О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
София, 17.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесети юни през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 228 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на едноличния търговец Ц. В. Т. от гр. С., област П. , действащ с фирмата „В”, подадена с вх. № 154/12.І.2009 г. чрез процесуалния му представител адв. Е от АК- П. , против решение № 534 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 10. ХІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 461/08 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 84 на Пловдивския ОС от 24.ІІІ.2008 г. по т. д. № 375/07 г.: за осъждането на ЕТ-настоящ касатор да заплати на „А” О. – София сума в размер на 22 000 лв. като неизплатена част от цената на една специализирана дробометна машина „Г”, ведно с общо 2 020 лв. съдебно-деловодни разноски за двете инстанции. В останалата му част, с която, като неоснователен /погасен по давност/ е бил отхвърлен искът на същото търговско д-во с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу настоящия касатор за заплащане на сума в размер на 11 000 лв. – като обезщетение за забавено плащане на горепосочената главница в периода от 30. ХІІ.2003 г. и до 19. Х.2007 г. – като необжалвано – решението на първостепенния съд е влязло в сила.
Оплакванията на ЕТ-касатор са за необоснованост и за постановяване на обжалваното въззивно решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Инвокирани са доводи, че вътрешното убеждение на решаващия съд е било формирано без да са били надлежно обсъдени в съвкупност всички събрани по делото доказателства и затова изводите му за изхода на спора били в противоречие „с обичайната житейска логика”. С оглед това касаторът Цв. В. Т. претендира отменяване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд или, алтернативно: постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителният иск на „А” О. – София да се отхвърли изцяло в предявения му размер, вкл. ведно с присъждане по полза на Е. на всички направени в инстанциите съдебно-деловодни разноски.
В нарочното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът Цв. В. Т. поддържа, че с обжалваното решение Пловдивският АС се е произнесъл по процесуалноправния въпрос – „разпоредбата на чл. 12 ГПК” – в противоречие с практиката на ВКС, като в тази насока се цитират и представят общо 16 бр. решения, постановени от различни негови състави в периода 2005-07 г., от които само две по приложението на чл. 188 ГПК /отм./, а всички останали съответно по приложението на: чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗОбС; § 7 ЗМСМА; § 1, ал. 2 и 4 от ПЗР на ЗЮЛНЦ; § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ; чл. 228, ал. 2 КТ; чл. 17а ЗППДОбП /отм./; чл. 1 и 2 ЗВСОНИ; чл.чл. 29, 30 и 33 ЗЗППТ /отм./; чл. 20-46 ЗОЗ; чл. 74, ал. 1 и чл. 632, ал. 4 ТЗ; чл.237 – 244 ТЗ, както и на чл. 92 ЗЗД.
Ответното по касация „А” О. – гр. С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на Е. „В” от гр. С..
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд касационната жалба на Цв. В. Т. от гр. С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, поради което на жалбоподателят Е. Цв. В. Т. от гр. С. ще следва да бъде отказан достъпът до него, са следните:
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК този касатор директно отъждествява едно от отменителните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с изтъкнатия от него процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл по делото: „разпоредбата на чл. 12 ГПК”, впрочем идентична по смисъл с тази на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, които императивно вменяват на решаващия съд да преценява всички доказателства и доводите на страните по свое вътрешно убеждение. Евентуалното игнориране на това съдопроизводствено правило, въздигнато понастоящем сред основните начала на гражданския процес, не представлява обаче процесуалноправен въпрос, „по който въззивният съд се е произнесъл”, както касаторът твърди: в хипотезата на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Цитираната трайна практика на отделните състави на ВКС по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ е категорично в насока, че необсъждането на възраженията, които ответникът противопоставя ведно с всички останали ангажирани от страните по спора доказателства, представлява винаги основание за касиране на всяко едно въззивно решение като неправилно. Що се отнася до останалите 14 решения на отделните състави на ВКС, сочени от касатора Т. , те по никакъв начин не биха могли да се ценят като практика на ВКС (в смисъл, който Конституционния съд на Републиката влага в това понятие според мотивите към неговото решение № 4 от 16 юни 2009 г., постановено по конст. дело № 4/09 г.), защото действителният процесуалноправен въпрос, решен с атакуваното решение на Пловдивския апелативен съд е този за тежестта на доказване на отрицателния факт на незаплащането на цената, уговорена по един валиден договор за търговска продажба – сделка, която е консенсуална по своята правна природа, което по-конкретно означава, че последвалото сключването й традиране на движимата вещ, която е била неин предмет, представлява обстоятелство, ирелевантно за настъпването на присъщото й вещно-транслативно действие.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от Е. Цв. В Т. от гр. С. въззивно решение, щом приложното му поле не е било надлежно обосновано.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 534 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 10. ХІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 461/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2