О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
София, 25.06.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 451 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Д. Х. Х. от гр. Б. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 15.01.2009г. по гр.д. №530/2008г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса може ли да се приеме като доказателство извършена съдебно-техническа експертиза,която не е отговорила на поставените задачи. Поддържа се също така,че въззивният съд се е произнесъл и по въпроса с какви доказателства може да се установят правата на наследодателя в производство по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ при наличие на противоречива практика. В подкрепа на поддържаната теза с изложението са представени решение от 28.12.2005г. по гр.д. №2407/2004г. на ІІ В отделение на СГС и решение №360/14.11.2003г. по гр.д. №712/2003г. на 5 членен състав на ВКС.
Ответниците по касационна жалба ОСЗ-гр. С. и О. С. не изразяват становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 15.01.2009г. по гр.д. №530/2008г. Бургаският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд в частта,с която е отхвърлен искът на Д. Х. Х. за признаване по отношение на ОСЗ-гр. С. ,че наследниците на Д. Н. К. ,починал на 01.11.1962г. имат право да възстановят собствеността върху нива с площ от 4 дка в землището на Равадиново, м. Герен соват,нива с площ от 5 дка в землището на с. Р.,м. Герен соват,нива с площ от 9.3 дка в землището на гр. С.,м. Лафатумба,нива с площ от 3.2 дка в землището на гр. С.,м. Ачмалъци и нива от 1 дка в землището на гр. С.,м. Хаджи А. дере.
Прието е,че липсват преки доказателства наследодателят да е притежавал тези земеделски имоти към момента на обобществяването,тъй като в представените нотариални актове и протокол на ТПК-комисия наследодателят е вписан само като съсед на имоти на трети лица,а съседните имоти не могат да бъдат индивидуализирани и да се отъждествят с процесните ниви.
В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение на СГС,постановено на 28.12.2005г. по гр.д. №2407/2004г. е прието,че в производството по ЗСПЗЗ пред съда доказването е допустимо да става чрез писмени доказателства-нотариални актове,делбени протоколи,молби-декларации за членство в ТКЗС,емлячни регистри и други писмени доказателства,в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ. В представеното с изложението решение №360/14.11.2003г. по гр.д. №712/2003г. на 5-членен състав на ВКС пък е прието,че неформалната делба на земеделски имоти,извършена в писмена форма представлява частен документ,имащ значение за спор за принадлежност на правото на собственост върху земеделски земи. Изразено е следователно становище,че както изброените в чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ писмени доказателства,така и други писмени доказателства,съдържащи данни за принадлежността на правото на собственост към патримониума на определено лице представляват годни доказателства за установяване на обстоятелството,че това лице е притежавало собствеността върху определени земеделски земи към момента на тяхното обобществяване. В същия смисъл поставеният в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос е решен и от въззивния съд в обжалваното решение,тъй като в същото е изразена тезата,че както нотариалните актове,така и протоколите на ТПС комисии принципно представляват годни доказателства за установяване на обстоятелството,че наследодателят и притежавал собствеността върху земеделските земи. Не е налице противоречиво разрешаване на процесуално-правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК,тъй като различните крайни изводи на съдилищата се основават на извършената по реда на чл.188 ГПК /отм./ преценка на доказателства и установените от тях факти по всяко конкретно дело,а не на различно тълкуване на разпоредбата на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ.
Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения въпрос за доказателственото значение на изслушана по делото съдебно-техническа експертиза и предпоставките,при които същата може да бъде приета от съда,тъй като по отношение на доказателственото значение на това доказателствено средство,а оттам и за предпоставките,при които същото може да бъде прието и основанията,на които може да бъде оспорено изразеното от съда становище съответствува на константната практика на ВКС-прието е,че оспорването на експертизата следва да почива на мотивирано възражение срещу събраното доказателство,както и че посредством съдебно-техническа експертиза може да се установи само идентичност и местонахождение на едни недвижим имот и то доколкото са налице данни за тези елементи,необходими за индивидуализацията на имота. Дадените от съдилищата различни разрешения на въпроса доколко посредством експертизата се установяват относими към спора факти и доколко същата, преценена по реда на чл.157,ал.3 ГПК/отм./, подкрепя поддържаната от ищеца теза, не представляват основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК,тъй като се основават на преценка на конкретни доказателства и факти на основата на идентични правни изводи за доказателственото значение на всяко едно от тези доказателства по смисъла на процесуалния закон.
Не е налице разрешаване на поставените от касатора въпроси в противоречие с практиката на ВКС,нито е налице противоречива практика на съдилищата,поради което следва да се приеме,че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Бургаския окръжен съд въззивно решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 15.01.2009г. по гр.д. №530/2008г. по описа на Бургаския окръжен съд по подадената от Д. Х. Х. касационна жалба вх. №2092/17.02.2009г.
Председател:
Членове: