О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
С., 09.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..…….……. и с участието на прокурора…….……..………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1071 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1044/24.ІІ.2017 г. на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [община] поле, област Р., подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-П. против решение № 2 на Великотърновския апелативен съд, ТК, от 6.І.2017 г., постановено по т. д. № 258/2014 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 76/19.V.2016 г. на Русенския ОС по т. д. № 258/2014 г. С последното, по установителен иск на малолетните Б. Б. Н., Пресиана Б. Н. и Б. Б. Н. /трите в качеството на дъщери и наследници по закон на починалия на 14.V.2014 г. акционер Б. Г. Н./ с правно основание по чл. 71 ТЗ, предявен срещу акционерното д-во настоящ касатор, е било признато за установено, че те притежават поотделно, всяка по 3 679 броя поименни акции от неговия капитал, както и по 1/6 идеална част от други 3 бр. поименни акции от капитала на същото, а по обективно съединения конститутивен иск на същите ищци срещу акционерното д-во настоящ касатор, съответно с правно основание по чл. 74 ТЗ, са били отменени решенията на Общото събрание на неговите акционери, проведено на 22.Х.2014 г. от 13.оо часа на адреса на управление на [фирма].
Оплакванията на търговеца настоящ касатор са както за нищожност, така и за недопустимост, а също и за неправилност на атакуваното въззивно решение: предвид постановяването му в нарушение на материалния закон /чл. 177 ТЗ/. Поради това алтернативно се претендира прогласяването на това въззивно решение за нищожно, обезсилването му – като недопустимо или отменяването му – като незаконосъобразно, а също и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който и двата обективно съединени иска /установителен с правно основание по чл. 71 ТЗ и съответно конститутивен – равно основание по чл. 74 ТЗ/ да бъдат отхвърлени: то неоснователни и недоказани, вкл. ведно с присъждане на всички направени от дружеството разноски по водене на делото.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателят й [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за пороци на атакуваното въззивно решение по смисъла на т. 1 и т. 2 на чл. 281 ГПК, още и с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт Великотърновският апелативен съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело: „Дали при наследяването на определен брой акции сънаследниците стават индивидуални собственици на тази част от тях, която може числено да бъде поделена помежду им, като числено неподеляемият остатък от същите акции остава в съсобственост (т.е., че възникват два режима на съсобственост върху различна част от акциите им) или възниква съсобственост върху всяка една от акциите, включени в т. нар. наследствен пакет?” В изложението не се посочва задължителна практика на ВКС, в противоречие с която да е било постановено обжалваното решение на Великотърновския апелативен съд, като наличието на втората предпоставка /по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК/ за допустимост на касационния контрол се аргументира със съпоставката между влязлото в сила решение № 632/30.ХІ.2007 г. на Смолянския РС по гр. дело № 17/2007 г., от една страна, и – от друга, определение № 94/9.ІІІ.2011 г. на състав на І-во г.о. на ВКС по ч. гр. дело № 24/2011 г. Отделно от това релевантността на същия правен въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, се извежда от това, че „отговорът” на същия бил „от съществено значение за уреждане на собствеността върху акциите и начина на упражняване на правата, произтичащи от тях в случай на наследяване”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК трите ответници по касация писмено са възразили чрез двамата свои процесуални представители по пълномощие от софийското адвокатско д-во „Д. и Д.” както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за нищожност, за недопустимост и за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокиран е довод, че макар в мотивите на касационното изложение /това по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК – бел. на ВКС/ касаторът да твърди, че били налице и трите основания за допустимост на касационния контрол по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, той обаче не е изложил конкретни аргументи, въз основа на които да се обоснове наличието на всички тези допълнителни предпоставки, а и сам търговецът си противоречи, като от една страна твърди, че единственият формулиран от него материалноправен въпрос бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а – от друга, че по същия въпрос е налице задължителна практика на ВКС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Великотърновския апелативен съд, касационната жалба на [фирма]-село Бръшлен, [община] поле, област Р., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение за уважаването на двата обективно съединени иска с правно основание по чл. 71 ТЗ и съответно с правно основание по чл. 74 ТЗ, Великотърновският апелативен съд е приел по първия /установителният/, че акцията е неделима, съгласно чл. 177 ТЗ, но пакетът акции, обект на наследяване, се разпределя между наследниците според правата им по закон, понеже естеството на акцията и правата, които тя материализира, „позволява разпределение”. На това основание е бил счетен за незаконосъобразен отказът на акционерното д-во настоящ касатор да открие индивидуални партиди на всеки от тримата наследници ищци и така да ги впише в книгата на акционерите, вместо което то било разкрило само една такава партида – в съсобственост помежду им при конкретно посочени квоти.
Съгласно т. 1 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът е от значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Само ако съществува вероятност това въззивно решение да е нищожно или недопустимо ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта му ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
1. По твърдението на търговеца настоящ касатор за порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 1 ГПК:
Нищожността на постановеното от Великотърновския апелативен съд решение /така, както впрочем и на потвърденото с него първоинстанционно решение/ се обосновава, на първо място, от страна на касатора с това, че то било постановено в противоречие със свръхповелителни и повелителни норми на правото от публичен ред, налагащи правила в интерес на обществото, а именно разпоредбите на чл. 179 ТЗ и чл. 183 ТЗ: доколкото в диспозитивната част на тези съдебни актове липсвало конкретно посочване на поредния номер на притежаваните от всяка от трите малолетни ищци акции, респ. техни временни удостоверения, съответно номерата и датата на издаване на последните, а и в хода на производството по двата обективно съединени иска срещу търговеца не било представено временно удостоверение № 003, приживе издадено на общия наследодател на ищците, за което по делото липсвали данни от кого понастоящем се държи и дали вече не е било прехвърлено /чрез джиро/ или пък заложено в полза на трето лице.
Несъмнено е, че търговското право съдържа по-голям брой императивни норми в сравнение с гражданското, доколкото съществува необходимост държавата да контролира развитието на този вид правоотношения, каквито са вписванията в търговския регистър, воденето на търговските книги, борсите, банковото дело, материята на несъстоятелността и пр. В тази връзка обаче ще следва последователно да се разграничи, че нито разпоредбата на чл. 179 ТЗ, озаглавена „Книга на акционерите”, нито тази на чл. 183 от същия закон, озаглавена „Съдържание на акцията”, имат характера на „свръхповелителни”. Несъмнено е, че тези материалноправни норми имат императивен характер, но евентуалното им нарушаване има за последица неправилност на съдебния акт по съществото на спора, а не нищожност на същия. /арг. т. 2 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г. От друга страна, ноторно е, че нищожни са само онези съдебни решения, които не са били изготвени в писмена форма и не са били подписани, които са постановени извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не отговаря на изискването да е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, а също и когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютната му неразбираемост.
При положение, че въззивното решение се отнася единствено до разпределянето на т. нар. наследствен пакет от акции, представляващ част от приетото по опис наследство на починалия на 14.V.2014 г. акционер Б. Г. Н., не е било необходимо притежаваните приживе от него 22 077 бр. поименни акции от капитала на търговеца настоящ касатор да се индивидуализират по повод защитата на членствени права на ищците в пр-вото по обективно съединените два иска /с правно основание по чл. 71 ТЗ и съответно по чл. 74 от същия закон/, а и наведеният едва в касационната жалба довод в тази насока не обуславя извод за вероятна нищожност на обжалваното решение на Великотърновския апелативен съд.
Не се констатира в процесния случай и вероятност атакуваното въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт, какъвто порок /по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК/ търговецът настоящ касатор е въвел още с оплакванията си във въззивната жалба пред Велкотърновския апелативен съд, че по своя предмет исковото производство било за „съдебна делба на акции“, както и че при условията на задължително необходимо другарство в него следвало да участва третото лице Д. В. Д., междувременно закупил акции от същия наследствен пакет, но от останалите наследници на общия наследодател на трите малолетни ищци. В частта си по уважения установителен иск с правно основание по чл.71 ТЗ атакуваното ршение няма естеството на такова за съдебна делба – същото не произвежда конститутивно действие, а оттам изначално неприложима в конкретния случай е разпоредбата на чл.75, ал.3 ЗН, предвиждаща, че когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците тя е изцяло нищожна.
2. По твърдението на търговеца касатор за наличието на приложно поле на касационния контрол в хипотезите по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК:
Предвид разясненията, дадени с т.т. 2 и 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.II.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк дело № 1/09 г., в процесния случай по необходимост се налага извод, че релевираният от търговеца настоящ касатор единствен материалноправен въпрос в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата нито е бил решен в противоречие с практиката на ВКС, нито има качеството на такъв, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Що се отнася до предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, нейното евентуално наличие не може да бъде обосновано с приложеното към изложението на касатора решение № 491/20.XI.2008 г. на Смолянския ОС по гр. дело № 17/2007 г., /поставящо в дял на съделител парични средства в спестовна сметка и други по срочен депозит на общия наследодател/, тъй като за него липсват данни то да е влязъл в сила съдебен акт.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2 на Великотърновския апелативен съд от 6.1.2017 г., постановено по т. д. № 297/2016 г. във връзка със съществуваща вероятност последното да процесуално недопустим съдебен акт.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.