О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
София 04.05.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на трети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 124 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпили са две касационни жалби от „С”А. и от С. Г. Н. чрез адв. О срещу решение от 20.03.09г.по в.гр.дело № 977/08г.на Софийски градски съд. С него е отменено решението от 6.02.08г.по гр.дело № 30353/07г.на Софийския районен съд,62 състав в частта,с която е уважен искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа с правно основание чл.344 ал.1 т.3 във вр.с чл.225 ал.1 от КТ и е постановено друго,с което искът е отхвърлен. В частта,с която са уважени исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ първоинстанционното решение е оставено в сила.
Касаторът „С”А. обжалва въззивното решение в частта,с която е оставено в сила първоинстанционното решение за признаване на наложеното на ищеца С. Н. дисциплинарно наказание”уволнение” за незаконно и възстановяването му на заеманата до уволнението длъжност. В приложеното изложение поддържа,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Касаторът С. Н. обжалва въззивното решение в частта,с която е отхвърлен като неоснователен предявеният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 във вр.с чл.225 ал.1 от КТ. В изложението към касационната жалба счита,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 1 от 17.07.01г.по гр.дело №1/01г.на ОСГК на ВКС.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за незаконно дисциплинарното наказание”уволнение”,наложено на ищеца С. Н. със заповед № ЧР-178/20.03.07г.г.на изп.директор и на прокурист на „С”А. и е оставил в сила първоинстанционното решение в частта,с която са уважени обективно съединените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ. Изложени са съображения,че уволнителната заповед не е мотивирана съгласно изискванията на чл.195 ал.1 от КТ. За да отхвърли искът с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във вр.с чл.225 ал.1 от КТ съдът е приел,че ищецът,за когото е доказателствената тежест,не е ангажирал доказателства,че не е постъпил на работа,съответно че не е получавал трудово възнаграждение след прекратяване на трудовото правоотношение,считано от 17.10.07г.
ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА „С”АД:
Правният въпрос от значение за изхода на спора,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава,Поставеният от касатора материалноправен въпрос относно тълкуване на разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Нормата на чл.195 ал.1 от КТ е достатъчно ясна и конкретна и по приложението й има непротиворечива практика,която не се налага да бъде променена. Ето защо настоящият състав приема,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по жалба на „С”АД.
ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА С. НИКОЛОВ:
Посоченият от касатора процесуалноправен въпрос относно задължението на съда по чл.188 ал.1 и ал.2 от ГПК/отм./да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната взаимна връзка не е разрешен в обжалваното решение в противоречие със задължителната практика на ВКС,обективирана в ТР № 1 от 17.07.01г.по гр.дело № 1/01г.на ОСГК на ВКС. За да направи извод за неоснователност на иска за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ въззивният съд е обсъдил доказателствения материал по делото,при което е приел,че регистрирането на ищеца като безработен към 7.12.07г.не установява,че оставането без работа към тази дата е в причинна връзка с процесното уволнение на 17.10.07г. Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване по жалба на С. Н.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 20.03.09г., постановено по в. гр.дело № 977/08г.на Софийски градски съд,ІV „б” състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.