Определение №494 от 16.7.2012 по ч.пр. дело №397/397 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 494
София, 16.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети юли двехиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като изслуша докладваното от съдията Надя Зяпкова ч. гр. дело № 397 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по II частна жалба вх. № 3940 от 17.04.2012 г., подадена от Министъра на земеделието и храните, чрез главен юрисконсулт М. П. с адрес: [населено място], [улица], п.к. 1040 и 2/ частна жалба вх. № 3873 от 12.04.2012 г., подадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез главен юрисконсулт Й. П., с адрес: [населено място], [улица] и двете насочени срещу определение на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение от 27.03.2012 г., постановено по гр. д. № 229/2012 г. по описа на същия съд, с което депозираните от жалбоподателите молби с вх. № 38282 от 27.07.2010 г. и вх. № 55510 от 01.11.2010 г. за отмяна на решение от 23.04.1997 г. по гр. д. № 1645/1995 г. на Русенски районен съд, решение от 09.03.2005 г. по гр. д. № 460/2004 г. на Русенски окръжен съд, решение от 14.08.2007 г. и решение от 10.08.2008 г. и двете постановени по гр. д. № 3208/2005 г. на Върховен касационен съд, IV г. о. са оставени без разглеждане като процесуално недопустими и производството по делото е прекратено.
За ответниците по частните жалби М. И. Р., А. П. Ш. и И. И. И. е представен писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Останалите ответници М. М. Р., Х. М. Р., К. Д. Р., М. С. А., [фирма] [населено място], М. С.
С. и П. С. П. редовно уведомени не представят писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК и не взимат становище по заявените жалби.
Частните жалби са подадени от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по основателността на частните жалби, намира следното:
И в двете жалби се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че Държавата е собственик на процесния имот и е следвало да вземе участие в процеса, по който са постановени съдебните решения, чиято отмяна се иска, в качеството й на необходим другар. Счита се, че неконституирането на Държавата в това производство като главна страна е довело до накърняване правото й на собственост, с оглед на което за нея е налице правен интерес от защита чрез извънредните способи за отмяна на влезли в сила съдебни решения по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и чл. 304 ГПК. Жалбоподателите считат също така, че Върховният касационен съд е следвало да обсъди доказателствата по делото във връзка с реституцията и собствеността на процесния имот, някои от които са новооткрити по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така изложените и в двете частни жалби доводи, са свързани основно с претенция от страна на Държавата в лицето на Министъра на земеделието и храните и Министъра на регионалното развитие и благоустройството за собственост върху имот от 6.898 дка в землището на [населено място], Р. област, който е бил предмет на произвоство по ревандикационен иск, приключило с влязло в сила съдебно решение.
Частните жалби са неоснователни по следните съображения:
Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на чл. ЗОЗсл. ГПК е извънреден способ за защита правата на страните в процеса срещу неправилни съдебни решения. Разпоредбите на чл. 303, ал. 1, т. 5 и чл. 304 ГПК предпоставят нарушено право на защита на страна, която не е взела участие в гражданското производство, поради нарушение на процедурата по призоваването й или поради неконституирането й като главна страна в процеса, но същата е обвързана от пределите на силата на пресъдено нещо на постановения по делото съдебен акт.
Настоящият случай не е такъв.
Не са налице нито една от посочените предпоставки на закона.
Решенията, чиято отмяна се иска, са постановени по предявени от М. М. Р., Х. М. Р., К. Д. Р., М. С. А., М. И. Р. и А. П. Ш. против Свинекомплекс“ ЕАД [населено място]
В., М. С. С. и П. С. П. субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС. Държавата не е била страна в производството по делото, нито е обвързана от силата на пресъдено нещо на решенията, чиято отмяна претендира. Ревандикационният иск с правно основание чл. 108 ЗС е способ за защита правото на собственост на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Пасивната процесуална легитимация по иска се определя от обстоятелството, дали ответната страна е във фактическа власт върху спорната вещ без правно основание или не и този въпрос се решава от съда по съществото на спора. Пределите на спора от обективна и субективна страна се определят от ищеца в обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Претенциите за собственост от страна на Държавата върху процесния имот от 6.898 дка в землището на [населено място], Р. област, могат да бъдат предмет на отделен исков процес. В този смисъл, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение правилно не е обсъдил доказателствата по делото във връзка с реституцията и собствеността на процесния имот, както и предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение от 27.03.2012 г., постановено по гр. д. № 229/2012 г. по описа на същия съд, с което депозираните от Министъра на земеделието и храните и Министъра на регионалното развитие и благоустройството молби с вх. № 38282 от 27.07.2010 г и вх. № 55510 от 01.11.2010 за отмяна на решение от 23.04.1997 г. по гр. д. № 1645/1995 г. на Русенски районен съд, решение от 09.03.2005 г. по гр. д. № 460/2004 г. на Русенски окръжен съд, решение от 14.08.2007 г. и решение от 10.08.2008 г. и двете постановени по гр. д. № 3208/2005 г. на Върховен касационен съд, IV г. о. са оставени без разглеждане като процесуално недопустими и производството по делото е прекратено.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top