3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
С., 12.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 357/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 179 от 3.ІІ.2012 г. по ч.гр.д. № 1425/ 2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 1821 от 18.Х.2011 г. по т.д.№ 675/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което не е уважено възражението на ответниците [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място] за родова неподсъдност на делото по иска по т. 20 от исковата молба и по исковете за обезщетение за забавено плащане на сумите по издадените 22 бр. данъчни фактури. Жалбоподателят по изложените съображения поддържа, че определението е неправилно. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочи, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото разрешеният процесуалноправен въпрос: част ли е от правото на защита разглеждането на делото пред родово компетентния съд. Жалбопода – телят поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото разрешеният материалноправен въпрос: вземанията по отделни фактури за извършени по един договор периодични доставки, самостоятелни искове ли са или един общ иск. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК и да се отмени обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение относно подсъдността на иска, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион – ното определение, с което не е уважено възражението на ответниците за родова неподсъдност на делото по предявените искове: за обезщетение за забавено плащане по т. 1 – т. 22 на исковата молба и за главницата по т. 20 на исковата молба. Изложени са съображения, че предмет на делото е иск по чл. 266 ал. 1 ЗЗД с цена 692 183.20 лв. – неизплатено възнаграждение по договор за предадени патета, и иск по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за 26 716.44 лв. – обезщетение за забавено плащане, а не 22 иска по осъществени отделни доставки на огушени патета, като всяка доставка, за която е съставена отделна фактура, е в изпълнение на задължения, основани на сключения договор за изработка.
По изложените от жалбоподателя въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Въпросите част ли е от правото на защита разглеждането на делото от родово компетентния съд и един или 22 са предявените искове за възнаграждение по чл. 266 ЗЗД и за обезщетение за забавено плащане, основани на сключен договор за изработка, като за отделните доставки на отгледани патета, са съставени отделни фактури, не са въпроси, които да от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото. По въпроса за исковете по чл. 266 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД и за родовата подсъдност на делата съгласно чл. 103 и чл. 104 т. 4 ГПК, е създадена трайно установена съдебна практика и дали с една искова молба са предявени един или 22 иска, е въпрос на конкретна преценка по делото. За да е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК трябва кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 179 от 3.ІІ.2012 г. по ч.гр.д. № 1425/ 2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: