5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
С., 11.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 25.03.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 772 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ч. Н. Д. от [населено място] против въззивното решение на Софийски градски съд № 322 от 20.01.2010 год., по гр.д.№ 4593/2009 год., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд от 05.01.2009 год., по гр.д.№ 10452 /2005 год. и е отхвърлен като неоснователен предявения от касатора, като ищец, иск по чл.179, ал.1 ЗЗД, във вр.с чл.97, ал. ГПК/ отм./ срещу В. П. Г. и Г. М. В..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на материалния закон – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал достъпа до касационен контрол с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърдението му е, че по обусловилия крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право – „за погасителния ефект на задължението за лична заместима престация, каквато на общо основание е всяко парично задължение- чл.81, ал.2 ЗЗД”, липсва съдебна практика, поради което разрешаването му от касационната инстанция се явява, както от значение за точното прилагане на закона в материята за погасяване на паричните задължения, така и за развитие на правото, чрез отстраняване на съществуващата неяснотата в закона – какво доказване следва да проведе длъжникът, когато задължението му към кредитора е погасено от трето лице.
Ответникът по касационната жалба Г. М. В. в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила срещу допускане на касационното обжалване позовавайки се изрично на отсъствието на визирания от касатора селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, като алтернативно поддържа и становище за неоснователност на посочените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
За да постанови обжалвания съдебен акт Софийски градски съд, в правомощията си на въззивна инстанция, произнасяща се по жалбата на ищцовата по делото страна, е счел за основани на закона и доказателствения материал по делото изводите на СРС за отсъствие на предпоставките на чл.179, ал.1 ЗЗД, обуславящи, като последица от успешното провеждане на установителен иск за несъществуване на обезпеченото кредиторово вземане, заличаване на учредената с нот. акт № 25, т.ІІІ, рег.№ 3687, н.д.№ 375/2001 год. на нотариус рег.№ 200 от НК договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на длъжника, представляващ ап. № 4, находящ се в [населено място], [улица], ет.5..
Изложени са съображения, че при така събраните по делото доказателства и възложената с чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ доказателствена тежест не е установено при условията на главно и пълно доказване твъряния в исковата молба факт, че с извършения от страна на третото лице помагач – [фирма] в рамките на визирания в исковата молба период, превод на суми по сметка на ответника Г. М. В. в общ размер от 96 935 лв. е погасен изцяло дълга на ищеца, произтичащ от сключен между него и бившата му съпруга, в качеството им на заематели и ответниците, като заемодатели, договор за заем, възлизащ с главница, лихви и неустойки на сумата 87 379.45 лв..
Позовавайки се на липсата на отразено в приложените по делото платежни нареждания конкретно основание за извършеното плащане, извън общо посоченото „договор” и на безспорно съществуващите в същия период от време между платеца – [фирма] и ответниците по спора множество самостоятелни облигационни отношения, вкл. издадени от същото записи на заповед в полза на последните, които са били предявени за плащане, въззивният съд е обосновавал правен извод, че така извършеното от третото лице- помагач в процеса плащане няма погасителен ефект по отношение задължението на ищеца.
Допълнителен аргумент за отсъствие на редовно осъществено и имащо погасителен ефект по отношение обезпечения с договорна ипотека дълг на ищеца плащане, според въззивният съд, е както извършената престация на суми единствено на ответника В., каквато уговорка в клаузите на сключения договор за заем липсва и няма данни от нея да се е възползвал и кредитора Г., така и липсата на надлежно уведомяване на ответниците за конкретното погасено чрез изпълнение, чуждо задължение.
Или от съдържанието на решаващите мотиви, изложени в съобразителната част на обжалвания съдебен акт следва, че поставеният от касатора материалноправен въпрос, макар и важен, няма правната характеристика на обуславящ по см. на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно дадените в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата указания, тъй като исковата претенция е отхвърлена основно по съображения за липса на проведено от страна на ищеца пълно и главно доказване на въведеното с исковата молба твърдение, че кредиторовото вземане, обезпечено с договорната ипотека, заличаването на която се иска, е погасено напълно чрез плащане, извършено от трето на облигационната връзка между страните, лице.
Независимо от изложеното, дори и да се възприеме за основателно изразеното от страната разбиране, че въпросът, свързан с погасителния ефект на задължението за лична заместима престация, предвид преюдициалния характер на имплицитно съдържащия се в иска по чл.179, ал.1 ЗЗД, иск за установяване погасяване на обезпеченото с вписаната договорна ипотека кредиторово вземане, попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, с което главната предпоставка за допускане на касационното обжалване е осъществена, то липсват допълнителните изисквания на закона, свързани със спецификата на поддържания критерий за селекция.
Съгласно задължителните за съдилищата в страната разяснения, дадени в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС разрешеният с обжалвания въззивен съдебен акт правен въпрос, попадащ в обсега на чл.280, ал.1 ГПК е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, когато решаването му е предпоставено било от необходимост, чрез корективно тълкуване да бъде разкрит точния смисъл на приложимата правна норма, неясна, непълна или вътрешно противоречива, било от нуждата да се промени трайно формираната, но неправилна съдебна практика по приложението на относимата правна норма, или да се осъвремени вече възприетата от съдилищата правилна съдебна практика, поради настъпила промяна в обществените отношения, или в самото законодателство, в които хипотези разглежданият случай несъмнено не попада.
По отношение формулирания от касатора въпрос на материалното право е даден ясен и категоричен отговор както в правната доктрина, така и в съдебната практика, която няма необходимост да бъде променена. Според последната, която е последователна задълженията, които не са intuito personae, парични и непарични могат да бъдат изпълнявани от всяко трето лице и това изпълнение, когато съответства на дължимата престация, има еднакъв погасителен ефект с този на изпълнението на длъжника и затова не може да бъде дерогиран нито по волята му, нито по волята на кредитора.
Що се касае дали в конкретния разглеждан случай е настъпил или не погасителен ефект от предприето изпълнение, то този въпрос е фактически, а не правен и като подлежащ на преценка от съда въз основа на данните по делото във всеки отделен случай, правилността му – относима към основанията по чл.281, т.3 ГПК може да бъде предмет на касационен контрол единствено при допускане на касационната жалба до разглеждането и по същество, но е без значение в производството по чл.288 ГПК.
За прецизност на изложението следва също да се посочи, че от тълкуване не се нуждае и разпоредбата на чл.179, ал.1 ЗЗД, която е ясна, пълна и непротиворечива. Обстоятелството, че по приложението и съществува и трайно установена правилна съдебна практика, според която решението на съда, въз основа на което по реда на чл.179, ал.1 ЗЗД се заличава вписаната договорна ипотека, се предхожда от установено по исков ред несъществуване на обезпеченото с тази ипотека вземане, или несъществуване на самото ипотечно право, с която въззивният съд се е съобразил е допълнителен аргумент за изключване приложението на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Във вр. цитираната от касатора разпоредба на чл.81, ал.2 ЗЗД, настоящият съдебен състав счита, че тя е напълно неотносима към формулирания от касатора материалноправен въпрос и доколкото не е била предмет на обсъждане от въззивния съд, макар възприета само като аргумент на тезата на касатора, че паричното задължение не познава обективната или субективна невъзможност за неизпълнение и всеки може да изпълни вместо длъжника, с произтичащ за дълга на последния погасителен ефект, щом престира дължимото на неговия кредитор, не следва да бъде разглеждана в контекста на поддържаното селективно основание.
Мотивиран от гореизложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд № 322 от 20.01.2010 год., по гр.д.№ 4593/2009 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: