1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
гр.София, 31.05. 2016 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на единадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: К. ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.N 1867 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище, [населено място], обл. С., подадена чрез адвокат Щ. Т. Ц. срещу въззивно решение № 606 от 18.12.2015 г. по гр.д.№ 349/2015 г. на Смолянския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 152 от 27.04.2015 г. по гр. д. № 25/2015 г. на Районен съд, [населено място] са обявени за недействителни по отношение на ищеца [фирма], [населено място], договори за покупко-продажба, сключени на 2.12.2014 г. по Н.А. № 123/2014 г. и Н.А. № 124/2014 г. на нотариус с № 122 по регистъра на Нотариална камара, с които [фирма], [населено място] продава на [фирма], [населено място] поземлен имот с кад.№ 002103 по картата на землището на [населено място], общ. Баните, обл. С., с ЕКАТТЕ 67355, с начин на трайно ползване „индивид. застрояване”, с площ 9 920 кв.м., с категория на земята-10, находящ се в м. „Канара” и поземлен имот с кад. № 002104 по картата на землището на [населено място], общ. [населено място], обл. С., с ЕКАТТЕ 67355, с начин на трайно ползване „пасище, мера”, с площ 5 157 кв.м., с категория на земята-10, находящ се в м. „Канара”, на основание чл.135 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са обусловили изхода на делото в противоречие със задължителната практика на ВКС, а именно – длъжен ли е в решението си въззивният съд да се произнесе по всички искания и възражения на страните и да изложи правни изводи по отношение на тях; длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза при положение, че е приел в решението си, че даден факт не е установен по делото и същият подлежи на установяване с експертиза. Поддържа се, че въззивният съд в решението си се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и е обусловил изхода на делото, а именно: кога е налице увреждане на кредитора в хипотезата на чл.135, ал.1 ЗЗД и дали има увреждане на кредитора при всяко разпореждане с недвижим имот, независимо дали длъжникът притежава достатъчно друго имущество, с което да погаси задължението си или наличието или липсата на увреждане следва да се преценява във всеки конкретен случай, с оглед установените по делото обстоятелства. Приложени са решения на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], чрез пълномощника си адвокат С. М. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за касационното производство. Прилага решения на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не е изразил становище.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което са уважени предявените от [фирма] срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] искове за обявяване за недействителни по отношение на ищеца, сключените между ответниците два договора за покупко-продажба на недвижими имоти, Смолянският окръжен съд е приел, че ищецът е кредитор на [фирма] на парично вземане за сумата 176 723.82 лв., ведно със законната лихва, считано от 5.08.2014 г. до 15.12.2014 г., съдебно признати с невлезли в сила решения по гр.д. № 96/2008 г. на С. и по гр.д. № 1130/2013 г. на П., че извършената от длъжника продажба на двата недвижими имота на [фирма] уврежда кредитора, както и че е налице знание за увреждането, тъй като представляващият [фирма], А. З. К., представлява и купувача по атакуваните сделки- [фирма]. Приел е за неоснователно възражението, че не е налице увреждане, тъй като длъжникът притежава и друго имущество, тъй като цялото му имущество служи за общо обезпечение на кредитора; че вземането е обезпечено по реда на чл.282, ал.2 ГПК, защото кредиторът разполага с възможността да насочи изпълнение и към всяко друго имущество на длъжника, като законът не го ограничава кой път за удовлетворяване на вземането си да избере.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси.
На процесуалноправните въпроси – длъжен ли е в решението си въззивният съд да се произнесе по всички искания и възражения на страните и да изложи правни изводи по отношение на тях; длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза при положение, че е приел в решението си, че даден факт не е установен по делото и същият подлежи на установяване с експертиза, е дадено разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС. Практиката е уеднаквена, като е прието, включително и в представеното от жалбоподателя решение № 323 от 18.05.2010 г. по гр.д. № 1338/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, че съгласно чл.236, ал.2 ГПК към диспозитива на решението се излагат мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните и правните изводи на съда по отношение на тях. По настоящото дело въззивният съд е изложил мотиви по въведените с въззивната жалба оплаквания на жалбоподателя. Обосноваността на изводите му са относими към правилността на решението, което е основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК. В т.3 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт. В случая въззивният съд е отказал да приеме като доказателство експертна оценка на апортна вноска, мотивирайки се с това, че същата е направена в друго производство и не би могла да се ползва в настоящото производство. Това доказателствено искане е направено с оглед твърдението на жалбоподателя, че притежава и друго имущество и не е налице увреждане на кредитора. Изводът на въззивния съд е, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредитора и че увреждане е налице винаги, когато се намалява възможността за удовлетворяване на кредитора от цялото имущество на длъжника. Или съдът е приел, че в случая не е необходимо да се установява какво друго имущество жалбоподателя- длъжник притежава, защото цялото му имущество служи за общо обезпечение на кредитора. Ето защо на така поставения въпрос въззивния съд не е давал разрешение и той не е обусловил решаващите му изводи, поради което по отношение на него не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса – кога е налице увреждане на кредитора в хипотезата на чл.135, ал.1 ЗЗД и дали има увреждане на кредитора при всяко разпореждане с недвижим имот, независимо дали длъжникът притежава достатъчно друго имущество, с което да погаси задължението си или наличието или липсата на увреждане следва да се преценява във всеки конкретен случай, с оглед установените по делото обстоятелства.
На поставения въпрос е дадено разрешение в задължителната съдебна практика. В постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС е прието, че по силата на чл. 133 ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, а длъжникът отговаря с всичките си имуществени права, на които е титуляр по време на принудителното изпълнение. Затова той отговаря и с имоти, придобити от него след възникване на задължението му, доколкото тези имоти са включени в състава на имуществените му права. Искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка /или друго действие/, с която длъжникът го уврежда. Увреждане има винаги когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т. ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. П. е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност. Даденото от въззивния съд разрешение не е в отклонение от приетото в задължителната съдебна практика. Наличието на задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна изключва приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
При този изход на делото на ответника [фирма] следва да се присъдят направените разноски за касационното производство, които видно от приложения договор за правна защита и съдействие са в размер на 1600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване въззивно решение № № 606 от 18.12.2015 г. по гр.д.№ 349/2015 г. на Смолянския окръжен съд.
Осъжда [фирма] със седалище и адрес на управление: обл. С., [населено място], [улица] да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] направените разноски за касационното производство в размер на 1600 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: