3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
гр. София, 30.5.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1063 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №40/22.11.2017 г., постановено по д.№ 110/2017 г. от състав на Окръжен съд – Разград.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.45 ЗЗД е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл първоинстанционно решение.
Съдът е приел, че с присъда № 24/ 21.02.2013 година постановена по НОХД № 169/ 2012г. по описа на РС – Исперих ответницата е призната за виновна в това, че през периода 17.09.2009г. – 04.02.2010г. в [населено място] и в [населено място], обл.Р., при условията на продължавано престъпление е съставила неистински частни документи – 12 бр. комплектовани договори за потребителски заем от [фирма], за да докаже, че съществуват правни отношения – сключени договори за потребителски заеми между Б. [фирма] от една страна като кредитор и посочените в тях лица като кредитополучатели – престъпление по чл.309 ал.1, във във вр. с чл.26 ал.1 от НК, като на основание чл.305 от НПК и чл.78а, ал.1 от НК съдът я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание “ГЛОБА” в размер на 2 000 лева. Със същата присъда ответницата е призната за невиновна, че за инкриминирания период от време в съучастие като съизвършител, чрез използване на неистински документи – горепосочените 12 бр. комплектовани договори за потребителски кредит, е получила без правно основание чуждо движимо имущество- парична сума в общ размер на 8 600 лв., собственост на ищеца, с намерение противозаконно да го присвои – престъпление по чл. 212, ал. 1 въ в вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и е оправдана по обвинението. Въз основа на постановената присъда, ищецът [фирма] е завел ч. гр. дело № 653/ 2016г. по описа на РС – Исперих, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.10.2016г., с която е разпоредено ответницата да заплати на кредитора – ищцовото дружество сумата 7 756.00 лева – главница, 2 746.22 лева – мораторна лихва за периода от 21.02.2013г. до 15.08.2016г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 16.08.2016г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 210,04 лева – платена ДТ и 150.00 лева – дължимо възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, гражданския съд, който се разглежда гражданско правните последици от деянието, за което е налице влязла в законна сила присъда, следва да се съобрази с постановеното от наказателния съд, но само досежно съставомерните обективни признаци на деянието, за което деецът е бил признат за виновен и осъден. Прието е, че в случая е безспорно, съгл. чл. 300 ГПК и гражданският съд е обвързан от приетото за установено в наказателното производство, че ответницата е съставила противоправно 12 бр. договори за потребителски кредити, за да докаже, че съществуват правни отношения – договори за потребителски заеми между ищеца и посочените в договорите, като кредитополучатели лица- престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК. Размерът на вредите не е съставомерен обективен признак на престъплението, за което е била осъдена ответницата. От тук нататък, вредоносните последици, надхвърлящи съставомерния резултат от престъплението следва да бъдат доказани от ищеца. Посочено е, че ищецът не е посочил доказателства, съгласно указаната му доказателствена тежест, която носи в процеса, относно размера на вредите- размера на получените от ответницата суми по процесните договори за кредит, каква част от тях са погасени и каква част подлежи на плащане.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи правен въпрос, който според касатора е разрешен при наличието на касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Сочения правен въпрос е, следва ли да се приеме, че съставът на непозволеното увреждане изисква увреденото имущество да се намира във владение на извършителя на извършителя на деянието, или следва вредите да са настъпили в патримониума на увреденото лице. Съдът е приел, че липсват доказателства за това, че получените суми по договорите за кредит са от ответника и на това основание е приел, че не е доказана вредата за ищеца, като е отхвърлил предявения иск, поради което поставения правен въпрос е относим и касационното обжалване следва да се допусне, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК не са дължи държавна такса за разглеждането на касационната жалба.
Предвид изложеното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №40/22.11.2017 г., постановено по д.№ 110/2017 г. от състав на Окръжен съд – Разград.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.