О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
гр. София, 24.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова т. д. № 53220 /2015 г., разпределено съгласно заповед на Председателя на ВКС № 839 от 18.05.2016г. , за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба вх. рег. № 5086 / 10.07.2015 г., от Е. Ц. В. и Д. Ц. Д., чрез процесуалния представител адв. Л. К., срещу решение № 201 от 02.06.2015 г. на Пловдивския апелативен съд по т.д. № 289/2015 г..
Доводите в касационната жалба са за неправилно приложение на материалния закон от въззивния съд, изразяващо се в незачитане на разпоредбата на чл. 23, ал. 6 от Закона за търговския регистър.
Ответникът „Р. /България/ ” ЕАД е подал отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК с оглед цената на иска, поради което е процесуално допустима.
Предявен е иск от „Р. / България/“ ЕАД срещу солидарните длъжници: [фирма] като кредитополучател по договор за инвестиционен кредит от 12.11.2007 г. и Е. Ц. В. и Д. Ц. Д. / като поръчители по кредита, на основание договори за поръчителство, съответно от 22.06.2009 г. и 09.01.2013 г. /, за установяване, че последните дължат на банката сумата от 100 000 евро като част от главното вземане. Искът е предявен след като за тази сума е била издадена срещу тримата ответници заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и съответно изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, но в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, в рамките на образувано изпълнително дело, и тримата са възразили.
За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на иска, въззивният съд е приел за неоснователни възраженията на ответниците, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането поради подписване на уведомлението от лица без представителна за банката власт и поради фактическото му недостигане до знанието на дружеството длъжник. Въззивният съд е приел, че уведомленията са били подписани от надлежно упълномощени от органните представители на банката лица, а досежно уведомяването на дружеството – длъжник, че то е надлежно, тъй като е извършено по един от предвидените в договора начини, на посочения в него адрес на кредитополучателя съобразно записаното в чл. 11.1. на договора за кредит. Като допълнителен мотив, по възраженията изложени във въззивната жалба, съдът е приел, че за банката не е съществувало задължение да следи за актуалния адрес на кредитополучателя, както и че изпращането и достигането на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита, е станало преди вписването на новия адрес на длъжника в търговския регистър.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните по основанията за допускане на касационното обжалване и намира следното:
В изложението за допускане на касационното обжалване касаторите са поставили следните правни въпроси: 1. Какъв характер има нормата на чл. 23 ал.6 от Закона за търговския регистър – императивен или факултативен; 2. Налице ли е надлежно обявяване на предсрочна изискуемост на вземането от банката, в хипотезата, когато длъжникът е уведомен от нея на адрес различен от променения и вписан в Търговския регистър. 3. Длъжна ли е банката като страна по договор да следи за промяна на адреса на длъжника при кореспонденцията си с него, или е задължение на страната, която е променила адреса си. По първия въпрос въззивният съд не се е произнасял, нито е имал задължение да приложи разпоредбата в отношенията между страните по договора за банков кредит. Чл. 23 ал.6 от Закона за търговския регистър не вменява задължение на банката да следи за актуалния адрес на кредитополучателите си във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост на кредита по чл. 60 ал.2 от Закона за кредитните институции. Разпоредбата съдържа единствено забрана на посочените в нея правни субекти да изискват от лицата доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, както и представяне на обявените в регистъра актове. Не са обуславящи и останалите два въпроса, защото съдът е приел, че изпращането и достигането на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита, е станало преди вписването на новия адрес на дружеството – длъжник в търговския регистър. От друга страна съгласно практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – решение № 229 от 03.04.2014г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д.№ 956/2012г. когато страните са се договорили, че писмените известия и изявления във връзка с договора ще се считат получени от страната до която са адресирани с постъпването им на адреса, който тя е посочила в договора, е налице установената от съконтрахентите фикция за получаване на кореспонденцията , независимо от това дали пощенската пратка е потърсена и получена. В случая уведомленията за предсрочна изискуемост на кредита са изпратени на длъжниците на посочените в договорите адреси и са доставени от пощенския оператор, с оглед на което посочената задължителна съдебна практика е съобразена от въззивния съд.
По изложените съображения, поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК , касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на ответника следва да се присъдят разноски за касационното производство на основание чл. 78 ал. 3 във връзка с 8 ГПК и чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 ДВ бр. 64/2004г. на ВАдвС в размер на поисканата сума 4200лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 201 от 02.06.2015 г. по т.д. № 289/2015 г.
ОСЪЖДА Е. Ц. В. и Д. Ц. Д. да заплатят на „Р. /България/ ” ЕАД ЕИК[ЕИК] общо сумата 4200 лв. /четири хиляди и двеста лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: