна касационна жалба /арг. чл. 274, ал. 4 ГПК и позоваване на липса на правен интерес от подаването й/, така и по допустимостта на частното касационно обжалване, а също и по основателността на единственото оплакване за неправилност на обжалвания акт на Пловдивския апелативен съд, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното частно въззивно производство пред Пловдивския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на община Павел баня ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
С влязлото в сила въззивно решение на Старозагорския ОС, постановено по т. д. № 1147/2017 г. е бил уважен предявен от „Автобусни превози Павел баня” ООД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск срещу общината настоящ частен касатор, чиито предмет е бил съществуването на вземане на търговеца срещу нея в размер на 20 000 лв., възникнало от подписан помежду им двустранен договор за извършване на обществен превоз на пътници по автобусните линии на община Павел баня. При преценка, че това въззивно решение не подлежи на касационен контрол /съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро ГПК/, както и че приложение следва да има разпоредбата на чл. 296, т. 1 ГПК, Старозагорският ОС не е предприемал връчване на преписи от въззивното си решение на страните по спора, а впоследствие е оставил без уважение процесното искане на община Павел баня за осъществяване на връчване на същия негов акт по съществото на спора.
За да обезсили определението на ОС-Стара Загора и да остави без разглеждане искането на общината настоящ частен касатор за връчване на препис от практически влязлото в сила въззивно решение, Пловдивският апелативен съд е приел /със сега атакуваното пред ВКС определение/, че: „не съдът, а законът е предвидил хипотезите, при които едно въззивно решение ще подлежи на касационно обжалване, а Старозагорският ОС се е произнесъл по същество, като е оставил без уважение едно недопустимо искане”.
Съгласно т 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното делото, разрешен в съответния акт на въззивната инстанция. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда този релевантен въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат въведените допълнителни основания за това /в процесния случай всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/.
В заключение, атакуваното от община Павел баня определение на Пловдивския апелативен съд не е и „очевидно неправилно”. Същото нито е явно необосновано /не се констатира грубо нарушаване на правилата на формалната логика при мотивирането му/, нито е било постановено contra legem /до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл/ или пък – extra legem /т.е. съдът да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/. .
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 326 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 25.VІІ.2018 г., постановено по ч. т. дело № 378/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2