О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 495
София ,15.11.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д. Nо 462 /2012 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано по частна касационна жалба вх. Nо 1095 / 22.05.2012 год. на Н. Б. Х. от [населено място] чрез адв. В. Д. САК с искане за отмяна на Определение Nо 97 от 18.04.2012 година по ч. гр.д. Nо 202/2012 година на ОС-София, с което е потвърдено Определение Nо 97 от 31.01. 2012 година по гр.д. Nо 1399/2011 година на РС- Самоков за прекратяване на делото, поради недопустимост на заявените искове по чл. 124 ал.1 и ал.4 ГПК.
С частната касационна жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно по отношение изводите на съда за неоснователност на двата иска, тъй поради неправилно тълкуване и приложение на процесуалния закон и несъобразяване данните по делото, основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение към частната касационна жалба се поддържа че са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК , тъй като съдът се е произнесъл по въпросите : относно възможността, при заявен отрицателен установителен иск, придобитото от ответника право на собственост, чрез договор за замяна да бъде пречка за възстановяване на претендираното от ищеца право на собственост върху същия имот по реда на ЗСПЗЗ и относно възможността , правният интерес от отрицателен установителен иск да съществува винаги , когато изходът от производството по възстановяване собствеността на земеделски земи е обусловен от отричане правата на трети лица, претендиращи че притежават собствеността на основание , различно от предвидените в ЗСПЗЗ, в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС- Решение Nо 40 от 11.02.2011 год. по гр.д. Nо 1385/2009 год. на ВКС-II отд. и Решение Nо 1101 от 01.10.2008 год. по гр.д. Nо 3239/2007 год. на ВКС-IV отд. и Решение Nо 240 от 07.02.1970 год. по гр.д. Nо 1582/69 год. –I отд., като отговорът на втория въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация.
По подадената частна касационна жалба , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира :
Частната касационна жалба е процесуално допустима, заявена при спазване срока по чл. 275 ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт ,касаещ произнесеното от втората инстанция определение за прекратяване делото по неоценяем иск – този по чл. 124 ал.4 ГПК.
Частната касационната жалба е процесуално недопустима по отношение на определението на въззивния съд , с което е прекратено производството по отрицателния установителен иск за собственост по чл. 124 ал.1 ГПК на ливада 60 дка с данъчна оценка 2 835 лв./ л. 50 от производството пред районен съд/ , на основание чл. 274 ал.4 във вр. с чл. 3 т.1 ГПК.в тази част образуваното частно касационно производство следва да бъде прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл. 274 ал.3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията, с който се оставя без уважение частна жалба срещу определения , преграждащи по- нататъшното развитие на делото, при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Изискването на законодателя визира както задължението частния жалбоподателя /касатор/ да посочи / формулира/ конкретен правен въпрос, имащ характера на обуславящ изхода на спора , т.е. касаещ решаващите мотиви на съда , така и да посочи дали този въпрос е разрешен в противоречие със задължителна или незадължителна съдебна практика , или защо е необходимо произнасяне по въпроса от ВКС и дали целта на това произнасяне би била уеднаквяване на съдебната практика , или точно и еднакво прилагане на закона респ. преодоляване на липсата на практика по приложение на конкретна правна норма.
Видно от изложението на частния жалбоподател-касатор въпросите м касаещи наличието на правен интерес като обуславящи изхода на спора , касаят само и единствено иска по чл. 124 ал.1 ГПК- т.е. предявения отрицателен установителен иск за собственост/ в която част касационното производство е недопустимо на основание чл. 274 ал.4 ГПК.
Въпрос , касаещ тезата и мотивите на второинстанционния съд по иска по чл. 124 ал.4 ГПК , с изложението към частната касационна жалба въпрос и обуславящ изхода на делото ,няма .Ето защо и в частта , в която касационното производство е допустимо, т.е. по иска по чл. 124 ал.4 ГПК, не може да се допусне касационно обжалване , тъй като касаторът не е посочил нито въпрос, нито основание в рамките на което би желал да се допусне касационното обжалване на Определение Nо 97 на окръжния съд.
В заключение следва да се акцентира и на обстоятелството , че с дадените с ТР Nо 5/2010 година на ОСГТК на ВКС разяснения по приложение на чл. 124 ал.4 ГПК , чл. 229 ал.1 т.4 ГПК в смисъл , че „искът за установяване на неистинността на документ по чл. 124 ал.4 изр. 1 ГПК е недопустим , ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производство по висящ исков процес , в който документът е бил представен , но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193 ал.1 ГПК”, както и че ‘предявяването на иска по чл. 124 ал.4 изр.1 ГПК в тези хипотези не е основание по см. на чл. 229 ал.1 т.4 ГПК за спиране на висящия исков процес” е налице задължителна съдебна практика , което не предполага оспорването на един договор , като документ от гл.т. на неговата материално-правна незаконосъобразност – т.е. от гл.т. на предпоставките за нищожност.
По изложените съображения , ВКС състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. Nо 1095 / 22.05.2012 год. заявена от Н. Б. Х. от [населено място] чрез адв. В. Д. САК срещу Определение Nо 97 от 18.04.2012 година по ч. гр.д. Nо 202/2012 година на ОС-София, В ЧАСТТА , с което е потвърдено Определение Nо 97 от 31.01. 2012 година по гр.д. Nо 1399/2011 година на РС- Самоков за прекратяване на делото, поради недопустимост на отрицателния установителен иск по чл. 124 ал.1 ГПК, като процесуално недопустима и
ПРЕКРАТЯВА производството по частната касационна жалба в тази част , на основание чл. 274 ал.4 ГПК във вр. с чл. 280 ал.2 ГПК.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частна касационна жалба вх. Nо 1095 / 22.05.2012 год. на Н. Б. Х. от [населено място], подадена чрез адв. В. Д. САК с искане за отмяна на Определение Nо 97 от 18.04.2012 година по ч. гр.д. Nо 202/2012 година на ОС-София, с което е потвърдено Определение Nо 97 от 31.01. 2012 година по гр.д. Nо 1399/2011 година на РС- Самоков за прекратяване на делото, поради недопустимост на иска по чл. 124 ал.4 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано , В ЧАСТТА , с която производството е прекратено , по реда и сроковете на чл. 274 ал.2 ГПК.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК препис от настоящото определение да се връчи на частния жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: