ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N493
София, 06.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 28 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 321-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. В. Г. от с. Н., Русенска обл. срещу въззивното решение от 29.12.08 год. по г.д. №666/08год. на АС-г. В. Търново, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 25.09.08 год. по г.д. №57/06 година на ОС-г. Русе. С последното е осъден касатора да заплати на ЗПАД”А”-София сумата 10 080.18 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за причинени на 18.03.01г. вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 19.05.06 год. до окончателното й изплащане, както и сумата 6550.25 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 20.05.01 г. до 19.05.06 година.
Касаторът поддържа в касационната жалба, че предявените от застрахователя ЗПАД”А”-г. София в обективно кумулативно съединение искове по чл.402 ал.1 ТЗ/отм./ и по чл.86 ал.1 ЗЗД са погасени по давност и въззивният съд като е приел противното е постановил решение в противоречие с практиката на ВКС-решение № 920/30.06.03 година по г.д. № 1681/02 год. на ВКС, V-то г.отд.
В тази връзка развива съображения, че в процесния случай началния момент на давностния срок е датата на настъпване на застрахователното събитие-18.03.01г., а не датата на заплащане от застрахователя на претърпените щети, причинени от делинквента-20.05.01 год.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК във вр. с пар.2 ПЗР ГПК.
Към жалбата съгласно чл.284 ал.3 т.1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Това отменително основание обосновава с противоречие с практиката на ВКС- решение № 920/30.06.03 година по г.д. № 1681/02 год. на ВКС, V-то г.отд., приложено към касационната жалба.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Единственият в конкретния случай материално правен въпрос от значение за правилността на решението е този относно началния момент на общия 5-годишен давностен срок по чл.110 ЗЗД.
ВКС-ТК приема в своята постоянна практика, че правото на застрахователя, който е изплатил застрахователното обезщетение на правоимащото лице по силата на застраховка “каско” да иска от третото лице, причинило увреждането/делинквента/ това което е платил е по своята правна характеристика регресно право. Правото на застрахователя да встъпи във всички права, които застрахованият има срещу третото лице е суброгационно. Основанието на регресния суброгационен иск, който застрахователят предявява срещу причинителя на вредата не е в застрахователното правоотношение, а в юридическия факт на изплащане на застрахователно обезщетение на правоимащите лица по силата на застраховката и законоустановеното право на регрес-арг.от чл.402 ал.1 ТЗ/отм./. Ето защо в конкретния случай не е приложима специалната кратка давност, предвидена в чл.392 ТЗ/отм./, а е приложима общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД, както по отношение претенцията по чл.402 ал.1 ТЗ/отм./, така и по отношение претенцията за сумата 6550.25 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 20.05.01 год. до 19.05.06 година. Тъй като плащането на претърпените щети, причинени от делинквента е осъществено от застрахователят на 20.05.01 год., факт който е доказан безспорно по делото, а регресните искове са предявени на 19.05.06 год., т.е. в рамките на общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД то въззивният съд не е постановил своето решение в противоречие с постоянната практика на ВКС, както и задължителната, обективирана в т.14 от ППВС №7/1977год., обстоятелство обуславящо липсата на основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Цитираното решение № 920/30.06.03 година по г.д. № 1681/02 год. на ВКС, V-то г.отд., има предвид прилагането на специалната давност, уредена в чл.357 б.”б” т.1 КТМ, поради което то е неотносимо за настоящия случай и не се явява в противоречие с постоянната практика на ВКС относно исковата давност относно регресния суброгационен иск, който застрахователят предявява срещу причинителя на вредата.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 29.12.08 год. по г.д. №666/08год. на АС-г. В. Търново, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 25.09.08 год. по г.д. №57/06 година на ОС-г. Русе.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 29.12.08 год. по г.д. №666/08год. на АС-г. В. Търново, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 25.09.08 год. по г.д. №57/06 година на ОС-г. Русе.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: