O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
София, 16.10.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 587 /2012 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1531/11.02.2011 година на Д. , чрез М. н. з. и х. и процесуално представителство на А. Г.- старши юрисконсулт на О. д. „З.” [населено място] срещу въззивно Решение Nо 601 от 07.01. 2011 година по гр.възз.д. Nо 967/2010 год. на ОС- Русе , В ЧАСТТА , с която е обезсилено Решение Nо 1238 от 07.07.2010 година по гр.д.Nо 5503/ 2006 година на РС- Русе и се прекратява производството по иска по чл. 431 ал.2 ГПК / отм./.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение в обжалваната част е неправилно, като постановено в нарушение на съществени процесуални правила, материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се обосновава с тезата , че по въпроса подлежат ли на отмяна по реда на чл. 431 ал.2 ГПК / отм./ не само констативните нотариални актове , но тези , обективиращи нотариалните удостоверявания на правни сделки, необходимостта от допускане на касационното обжалване се обуславя от наличието на противоречива съдебна практика по въпроса, която следва да бъде обобщена. Посочени са решение на съдилищата от 1985 година и 1962 година.
Със самостоятелна касационна жалба вх. Nо 1819/ 21.11.2011 година, [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] чрез адв.А. Н.- АК П. обжалва въззивно Решение Nо 601 от 07.01.2011 година по гр.възз.д. Nо 967/2010 година на ОС-Русе.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е оставил в сила Решение Nо 1238 от 07.07.2010 година по гр.д Nо 5503/2006 година на РС-Русе, В ЧАСТТА , а която е признато за установено по отношение на [фирма] [населено място], че Д., представлявана от м. н. з. и х. е собственик на следния недвижим имот- имот Nо *, прилежащ терен от 5336 кв.м. към цех за производство и преработка на гъби, находящ се в землището на [населено място] по плана за земеразделяне и търговското дружество е осъдено да предаде владението на същия , на основание чл. 108 ЗС.
Със същото решение , окръжният съд е обезсилил решението на първата инстанция по иска по чл. 431 ал.2 ГПК / отм./ и е прекратил производството в тази му част.
С касационната жалба , [фирма] поддържа , че решението на въззивния съд е неправилно, тъй като неправилно е ценена доказателствената сила на Акта за държавна собственост, изводите на съда относно установените факти са неправилни, допуснато е нарушение по приложение на материалния закон –основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,тъй като по въпроса за конститутивното действия на решенията на ПК , възивният съд се е произнесъл в смисъл противоречащ на ТР 1/1997 г. на ОСГК на ВКС,на Решение Nо 1125 от 1.10.2008 г. по гр.д. No 5241/2007 г. на ВКС-V отд., Решение Nо 381 от 08.06.2007 г. по гр.д. Nо 212/2006 год. на ВКС-IV.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от Д. в качеството на ответник по касация, с който се възразява по допускане касационната жалба на „Л. к. Л.” П. предвид липсата на изведен материално-правен въпрос , обусловил изхода на спора по делото.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за данъчната оценката на спорния недвижим имота касационната жалба е процесуално допустима
И. с изложението към касационната жалба на Д. процесуално-правен въпрос подлежат ли на отмяна по реда на чл. 431 ал.2 ГПК / отм./ не само констативните нотариални актове , но тези , обективиращи нотариалните удостоверявания на правни сделки, има характера на обуславящ крайния правен резултата за произнасянето по чл. 431 ал.2 ГПК/ отм./ , налице е противоречива съдебна практика не само на съставите на съдилищата , но и на съставите на ВКС, обусловило инициирането на ТР Nо 3/2012 година на ОСГК на ВКС, поради което касационната жалба следва да бъде допусната до разглеждане в открито съдебно заседание, в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
И. материално-правен въпрос по касационната жалба на [фирма] за конститутивното действия на решенията на ПК , възивният съд , не може да се приеме , че е произнесен в смисъл, противоречащ на задължителната съдебна практика по ТР 1/1997 г. на ОСГК на ВКС, тъй като проблемът със зачитане на конститутивното действие на решенията на ПК намира различно разрешение с оглед на действащите към определен момент от време и с оглед на конкретна редакция на текста правна норма.Въпросът е поставен много общо , а не конкретно в контекста на разрешението по делото правни проблеми и решаващите мотиви на съда.
При допускане на касационно обжалване , страната касатор дължи пропорционална държавна такса, което в конкретния случай е в размер на 50 лв. / петдесет лева/.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 1531 / 11.02.2011 година на Д. , заявена чрез М. н. з. и х. и процесуално представителство на А. Г.- старши юрисконсулт на О. д. „З.” [населено място] срещу въззивно Решение Nо 601 от 07.01. 2011 година по гр.възз.д. Nо 967/2010 год. на ОС- Русе , В ЧАСТТА , с която е обезсилено Решение Nо 1238 от 07.07.2010 година по гр.д.Nо 5503/ 2006 година на РС- Русе и се прекратява производството по иска по чл. 431 ал.2 ГПК / отм./.
УКАЗВА на касатора – д., чрез процесуалния представител А. Г.- старши юрисконсулт на О. д. „З.” [населено място],задължението за внасяне на дължимата пропорционална ДТ от 50 лв. / петдесет лева/, което да и бъде съобщено , заедно с препис от настоящото определение.
СПИРА касационното производство по допуснатата за разглеждане по същество касационна жалба вх. Nо 1531 / 11.02.2011 година на Д. , заявена чрез М. н з. и х. и процесуално представителство на А. Г.- старши юрисконсулт на О. д. „З.” [населено място] , на основание чл. 292 ГПК , до приемане на ТР 3/2012 година на ОСГК на ВКС.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 1819/ 21.11.2011 година на дружество [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] заявена чрез адв.А. Н.- АК П. срещу въззивно Решение Nо 601 от 07.01.2011 година по гр.възз.д. Nо 967/2010 година на ОС-Русе, В ЧАСТТА , а която е признато за установено по отношение на [фирма] [населено място], че Д., представлявана от м. н. з. и х. е собственик на следния недвижим имот- имот Nо *, прилежащ терен от 5336 кв.м. към цех за производство и преработка на гъби, находящ се в землището на [населено място] по плана за земеразделяне и търговското дружество е осъдено да предаде владението на същия имот, на основание чл. 108 ЗС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО , в частта , с която не се допуска касационното обжалване , е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :