ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 495
София, 01.04.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.С. гр. дело № 834 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат К. като процесуален представител на С. Г. К. от[населено място], обл.В.Търново, срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд /ВТОС/ от 26.ІІ.2010г. по в.гр.д. № 815/2009г.
Ответникът по касационната жалба Ц. Я. Р. от[населено място] не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ВТОС е отменил решението на ГОРС от 25.VІ.2009г. по гр.д. № 667/2009г. в уважителбната му част за сумите 2635лв. и 220.68лв. /последната сума е разноски/ и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от С. К. срещу Ц. Р. иск за присъждане на 2635лв., представляващи компенсаторно обезщетение за вреда, изразяваща се в действителната стойност на липсващия автомобил “М. 230Д”, ведно със законната лихва от датата на завежгдането на делогто до окончателното изплащане, и е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му обжалвана отхвърлителна част за разликата над 2635лв. до 5691лв.
За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено, че ищецът е собственик на “М.” с ДР № ВТ 9431 АТ, че автомобилът не е бил в движение, че е бил извлечен с въже от гаража на ищеца и закаран пред дома на св.К. и оставен там, за да бъде огледан за състоянието му. След преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели съдът е приел още, че по делото не са представени доказателства между ищеца и ответника да е сключен договор за заем за послужване относно този автомобил, автомобилът да е предаден на ответника, той да го е разкомплектовал и да го е разпродал на части.
В изложението на С. Г.К. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след даденото му от въззивния съд указание, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи “съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото не е разгледана подадената от К. въззивна жалба, в което се състои главното неприлагане точно на закона, както и че не са спазени указанията на ВКС за наличие на основание по разглеждания иск по чл.248 ал.1 във вр. с чл.233 ал.1 от ЗЗД”.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по релевираните от касатора два процесуалноправни въпроса /бланкетни/ въззивният съд не се е произнесъл. Това е така, тъй като съдът е разгледал и се е произнесъл по въззивната жалба на К. срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата над 2635лв. до 5691лв. /или за 3056лв./, както той изрично нееднократно е уточнил в жалбата си. Не е налице и “неспазване на указанията на ВКС”, състав на ІІ ГО, по решението му № 242/16.ІV.2009г. по гр.д. № 169/2008г., с което е оставено в сила решението на ВТОС от 30.Х.2007г. по гр.д. № 592/2007г., с което е обезсилено решението на ГОРС по гр.д. № 1787/2005г. и делото е върнато на последния за произнасяне по иска на К., квалифициран като такъв с правно основание чл.248 във вр. с чл.233 ал.1 от ЗЗД. Именно в съответствие с това решение въззивният съд се е произнесъл – по предявения иск за вреди от договор за заем за послужване.
При липса на основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за разглеждане на касационната жалба по същество, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд № 22 от 26.02.2010г. по гр.д. № 815/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: