3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
София, 30.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ Капка Юстиниянова Даниела Стоянова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 5402/2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. чл. 248 ГПК, образувано по частна жалба вх. № 12569 от 19.10.2016 г. на Г. С. Г., чрез пълномощник адв. Д. Б., Адвокатска колегия [населено място], против определение № 758 от 13.09.2016 г. по в. гр. дело № 1172/2016 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с което е оставена без уважение молбата на Г. С. Г. за допълване на решение № 205 от 04.07.2016 г. на Старозагорския окръжен съд по гр. дело № 1172/2016 г. в частта му за съдебните разноски.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения подробно изложени в частната жалба. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата Р. „Т. -1“ – [населено място] в писмен отговор оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С решение № 205 от 04.07.2016г. по в. гр. дело № 1172/2016г., Старозагорският окръжен съд потвърдил решение № 369 от 23.12.2015г. и решение № 24 от 05.04.2016г. постановени по гр. дело № 562/2015г. на Радневски районен съд в частта, с което е бил уважен предявеният от Г. С. Г. срещу Р. „Т.-1“ – [населено място], клон на [фирма], иск с правно основание чл. 200 КТ за сумата от 60 000 лв. и отхвърлен за разликата до претендирания размер 80 000 лв., като счел подадените въззивни жалби от ищеца Г. и ответника Р. „Т.-1“ за неоснователни и не е присъдил съдебни разноски, с оглед изхода на делото по двете жалби.
По молба на Г. С. Г. за допълване на въззивното решение в частта за разноските, с определение от 13.09.2016г., предмет на настоящата частна жалба, съдът отхвърлил искането, като е приел, че въззивната жалба на молителя не е била уважена и не му се следват разноски за въззивното производство.
Определението е неправилно.
Спорен по делото се явява въпросът за дължимостта на съдебните разноски във въззивното производство при подадени въззивни жалби от ищеца и ответника против първоинстанционното решение, когато то е потвърдено. Според установената съдебна практика, когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и същото е потвърдено изцяло от въззивната инстанция, направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка. Разноските относими към защитата срещу подадената от другата страна въззивна жалба се присъждат по правилата на чл. 78 ГПК – в този смисъл определение № 336 от 07.05.2013 г. по ч.т.д. № 638/2012 г. ВКС, второ т. о., постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК, със задължителен характер; определение № 600 от 24.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4377/2015г. ВКС, четвърто г. о. – представеното от жалбоподателя; определение № 797 от 14.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5048/2015 г. ВКС, четвърто г. о.
Съобразно посочената задължителна съдебна практика на жалбоподателя – ищец, независимо че въззивната му жалба срещу първоинстанциноното решение не е била уважена, следва да се присъдят сторените във въззивното производство разноски за защита срещу въззивната жалба на ответника, които възлизат на 3240 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение (2700 лв. за отговор и защита срещу въззивната жалба на ответника + 540лв. ДДС) по представен договор за правна защита и съдействие и списък на разноски по чл. 80 ГПК. Така договореното възнаграждение, по направено възражение на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, не е прекомерно, предвид по – голямата фактическа и правна сложност на спора по чл. 200 КТ, събрани множество писмени и гласни доказателства, приети четири заключения на експерти, направени множество възражения, свързани с приложението на правни норми от множество нормативни актове.
Воден от изложеното обжалваното определение се явява неправилно и следва да се отмени, като се допълни въззивно решение от 04.07.2016 г. по гр. дело № 1172/2016 г. на Старозагорския окръжен съд в частта за съдебните разноски с осъждането на ответника да заплати на ищеца – жалбоподател съдебни разноски за въззивното производство в размер на 3240 лв. адвокатско възнаграждение.
В настоящето производство с отговора на частната жалба ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на договореното и изплатено адвокатското възнаграждение.
Възражението е основателно.
По представен договор за правна защита и съдействие е договорено и изплатено възнаграждение в размер на 500 лв. за изготвяне на частна жалба и свързаните с това правни действия в защита интересите на клиента.
Уговореното адвокатско възнаграждение се явява завишено. Касае се до частно производство по чл. 248 ГПК, което се развива в закрито съдебно заседание, без процесуално представителство. Съпоставено с възнагражденията предвидени в чл. 11 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, хонорара от 500 лв. се явява прекомерен по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да се намали до предвидените в чл. 11 от Наредбата 200 лв. за изготвяне на частни жалби.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯВА определение № 758 от 13.09.2016 г. по в. гр. дело
№ 1172/2016 г. на Старозагорския окръжен съд.
ДОПЪЛВА въззивно решение № 205 от 04.07.2016 г. по в. гр. дело № 1172/2016г. на Старозагорски окръжен съд в частта му за съдебните разноски, като ОСЪЖДА Р. „Т.-1“ – [населено място], клон на [фирма] [населено място] да заплати на Г. С. Г. сумата 3240 лв. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р. „Т.-1“ – [населено място], клон на [фирма] [населено място] да заплати на Г. С. Г. съдебни разноски 200 лв. адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ