4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
София, 20.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………….………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 858 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 6528 от 5.VІІ.2011 г. на [фирма]-гр. П., област В. Т., подадена против въззивното решение № 282 на Плевенския ОС, ГК, 1-и с-в, от 30.V.2011 г., постановено по гр. дело № 385/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 20 на РС в [населено място] от 17.ІІ.2011 г. по гр. д. № 804/2010 г.: за отхвърлянето му – като неоснователен и недоказан – на иск на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу М. М. Х. от [населено място], област П. с предмет осъждането на последния да заплати сума в размер на 10 250 лв., представляваща част от задължение към д-вото по процесната ф/ра № 42/30.ХІІ.2009 г. за продадени стоки, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на завеждане на делото /11.ХІ.2010 г./ и до окончателното й изплащане, както и 1700 лв. разноски общо за двете инстанции.
Оплакванията на д-вото касатор са за необоснованост и постановяването на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон /чл. 7 ЗТР и чл. 75 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на Плевенския ОС съществени нарушения на съдопроизводствени правила /чл. 236, ал. 2 и чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК/. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който този осъдителен иск на търговеца по чл. 79, ал. 1 ЗЗД срещу Х. да се уважи в предявения по делото увеличен негов размер, ведно с присъждане на всички деловодни разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в текста на жалбата му, д-вото касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Плевенският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправните въпроси: за характера на разпоредбата на чл. 180 ГПК /императивна или диспозитивна/, както и дали при мотивиране на своя акт по съществото на спора решаващият съд „може да не обсъди всички съществени аргументи и възражения на страна в делото, които са своевременно поставени”, а същите били от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото. Отделно от това нарушен бил чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, понеже чл. 18 ЗДДС изисквал издаването на касова бележка, а липсвала съдебна практика по въпроса представлява ли последната „писмен акт”, докато в нарушение на материалния закон /чл. 7 ЗТР и съответно – чл. 75 ЗЗД/ било произнасянето на въззивната инстанция по материалноправните въпроси дали при регистрирано представителство на О. от двама управители е валидно плащането по търговска сделка, получено от единия от тях.
Ответникът по касация М. М. Х. от [населено място], област П. не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Плевенския ОС, касационната жалба на [фирма]-гр. П., област В. Т. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отхвърли иска на [фирма] срещу М. Х. за заплащане на претендираната сума от 10 250 лв. – като част от паричното задължение по издадената от настоящия касатор данъчна фактура № 42/30.ХІІ.2009 г. в размер на сумата 59 885.74 лв., въззивната инстанция е приела, че не е било успешно проведено оспорването на издадената от единият от действащите управители с договор за управление разписка от 28.V.2009 г. за платена от Х. сума на д-вото касатор в размер на 72 000 лв., /включваща аванс за бъдещи доставки до кроя на същата календарна година/, както и изрично, че отношенията между търговското дружество ищец и неговият бивш управител /П. П./, свързани с отчитането на получените като плащане от страна на ответника Х. средства, „не са предмет на настоящето производство, а следва да се уредят между тях в друго производство.”. Но съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, „който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело”. Следователно формулираните от търговеца касатор материално- и процесуалноправни въпроси извън предмет на спора, както и тези които се отнасят до касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК не обосновават допустимост на касационното обжалване. Дали касовата бележка по ЗДДС е писмен акт е хипотетичен въпрос, чиито отговор не се дължи от съдебната практика /щом като има легална дефиниция на понятието в чл. 118, ал. 3 от същия закон/, както не се констатира да е бил предмет на произнасянето на въззивния съд въпросът дали е диспозитивна или с императивен характер разпоредбата на чл. 180 ГПК.
В заключение, по аргумент от т. 8 на ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2001 г. /във вр. с приложението на чл. 182, ал. 1, б. „д” ГПК (отм.), аналогичен на чл. 229, ал. 1, т. 5 от сега действащия процесуален закон/ ще следва да бъде оставено без уважение искането на касатора [фирма] за спиране на касационното производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 282 на Плевенския окръжен съд, ГК, 1-и с-в, от 30.V.2011 г., постановено по гр. дело № 385/2011 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма]-гр. П., област В. Т. за спиране на касационното пр-во по реда на чл. 229, ал. 1 т. 5 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2