Определение №494 от 13.10.2016 по ч.пр. дело №1980/1980 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 494

София, 13.10.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 1980/ 2016 год.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма]-гр. П. срещу Разпореждане №1477 от 03.08.2016 г. по в.т.д. № 104/ 2016 г. на АС – Пловдив за издаване на изпълнителен лист по молба на [фирма] – [населено място] за присъдените с Решение № 234/11.07. 2016г. суми, без разноските, което решение е обжалвано от ответника с касационна жалба. Жалбоподателят излага, че изпълнението на решението е спряно с Определение № 367 от 19.07.2016 г. по ч.т.д.№ 1584/2016 г. на ВКС,ІІ т.о., за което е уведомил АС-П., въпреки което последният е постановил да се издаде изпълнителен лист. Иска разпореждането да се отмени, да се откаже издаването на изпълнителен лист и издаденият да се обезсили.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] оспорва същата, като поддържа, че издаването на изпълнителен не е функционално зависимо от спиране изпълнението на решението, както е прието в обжалваното разпореждане. Обосновава, че изпълнителният лист правилно е издаден и неоснователно жалбоподателят се домогва до обезсилването му, за произнасяне по който въпрос следва да се прецени доколко е охранен интересът на кредитора, който вече е направил разноски по образуване на изпълнително дело и при обезсилване на изпълнителния лист ще следва да образува ново производство с нови разноски и има риск от невъзможност да реализира вземането си следствие действия на длъжника по отчуждаване на имущество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр.1 ГПК и че частната жалба, постъпила в АС – Пловдив на 01.09.2016 г., е подадена в срок, считано от датата на поканата за доброволно изпълнение 26.08.2016 г., при липса на данни за връчването й, което очевидно следва датата на издаване.
С обжалваното разпореждане от 03.08.2016 г., е постановено да се издаде изпълнителен лист по Молбата на ищеца от 03.08.2016 г. и въпреки противопоставянето на ответника с Молба от 21.07.2016 г., обосновано с постановено на 19.07.2016 г. определение по чл. 282 ал. 2 ГПК за спиране изпълнението на решението. Въззивният съд е изложил, че няма пречка за издаване на изпълнителен лист и определението, постановено на основание чл. 282 ГПК, не е във функционална зависимост с издаването на изпълнителен лист.
Частната жалба е основателна. Въззивният съд при постановяване на Разпореждането от 03.08.2016 г., е отказал да вземе предвид Определението на ВКС от 19.07.2016 г. за спиране изпълнението на въззивното решение, което му е било известно. Неправилен е изводът, че определението по чл. 282 ал. 2 ГПК, с което е спряно изпълнението на въззивното решение, не е във функционална зависимост с разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Съгласно чл. 404 т. 1 пр.1 и 2 ГПК на принудително изпълнение подлежат влезлите в сила решения и определения на съдилищата, а също и осъдителните решения на въззивните съдилища. Тъй като невлязлото в сила въззивно решение, с което се потвърждава осъдително решение на първоинстанционния съд, подлежи на принудително изпълнение, въз основа на същото не може да бъде издаден изпълнителен лист, ако е спряно на основание чл. 282 ал. 2 ГПК изпълнението на въззивното решение – в този случай не е налице решение, подлежащо на изпълнение; изпълнително основание, въз основа на което да се издаде изпълнителен лист. Друг би бил въпросът, ако след издаването на изпълнителният лист въз основа на невлязло в сила осъдително въззивно решение, е постановено определение за спиране на изпълнението по реда на чл. 282 ал. 2 ГПК, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения обжалваното разпореждане като неправилно следва да се отмени, да се постанови определение, с което да се откаже издаване на изпълнителен лист и издаденият неправилно изпълнителен лист да се обезсили. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Разпореждане №1477 от 03.08.2016 г. по в.т.д. № 104/ 2016 г. на Апелативен съд – П. за издаване на изпълнителен лист.
Оставя без уважение искането на [фирма] – [населено място] за издаване на изпълнителен лист.
ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top