ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 495
София, 14. април 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 437 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 433/31.10.2014 на Врачанския окръжен съд по гр.д. № 612/2014 в частта, в която което е отменено решение № 509/14.07.2014 на Врачанския районен съд по гр.д. № 2340/2014, като е отхвърлен над размера на 1.500 лева предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ.
Недоволен от решението е касаторът Д. И. И., представляван от адв. Р. Т. от ВАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, който се разрешава противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата П. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въвззивната инстанция не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от 05.01.2012 до 18.07.2013 г. срещу ищеца е повдигнато и поддържано обвинение в това, че е в дома си е засадил и отглеждал четири стръка коноп (канабис) – престъпление по чл. 354в, ал. 1 НК, като по отношение на него от 05. до 06.01.2012 г. е приложена мярка за неотклонение „задържане под стража”, променена в „домашен арест за времето до 20.05.2013 г., променена в „подписка”. Ищецът е изпитал стрес, тревоги и притеснения от това, че в продължение на един ден е търпял ограниченията, свързани със задържането под стража, в продължение на една година и четири месеца е търпял ограниченията, свързани с поставянето му под домашен арест и през цялото това време е преследван наказателно умишлено престъпление, което не е извършил. Това се е отразило негативно на неговата емоционална сфера, изпитвал е притеснения от осъществявания ежедневния контрол за спазване на наложената мярка, станал нервен и сприхав, карал се с всички, особено се влошили отношенията с неговия брат, когото обвинявал, че го е наклеветил в полицията, прекъснал и отношенията с приятелката си, тъй като нейните родители и забранили да го посещава, като разбрали, че е подсъдим. Ищецът не е получил трайни психически и физически увреждания, след постановяване на оправдателната присъда и вземането на марка за неотклонение „подписка” се успокоил и започнал да излиза и да се среща с приятели.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставеният правен въпрос обуславя решението по делото, но с приложението към касационната жалба не е представена противоречива съдебна практика. Посоченото решение № 315/17.06.2014 на Врачанския административен съд по а.х.д. № 299/2014 също не е представено, но противоречието в практиката на административните и гражданските съдилища не е основание за допускане на касационното обжалване.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 433/31.10.2014 на Врачанския окръжен съд по гр.д. № 612/2014.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.