О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
София, 04.05.2010г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 232/2010г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Варненски РС срещу решение от 30.10.2009г. по гр.д. № 334/2009г. на Варненски апелативен с. , с което е уважен предявения иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОВ Жалбоподателят поддържа, че със същото са разрешени материалноправни и процуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответникът Т. В. Т. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховния касационен с. , състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния с. следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният с. , като е потвърдил решение от 22.06.2009г. по гр.д.02166/2008г. на Варненски ОС, осъдил Варненски РС да заплати на Т. В. сумата 62 220 лева неимуществени вреди и лихва 25092,25лева, като е отхвърлил исковете до пълните им размери от 207 400 лева главница и 83 640,84 лихва. Съдът е изложил съображения, за това че при извършена комулация по присъди по нохд№1389/1999г. и нохд№2567/2004г. на Варненски РС ответникът по жалба-ищец е надлежал 5 години, 8месеца и седем дни над определеното му общо наказание. При комулиране на наказанията съдът се е позовал на разпоредбата на чл.2, ал.2 НК – за прилагане принципа на по-благоприятния закон – пар.90 от ПР на ЗИДНК от 2002г. и поради това без да е налице отменен съдебен акт е налице незаконно изтърпяване на наказание лишаване от свобода. При тези данни съдът е приел, че продължилото над пет години лишаване от свобода без основание е причинило психологически проблеми у ищеца, при което му е определил обезщетение вземайки за база подневно такова в размер на 100 лева и е му е присъдил част от исковата сума.
В изложение по допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят- Варненски РС поддържа, че съдът с решението си се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за спора, а именно относно критерият за определяне понятието ”справедливо обезщетение”, като по този въпрос практиката на съдилищата е противоречива, както за точното определяне на предпоставките за носене на отговорност при вреди от “изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер” по смисъла на чл.2, ал.1, т.6 ЗОДОбВ, по който въпрос съдт се е произнесъл в противоречие в практиката на ВКС и по който има противоречиво произнасяне на съдилищата. Позовава се на ППВС 4/1968г. и представя решение от 23.11.2009г. по гр.д. №2070/2008г. на ВКС, от 24.04.2009г. по гр.д. №5555/2007г. на ВКС, в които е прието, че при лишаване от свобода над определения срок се дължи обезщетение за неимуществени вреди, което се определя по справедливост, както и две решения на въззивни съдилища, които не са влезли в сила и не следва да се обсъждат като основания за допускане на касационното обжалване Поддържа също така, че с решението е даден отговор и на процесуален въпрос от значение за изхода на делото в противоречие с практиката на ВКС, а именно относно задължението на въззивния с. да изложи собствени мотиви по спора.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен с. , състав на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният с. с решението си е дал отговор и на процесуален въпрос от значение за изхода на делото, а именно относно задължението му да изложи собствени мотиви по спора за определяне на предпоставките за носене на отговорност при вреди от “изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер, но в противоречие със задължителната практика на ВКС, намерила израз в т.19 от ТР№1 по гр. №.. на ВКС. В същата е прието, че при въззивното обжалване, проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този с. , която е решаваща по същество. Необходимо е при въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, за да достигне до свое собствено решение. Дори тогава, когато е възприела мотивите на първоинстанционното решение поради пълното съвпадение на фактическите и правни изводи и защото нейната решаваща дейност е била в същия обем като първоинстанционната, въззивната инстанция всъщност обосновава собствените си изводи, които са резултат на осъществена от нея решаваща, а не контролна дейност/чл.272 ГПК/. В случая въззивният с. по същество няма изложени собствени мотиви, а само възпроизвежда мотивите на първоинстанционния съд.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.10.2009г. по гр.д. № 334/2009г. на Варненски апелативен с. по жалба на Варненски РС, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Делото да се докладва на Председателя на ІV-то г.о. за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: