О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N494
София, 06.08. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 564/2008 година
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “А” ЕООД срещу решение № 304 от 04.07.2008 г. по гр.д. № 198/2008 г. на Добричкия окръжен съд, с което се оставя в сила решение № 135 от 30.01.2008 г. по гр.д. № 334/2007 г. на Добричкия районен съд, с което като е осъден М. Т. Д. от гр. Д. да върне на касатора на основание чл.233, ал.1 ЗЗД описаните в решението движими вещи, е оставен без разглеждане евентуалния иск на касатора за присъждане на паричната им равностойност.
В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални нарушения – основания за отмяната му като неправилно по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречивото разрешаване от съдилищата на въпроса кой от съединените при условията на евентуалност искове по чл.233, ал.1 и чл.79 ЗЗД следва да бъде уважен срещу ответник, който не е взел участие в процеса – този за реално изпълнение на задължението за връщане на отдадена му под наем движима вещ или евентуалния иск за присъждане на паричната им равностойност, като се позовава на приложените към изложението Решение № 98 от 04.01.2008 г. по т.д. № 52/2007 г. и Решение № 6 от 02.04.2008 г. по т.д. № 48/2007 г., и двете на Добричкия окръжен съд.
Ответникът по касация М. Т. Д. не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване и по основателността на наведените с жалбата отменителни основания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението на касатора и предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение в посочената му част, въззивният съд счел, че искането на касатора да се отмени първоинстанционното решение в осъдителната му част по отношение на иска по чл.233, ал.1 ЗЗД и вместо него да постанови друго, с което като се отхвърли иска за връщане на дадените под наем движими вещи, да се уважи иска за заплащане на паричната им равностойност е неоснователно, като изложил съображения, че фактът, че ответникът не е изразил становище по предявените искове сам по себе си не означавал признание, че вещите не са в негово държане или са негодни за употреба. Обстоятелството, че вещото лице не е могло да установи контакт с него е счетено за ирелевантно, след като касаторът не е твърдял, че вещите са отчуждени от ответника или са станали негодни за употреба, което обуславяло според съда неприложимостта на разпоредбата на чл.128, ал.2 ГПК (отм.).
Повдигнатият с касационната жалба процесуалноправен въпрос е съществен, тъй като от отговора му пряко зависи изхода от спора. С цитираните от касатора влезли в сила решения на Добричкия окръжен съд е прието, че тъй като ответникът не е намерен на постоянния си адрес, макар и основателна, претенцията за реално изпълнение на задължението за връщане на отдадените под наем вещи следва да се отхвърли, тъй като същите не могат да бъдат намерени и поради това следва да се уважи евентуалния иск за присъждане на паричната им равностойност. В обжалваното решение е прието противното, което налага извода, че е налице противоречиво разрешаване от съдилищата на повдигнатия от касатора въпрос.
Ето защо следва да се приеме, че е налице соченият от касатора селективен критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, което обуславя извод за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение в посочената му част.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението № 304 от 04.07.2008 г. по гр.д. № 198/2008 г. на Добричкия окръжен съд.
УКАЗВА на касатора “А” ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 79,84 лв, като в противен случай делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Председателя на ІІ т.о за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: