5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
София,18.07. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 28.05.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша
докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 294 /2019 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. Г. М., в качеството му на постоянен синдик на „БУРГАС МИЙТ” ЕООД(н), гр. София, против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2370 от 10.10.18 г., по т.д.№ 3651/2018 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 1005 от 23. 05.2018 г., по т.д.№ 5672/2016 г. за отхвърляне на предявените срещу „БУРГАС МИЙТ” ЕООД (н), гр.София и „ГАЛАКСИ ИНВЕСТМЪНТ ГРУП”ООД, гр.Пловдив обективно съединени искове по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ и по чл.108 ЗС, като неоснователни и в тежест на дружеството в несъстоятелност е възложена отговорността за заплащане на деловодните разноски за двете инстанции в общ размер от 2 742 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона- касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу извода на въззивния съд за липсата на доказателства, ангажирани съобразно въведената от чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест, сочещи на нееквивалентност на разменените, по оспорваната, замяна престации. Счита, че доколкото вещото лице по допуснатата специализирана съдебно – счетоводна експертиза е използвало различни методи за оценка стойността на недвижимите имоти,които са обусловили и съществена разлика в установената стойност за всеки един от тях, то решаващият съд не е следвало безкритично да кредитира същото, вместо да допусне разширена експертиза или да изиска прилагане и на друга методология за остойностяване на съпоставяните недвижими имоти. В тази вр. поддържа още, че използваният от вещото лице метод на поземлена рента, е приложим единствено по отношение на поземлени имоти – ниви, ливади и др., но не и за построените върху тях сгради.
В изложение към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационно обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното право: 1.”С оглед служебното начало в процеса има ли служебно задължение съдът да укаже на назначеното вещо лице какви, колко и в какво вътрешно съотношение методи на оценка да използва при изготвянето на всеки един от недвижимите имоти?”; 2.”При допусната съдебно- оценителска експертиза задължено ли е вещото лице да ползва еднакви методи на оценка за оценяване на имоти, с оглед сравняването на получените стойности ?” и 3.” От какви съображения следва да се ръководи вещото лице и съдът при сравняване стойността на обекти, които са изчислени с използването на различни методи на оценка?”.
Конкретна практика на ВКС във вр. с твърдяното противоречие жалбоподателят не сочи, а поддържаното селективно основание – по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, е аргументирал единствено с възпроизвеждане на законовия му текст.
Алтернативно касаторът обосновава достъп до касация с очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба „ГАЛАКСИ ИНВЕСТМЪНТ ГРУП”ООД в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по искането за допускане на касационно обжалване, излагайки подробни писмени съображения за отсъствие на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК формулиран правен въпрос от значение за крайния изход на делото.
При условията на евентуалност изразява и несъгласие с въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността й, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните постановки по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 ат 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който включен в предмета на конкретния правен спор и разрешен от въззивния съд е обусловил пряко решаващата му воля, обективирана в обжалваното въззивно решение. Материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата правна воля на въззивния съд, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за преценката на събраните по делото доказателства.
В случая поставените от касатора процесуалноправни въпроси не обосновават общата главна предпоставка за достъп до касация, тъй като не отговарят на посочените в задължителната съдебна практика критерии – да са от значение за решаващата правна воля на въззивния съд.
Същите са израз на въведеното с касационната жалба оплакване за необоснованост на обжалвания съдебен акт, в частта относно приетата, в резултат на два оценителски метода – метода на пазарните сравнения и метода на поземлената рента, крайна оценка на един от заменените имоти –земеделският в [населено място] и отговорът им, който не е принципен, а обусловен от конкретните обстоятелства по делото, изисква осъществяването на същински касационен контрол от състава на касационната инстанция, какъвто не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Когато правният въпрос е въведен с оглед становище на страната ,както е в разглеждания случай, извън решаващите мотиви на въззивното решение с него не се формира общо основание за достъп до касация. Липсата на общата главна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, според горецитираната задължителна практика на ВКС, е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни селективни критерии.
Единствено за пълнота следва в тази вр. да се посочи, че както преценката дали са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занятията и други за изясняване на някои възникнали по делото въпроси по см. на чл.195 ГПК и дали притежаваните от знания му позволяват да изясни възникналия конкретен фактически въпрос е предоставена единствено на съдебния състав, разглеждащ по същество възникналия правен спор. И именно когато не притежава необходимите специални знания решаващият съд, без да променя установените по делото факти може да основе фактическите си изводи, съобразявайки и съответните правила от неюридически характер, така, както са изяснени от съответната назначна специализирана експертиза- арг. от т.10 на ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Следователно създадената законова възможност за назначаване на експертиза, както безусловно се приема в последователната практика на ВКС, винаги е свързана с необходимостта формирането на вътрешното убеждение на съда относно съществуването на релевантната за изхода на делото фактическа обстановка, да се осъществи при спазване на определени правила на логиката, на научното и емпирично знание, на научните постижения, относими към специални области на знанието. Несъмнено е, че когато решаващият съд не разполага със специални знания за изясняване на релевантни за делото факти, той не би могъл и да указва на вещото лице какви и в какво съотношение методи да използва. В негово изключително правомощие обаче, по силата на чл.202 ГПК, е да възприеме или не заключението на вещото лице, независимо дали страните са направила възражения срещу него, извършвайки самостоятелна преценка за обосноваността му. Във всички случаи – възприемайки или не експертното заключение, според формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, решаващият съд е длъжен да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. В съответствие с тази трайно непротиворечива и споделяща се от настоящия съдебен състав практика на ВКС е процедирал и Софийски апелативен съд, като е изложил подробни мотиви защо кредитира като годно заключението на изслушаната специализирана експертиза, изготвена от трето незаинтересовано спрямо процесния спор вещо лице, включено в утвърден по реда на чл.401 ЗСВ, списък на вещи лица.
Отделно е, че е недоказано и поддържаното допълнително селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Аргументирано единствено чрез изписване на законовия му текст, същото, според задължителните постановки в т.4 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е въобще неприложимо.
Неоснователно е и позоваването на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Квалифицирана форма на неправилност „очевидна неправилност”, като основание за селекция и достъп до касационно обжалване се обуславя от наличието на такъв тежък порок, който може да бъде констатиран без необходимост от извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилността на въззивния съдебен акт – анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
Според формираната практика на ВКС по приложението на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК очевидно неправилен ще бъде съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл, приложена е несъществуваща или отменена правна норма, налице е несъобразяване с императивните процесуални правила и основни съдопроизводствени принципи или правилата на формалната логика са грубо нарушени при изведените от въззивния съд фактически изводи.
Във всички останали случаи неправилността на обжалваното въззивно решение, произтичащи от неточно тълкуване и прилагане на закона и на съдопроизводствените правила или от нарушаване правилата на формалната логика при разрешаване на конкретния правен спор, не обосновава наличие за „очевидна неправилност” по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК и допускането на касационно обжалване е отново задължително обусловено от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба „ГАЛАКСИ ИНВЕСТМЪНТ ГРУП”ООД, гр.Пловдив не е претендирал деловодни разноски и с оглед изхода на делото в производството по чл.288 ГПК съставът на касационната инстанция не се произнася по отговорността за същите.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2370 от 10.10.18 г., по т.д.№ 3651/2018 г., по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: