О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
София, 20.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Бойка Стоилова ч.гр.д. № 3814 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278 във вр. с чл. 274 ал.3 ГПК по частната касационна жалба на адвокат Е.Б. като процесуален представител на С. А. Г. от София срещу определението Софийския апелативен съд от 15.ІІІ.2019г. по в.ч.гр.д. № 1095/2019г.
Ответницата по жалбата К. Т. С. от София в отговора си чрез адвокат Б.П. е заела становище за нейната недопустимост поради просрочване, евентуално за липса на предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване.
ВКС намира за неоснователно възражението на ответницата по жалбата за недопустимостта й. Възражението е обосновано с твърдение, че съобщение за наложената с обжалваното определение обезпечителна мярка е връчено на жалбоподателя на 17.ІV.2019г. от ЧСИ М.Б., а жалбата е подадена от него на 25.ІV.2019г. Видно е от приложения данните по делото, вкл. пощенски плик /л.33/, че С. Г. е изпратил частната си касационна жалба по пощата на 23.ІV.2019г. и е получена от САС на 25.ІV.2019г. При това положение и с оглед разпоредбата на чл.62 ал.2 ГПК се налага извод, че жалбата е подадена в предвидения и указан в определението преклузивен срок.
Частната касационна жалба е процесуално допустима и тъй като е подадена от лице, имащо право и интерес от обжалването и срещу подлежащ на касационно обжалване по силата на чл.396 ал.2 ГПК съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване ВКС съобрази:
С обжалваното определение САС е отменил определението на СГС от 01.ІІ.2019г. по гр.д. № 6209/2019г. и вместо него е постановил друго, с което е допуснал обезпечение на предявения от К. С. срещу С. Г. иск по чл.59 ЗЗД за присъждане на 84800лв. обезщетение за ползване на недвижими имоти през конкретизиран период, ведно със законната лихва, чрез обезпечителна мярка запор до размера на предявения иск върху вземането на ответника за продажната цена на недвижим имот по договор, обективиран в нот.акт № 40/29.VІІІ.2018г. на нотариус Кс.Белазелкова, която се съхранява по доверителната банкова сметка на последния.
Въззивният съд е приел за установено, че на 29.VІІІ.2018г. ответникът е извършил продажба на имот за сумата 342491.10лв., която сума е внесена по доверителната сметка на нотариус Белазелкова с цел изплащане на задълженията на продавача по изпълнителни дела, образувани при посочени в нотариалния акт съдебни изпълнители, че с част от продажната цена са погасени задълженията на продавача по изпълнителни дела в размери, посочени в удостоверения, издадени от всеки ЧСИ, и че останалата част от цената не е платена, тъй като е уговорено това да стане след заличаване на възбрана, вписана на 07.ХІІ.2017г.
Взето е предвид приетото от първоинстанционния съд, че тъй като вече липсва вземане за продажната цена с оглед на обстоятелствата, че сумата е внесена по сметка на нотариуса и уговорката в договора за продажба е остатъкът от сумата да бъде платен на А. Х., не е допустимо налагането на запор върху сметка на трето лице извън страните по делото.
Прието е от въззивния съд, че са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на исканото обезпечение. Не е споделен изводът на първоинстанционния съд, че при уважаване на искането ще се стигне до налагане на запор върху сметката на трето за правоотношението лице. Налагането на запор става с изпращането на съобщение до лицето, задължено към ответника, то е длъжно да уведоми съдебния изпълнител дали признава вземането и дали има претенции от други лица върху него; макар с получаване на запорното съобщение на третото лице да се забранява да плати на длъжника, това действие не представлява ограничение на имуществената сфера на това трето лице, тъй като става въпрос за имущество, принадлежащо на длъжника по изпълнението, а не на задълженото лице; с оглед на това за да бъде наложен запор върху вземането на ответника за остатъка от цената на имота, не е необходимо да бъде запорирана доверителната сметка на нотариуса, а само изпращането му на съобщение.
В изложението си Г. сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите 1. може ли обезпечителна мярка да засяга правата на трето за спора лице /А. Х./ – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, и 2. допустима ли е обезпечителна мярка, засягаща правната сфера на трето за спора лице – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Сочи се и очевидна неправилност на атакуваното определение.
ВКС намира, че касационно обжалване на определението не следва да бъде допуснато по така поставените въпроси. Въпросите са неотносими към извода на въззивния съд, че запорното съобщение не засяга и не ограничава правната сфера на третото задължено лице, тъй като касае имущество на длъжника по изпълнението, а не на задълженото лице. Жалбоподателят не е поставил въпрос за непреценка от въззивния съд за значението в случая /за наличието на вземане на ответника, представляващо получената от него цена за продадения имот/ на уговореното в договора за продажба плащане от цената на продадения имот на лицето А. Х.. А с оглед диспозитивното начало в гражданския процес и правото на защита на насрещната страна този въпрос не може да бъде взет предвид служебно от касационния съд.
Твърдението си за очевидна неправилност на атакуваното определение жалбоподателят е обосновал със събраните по делото доказателства, изводите на съда и процесуалните му действия. ВКС намира, че не е налице и това основание за допускане на касационно обжалване.
Очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице при порок на въззивното решение, който е установим само от неговото съдържание, защото от него е явно, без необходимост от анализ на процесуалните действия на съда и страните, на представените доказателства, на приложените норми, че е допуснато особено съществено нарушение на процесуалния или материалния закон или на правилата на формалната логика. Т.е. очевидната неправилност е видимо тежко нарушение на закона или явно несъответствие между фактическите и правните изводи на въззивния съд. С оглед на това очевидно неправилен ще е съдебен акт, примерно, с който законът е приложен в обратния на вложения в него смисъл, или спорът е разрешен въз основа на несъществуваща или отменена норма или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. Няма да е очевидно неправилен съдебен акт поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практиката на ВКС, с решения на Конституционния съд или на Съда на ЕС, при неправилно разрешаване на спорни въпроси относно приложимия закон, действието на нормите във времето, при необоснованост в резултат на неправилно възприемане на фактическата обстановка, на необсъждане на доказателства и др. – във всички тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от наличието на предвидените в чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК предпоставки.
В разглеждания случай въззивният съд не е преценил значението на уговореното в договора за продажба плащане от цената на продадения имот в полза на лицето Х., но това процесуално нарушение с оглед изложените съображения е следвало да се релевира като основание за допускане на касационно обжалване поради произнасянето по този начин в противоречие с практиката на ВКС, което, както вече бе посочено, не е сторено. От друга страна, касационният съд не констатира видими пряко от съдържанието на атакувания съдебен акт особено съществени нарушения на закона и на правилата на формалната логика, а преценката дали такива са допуснати или не изисква проверка и анализ на процесуалните действия на съда и страните, на събраните по делото доказателства и съпоставянето им с формираните изводи от фактическа и правна страна. Такава преценка касационният съд може да извършва, ако допусне касационно обжалване, но не и в производството по допускането.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното определение не следва да бъде допускано.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд, ТК, № 932, постановено на 15.ІІІ.2019г. по ч.гр.д. № 1095/2019г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: