О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
София, 13.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на пети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 4076 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, по касационна жалба на [фирма] приподписана от адвокат В. Ц. срещу решение № 388/17.01.2013 г. на Софийски градски съд /СГС/, Гражданско отделение, ІІ „В” въззивен състав по гр.д. № 13766/2011 г. в потвърдителната му част.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество, по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СРС са предявени установителни искове от [фирма] срещу [фирма] по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ГПК за установяване на парични задължения с основание чл.288 ТЗ вр. чл.266 ал.1 вр. чл.258 вр. чл.79 ал.1 и чл.92 ЗЗД след издадена заповед за незабавно изпълнение и направено възражение. СРС е уважил частично предявените претенции и частично е отхвърлил същите. СГС е обезсилил решението на СРС само относно установяване разноските в заповедното производство на основание чл.415 ГПК и е върнал в тази част исковата молба на основание чл.130 ГПК, потвърдил е първоинстонционното решение в уважителната му част, а в останалата отхвърлителна част първоинсатнционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. За да потвърди решението на СРС в уважителната му част, СГС е приел, че между страните е сключен договор с характеристика на такъв за изработка по чл.258 ГПК. В. [фирма] е приел извършените СМР с двустранно подписан протокол. За [фирма] протоколът е подписан не от представляващия дружеството, но без наличие на противопоставяне, поради което обвързва ответника-търговец и настоящ касатор, който не се е противопоставил веднага на това действие, извършено от негово име – чл.301 ТЗ. Издадената въз основа на този протокол фактура е включена в дневника за продажба на страните, подадените декларации по ЗДДС, счетоводството на ищеца е редовно водено – допълнително заключение на ССЕ пред САС, допуснато по искане на самия касатор, въз основа на което САС е направил извод, че счетоводството на ищеца е редовно водено и въз основа на записа по счетоводните документи се установява точно изпълнение на договора от ищеца и задължението на ответника за възложените рабити – чл.182 ГПК. Не е установено от събраните по делото доказателства да са направени възражения за неизпълнени или некачествено изпълнени работи. Относно възражението на настоящия касатор за допусната забава в изпълнението е прието, че не следва да се обсъжда като преклудирано, тъй като е заявено за пръв път едва с въззивната жалба – след преклузивния срок по чл.131 вр. чл.133 ГПК. По същите причини не е обсъждано и възражение за извършено прихващане.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси по чл.280 ал.1 ГПК:
1. „Следва ли въззивната инстанция при съблюдаване на въведеното служебно начало и принципа на установяване на истината, да обсъди всички направени възражения и доказателствени искания по реда на чл.266 от ГПК с въззивната жалба, както и да напъти в хода на съдебното производство въззивника, относно доказателствената тежест предвид релевираните съображения в жалбата преди постановяване на съдебното решение?” 2. „Следва ли въззивната инстанция да разгледа и обсъди подробно заключението от допуснатата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза по реда на чл.266 ал.3 ГПК и представените в тази връзка съображения на страните в констативно-мотивировъчната част на съдебното решение?” Съгласно дадените указания в т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. В настоящия случай и двата въпроса са несъотносими към извършените процесуални действия от СГС и изложените за това мотиви в обжалваното решение, поради което тези въпроси не са обуславящи изхода на спора. СГС е постановил определение от 28.01.2012 г. по реда на чл.267 ГПК, с което по искане именно на въззивника и настоящ касатор, е допусната допълнителна ССЕ и са дадени указания на страните, че не могат да твърдят нови обстоятелства и доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство, а само такива, които не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно срока за отговор или нововъзникнали след това. Няма никакви възражения от настоящия касатор срещу това определение на СГС, докладвано в о.з. от 09.05.2012 г. Допълнителното заключение на ССЕ е обсъдено в мотивите на обжалваното решение на СГС, както се посочи по-горе. В този смисъл така формулираните въпроси не представляват основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, в случая чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Допълнителните основания представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане на касационно обжалване, а именно – разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Независимо от това следва да се посочи, че приложената съдебна практика /р. № 197/12.11.2012 г. на ВКС, ІІ ТО, р. № 149/08.06.2011 г. на ВКС, ІV ГО, р. № 72/09.07.2012 г. на ВКС/ е по обективно неидентични казуси и не мотивира наличие на противоречиво разрешение по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, не са изложени и съображения, обуславящи наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС в обжалваната му потвърдителна част.
Съдът не присъжда разноски на ответната по касационната жалба страна – [фирма], макар да са поискани такива, тъй като от представеното пълномощно и преводно нареждане не се установява извършеният превод от 600 лв. от [фирма] на адвокатско дружество „Т. и П.” да е договорен като размер на адвокатско възнаграждение и да е по настоящото дело – в преводното нареждане не е посочен номер на делото или входящ номер на касационната жалба, а само, че се касае за касационно дело с касатор [фирма], за процесуално представителство, каквото в настоящия случай не е извършено с подадения отговор на касационна жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 388/17.01.2013 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ „В” въззивен състав по гр.д. № 13766/2011 г. в потвърдителната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.