3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
София, 03.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5234 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. Р. Х. срещу решение № 1732 от 11.08.16г.по в.гр.дело № 2637/16г.на Софийския апелативен съд,с което е обезсилено решението от 1.03.16г.по гр.дело № 28/13г.на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1- т.3 ГПК по въпроса:Допустим ли е искът с правно основание чл.2б ЗОДОВ за обезщетение за вреди от нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок по чл.6 §1 от Конвенцията по висящо производство,ако не са спазени изискванията на чл.8 ал.2 ЗОДОВ.
Ответниците по жалбата Софийски районен съд,Прокуратура на РБългария и Столична дирекция на вътрешните работи не заявяват становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че с постановление за образуване на полицейско производство от 5.04.05г.на СРП е постановено разпореждане до 07 РПУ –СДВР да започне полицейско производство – дознание по пр.пр.№ 13742/05г. срещу В. С. Н. и Р. Р. Х. за престъпления по чл.325 ал.1 и чл.144 ал.3 вр.с ал.1 НК.С постановление за привличане като обвиняем от разследващ полицай при 07 РПУ-СДВР,предявено на ищеца на 25.03.2010г.,е привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл.325 ал.3 пр.1 вс ал.1 вр.с чл.28 ал.1 НК .С протоколно определение от 20.12.12г.по нохд № 4042/10г.Софийският районен съд,на основание чл.80 ал.1 т.4 НК,е прекратил наказателното производство, водено срещу В. Н. и Р. Х. за престъпление по чл.325 ал.3 пр.1вр.ал.1вр.чл.28 ал.1 НК,поради изтекла абсолютна давност за преследването и наказването на съответните престъпни деяния, Определението е влязло в сила на 2.01.13г.
Исковата молба на Р. Х. ,по която е образувано настоящото производство,е подадена на 28.12.12г.- в периода,в който все още не е бил изтекъл срокът за обжалване или протестиране на определението за прекратяване на наказателното производство и в нея се сочи,че се претендира обезщетение за претърпени вреди поради нарушен разумен срок за разглеждане на делото по неприключило висящо производство.
При тези данни по делото въззивният съд е квалифицирал спорното материално право по чл.2б ЗОДОВ.Позовал се е на разпоредбата на чл.235 ал.3 ГПК,според която при разглеждането и решаването на делата трябва да се взимат предвид и фактите,които са настъпили след предявяване на иска и които са от значение за спорното право.Съдът се е съобразил с обстоятелството,че съдебният наказателен процес,за който са релевирани оплаквания от ищеца,че е продължил неразумно дълго,от което е претърпял неимуществени вреди,е приключил с влязъл в сила на 2.01.13г.съдебен акт, по време на висящността на настоящото дело и това е следвало да бъде взето от първоинстанционния съд в производството по ЗОДОВ.Изложени са съображения,че според чл.8 ал.2 ЗОДОВ ,иск по чл.2б ал.1 ЗОДОВ по приключени производства,каквото след 2.01.13г.е процесното наказателно производство срещу Р. Х.,е процесуално допустим,само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по глава трета”а” от Закона за съдебната власт,по която няма постигнато споразумение.Тъй като в разглеждания случай не са ангажирани доказателства за започнала и изчерпана процедура по реда на глава трета”а” от Закона за съдебната власт,въззивният съд е приел,че предявеният иск е процесуално недопустим,поради което по реда на чл.270 ал.3 ГПК е обезсилил като недопустимо първоинстанционното решение,с което съдът се е произнесъл по същество, и е прекратил производството.
Не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.За да обоснове наличието на това основание касаторът е представил решение № 210 от 15.06.15г. по гр. д. № 3053/14 г. на ІІІ г. о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК,в което е прието,че допустимостта на иска по чл.2б ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение на правото по чл.6 § 1 от Конвенцията по висящо производство не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на ч.8 ал.2 ЗОДОВ – да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета”а”ЗСВ и да няма постигнато споразумение.Настоящата хипотеза не е такава.В посочената задължителна практика се има предвид висящо производство,а както бе посочено по-горе, в случая наказателното производство е приключило в влязъл в сила съдебен акт.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по поставения въпрос,на който е даден отговор в задължителната практика.Освен това,въпросът не е обуславящ решението,тъй като в случая не се касае за висящо производство.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1732 от 11.08.16г., постановено по в. гр.дело № 2637/16г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.