О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
гр. София, 26.10.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4434 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на адв. В. С. от САК, против определение № 21419/15.10.2014 г., постановено по гр.д.№ 2539/2014 г. от VІ-7 състав на Софийски градски съд.
С обжалваното определение, съдът е потвърдил разпореждане на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искане за изменение на решението по делото, в частта за разноските. Съдът е приел, че особения представител е назначен по реда на чл.50, ал.2 ГПК /отм./ и предоставената правна помощ следва да се уреди по реда на чл.21, т.3 и чл.23, ал.1 З.. Въз основа на горното, съдът е приел, че заплащането на правната помощ следва да се определи на основание Наредбата за заплащане на безплатната правна помощ, към която препраща разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП. Съдът е приел, че съгласно чл.25 от цитираната наредба възнаграждението в конкретния случай възлиза на сума между 100 до 300 лева, като е приел, че определеното от първоинстанционния съд възнаграждение в размер на 150 лева е достатъчно.
В изложението на касационните основания се сочи процесуалноправен въпрос, относно процесуалната възможност, съдия, постановил обжалваното определение, да се произнася по частна жалба против същото определение, във въззивната инстанция. Правният въпрос е относим, доколкото първоинстанционното решение, чието изменение в частта за разноските се иска, е постановено от съдия И. Д., председател и на въззивния състав, постановил обжалваното определение. По този правен въпрос следва да се допусне касационното обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Разпоредбата на чл.22, ал.1, т.5 ГПК е ясна и непротиворечива и по нейното приложение съществува съдебна практика, макар и не задължителна по смисъла на тълкуването, дадено с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не може да участва като съдия по делото лице, което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция. В тези случаи, съдията, за когото са налице основания за отвод от разглеждане на делото на същото основание, е длъжен да се отведе, в противен случай постановения съдебен акт е недопустим.
В случая, макар да няма данни по делото обжалваното разпореждане да е постановено от съдия И. Д., доколкото на контрол /какъвто е извършен с въззивното определение/ е съдебното решение в частта за разноските, постановено от съдия И. Д., като районен съдия в Софийски районен съд. Съдебния състав на въззивния съд, постановил обжалваното в настоящото производство определение, е с председател И. Д., съдия от Софийски градски съд. В случая, за председателя на съдебния състав са били налице предпоставките за отвод от съдебния състав, което не е сторено и е постановен недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на СГС.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 21419/15.10.2014 г., постановено по гр.д.№ 2539/2014 г. от VІ-7 състав на Софийски градски съд.
ОБЕЗСИЛВА определение № 21419/15.10.2014 г., постановено по гр.д.№ 2539/2014 г. от VІ-7 състав на Софийски градски съд.
Връща делото на СГС, за ново разглеждане от друг състав на съда.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.