О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
[населено място] , 14,11, 2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1687/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ срещу определение №1759/20.05.2016г.,постановено по гр.д.№2194/2015г. по описа на Апелативен съд С. по реда на чл.248 от ГПК,с което е оставена без уважение молбата му за изменение решението в частта за разноските. Изложени са доводи за неправилност,по съображения за недължимост на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА за въззивната инстанция,поради липса на изрична уговорка за безплатно представителство,а при условията на евентуалност – за недължимост в присъдения размер,както за първата , така и за въззивната инстанция, поради неправилно изчисление.
Ответната страна по частната жалба Н. И. Д. не е заявил становище.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е неоснователна.
С обжалваното определение,постановено по реда на чл.248 от ГПК, въззивният съд е приел, че с приложено към исковата молба пълномощно ищецът Д. е упълномощил адв. Г. да го представлява в съдебното производство срещу Н. до приключването му във всички инстанции.Като е обсъдил представения в първата инстанция договор между тях за правна защита и съдействие,в който е уговорено,че Д.,в качеството му на материално затруднено лице,е освободен от заплащането на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 от ЗА,съдът е посочил ,че за присъждането на такова за осъщественото представителство пред САС не е било необходимо да се представя друг договор със същото съдържание,доколкото последният би представлявал доказателство само при искане за възмездяване на вече направени разноски.Обосновал е и извода си за липса на основания за намаляване на допълнително присъденото за първа инстанция /с оглед частично уважаване на въззивната жалба на Д./ адвокатско възнаграждение, както и това за защитата пред САС,позовавайки се на изчисления, направени по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Определението на САС е правилно в частта,с която съдът е намерил за неоснователно възражението за недължимост изобщо на адвокатско възнаграждение.
Представеното с исковата молба пълномощно от Д. за адв. Г.,в съответствие и с разпоредбата на чл.34 ал.4 от ГПК, е за осъществяване на процесуално представителство до приключването на делото пред всички инстанции.С договора за правна защита и съдействие, също представен пред първата инстанция,страните са признали,че ищецът има качеството на лице по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА /материално затруднено,което е установено и от представената от него декларация/, при което оказваната адвокатска помощ е безплатна за него.В случаите, когато делото приключва в полза на представлявания,законодателят е предвидил полагащото се на адвоката за предоставената услуга възнаграждение да бъде възложено в тежест за плащане на осъдената противна страна, съобразно правилото на чл.78 ал.1 от ГПК и в полза директно на пълномощника /чл.38 ал.2 от ЗА/. Липсата на представен пред въззивната инстанция нов договор за правна защита и съдействие с идентично съдържание не би могла да обоснове извод за липса на основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание посочената разпоредба,щом страната е била защитавана надлежно от същия пълномощник и пред тази инстанция и след като страните по договора за правна защита веднъж са приели,че представляваният не разполага със средства да заплати възнаграждението.
Основателно е възражението на частния жалбоподател срещу определения от САС размер на адвокатско възнаграждение.Съгласно препращащата норма на чл.38 ал.2 изр.2 от ЗА възнаграждението,което се присъжда в полза на адвоката се определя от съда по правилата и в размерите, установени в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Според чл.7 ал.2 от същата минималното възнаграждение се изчислява според материалния интерес.В случая в първата инстанция той е 40 000 лв.,а във въззивната – 22 000 лв. /обусловен от обжалваемия интерес за ищеца/. Изчислено по правилото на чл.7 ал.2 т.4 от наредбата, минималното адвокатско възнаграждение за производството пред СГС е 1730 лв. Уваженият размер /изменен с въззивното решение/ е 22 500 лв., съразмерно на която сума се следва адвокатско възнаграждение в размер на 973,13 лв.От тях първата инстанция е присъдила 778,50 лв.,а дължими с решението на САС остават още 194,63 лв. Изчислението,извършено от САС по реда на чл.7 ал.2 т.2 от наредбата само върху допълнително присъдената сума 4500 лв. е неправилно,тъй като не тя е размерът на материалния интерес. При обжалваем интерес /пред въззивната инстанция/ 22 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 1190 лв.,съобразно изчислението по чл.7 ал.2 т.4 от наредбата. Съразмерно на уважената част от него – 4500 лв., размерът на дължимото адвокатско възнаграждение е 243,41 лв.
Предвид това,определението на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено,като бъде допуснато изменение на решението му в частта за разноските,съобразно изложеното.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №1759/20.05.2016г.,постановено по гр.д.№2194/2015г. по описа на Апелативен съд С. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №565/25.03.2016г. по гр.д.№2194/2015г. по описа на САС в частта,с която Сдружение „Н.“ е осъдено да заплати на основание чл.38 ал.2 от ЗА на адвокат Т. Х. Г. адвокатско възнаграждение както следва: вместо присъдените 545 лв. за първа инстанция – 194,63 лв. и вместо присъдените за въззивната инстанция 545 лв. – 243,41 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.