7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
гр. София, 18.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т.д. N 2855 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е: 1/ по касационна жалба на ЗК [фирма], действащ чрез клона си „Застрахователна компания О. – клон България” К. срещу решение № 1586 от 05.07.2017г. по в.гр.д. № 1473/2017г. на Апелативен съд – С., в частта с която са уважени предявените от Н. П. Б. и М. С. Б. против застрахователното дружество, искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за разликите над 110 000 лева до присъдените размери от по 150 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.08.2014г., представляващи застрахователни обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие на смъртта на дъщеря им, С. М. Б., настъпила на 15.08.2014г. при ПТП, реализирано по вина на С. С. К., чиято застраховка „Гражданска отговорност” е била при ответника.; 2/ по касационна жалба на Н. П. Б. и М. С. Б., [населено място] същото въззивно решение в частта, в която се потвърждава отхвърлянето на искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за разликите над 150 000 лева до претендираните размери от по 200 000 лева.
Касаторът, ЗК [фирма],твърди, че решаващият състав не е изложил мотиви, обосноваващи увеличаване на размера на дължимите застрахователни обезщетения спрямо размера, определен от първоинстанционния съд. Счита, че в рамките на производството не са установени обстоятелства, които да увеличават интензитета на естествената скръб на ищците, вследствие на смъртта на тяхната дъщеря. Същевременно определеният от въззивния съд размер на обезщетение бил силно завишен с оглед икономическите реалности в страната към датата на произшествието и в значително по-голям размер от обезщетенията, които се присъждат в аналогични случаи. Претендира разноски за три съдебни инстанции, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Касаторите – ищци атакуват въззивното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Намират определените от съда обезщетения за занижени, несъобразени с критериите по чл.52 ЗЗД. Считат, че съдът не бил отчел: 1/ момента и начина на настъпване на смъртта –напълно неочаквано, несвоевременно, което е огромен шок и непреодолима промяна; 2/ факта на загуба на дете, която е най-тежката и невъзможна за преодоляване загуба; 3/ факта, че ищцата губи единственото си дете; 4/ обстоятелството, че загубата на дете нарушава естествения ред, в най-силната човешка връзка и изпразва от съдържание и смисъл живота на преживелия родител; 5/ възраст на ищците и на загиналото момиче –родителите са били на 47 години майката и на 50 години бащата, такава, от която дълго време ще живеят с огромната болка, както и възрастта на момичето –само на 26 години; 6/ данните за личността на загиналата –младо, здраво, „слънчева, лъчезарна, работлива”, работещо, активно момиче; 7/ данните за съдържанието на връзката –изключителна обич, привързаност и всеотдайност в отношенията; 8/ не е съобразен достатъчно начина на приемане на трагедията от родителите; 9/ не е съобразен лимита, което било видно от позоваване на съдебна практика, действаща при 3/10 пъти по-нисък лимит; не били отчетени редица обстоятелства, имащи значение за определяне размера на обезщетението.
Ответните страни по жалбите в писмени отговори излагат становище за липса на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация по жалбата на насрещната страна, съответно за неоснователност на жалбата на другата страна.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При определяне размера на заместващото обезщетение при причинена смърт на близък въззивният състав е посочил необходимостта да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищците психически страдания от загубата на дете, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, както и нормативно определеният лимит на обезщетението за неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – до 10 млн.лева, при две и повече пострадали лица, какъвто е настоящият случай /арг. чл. 226, ал. 1, б. „б” КЗ, отм./. Пояснил е, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –по справедливост от съда. При определяне размера на това заместващо обезщетение въззивният състав е кредитирал показанията на свидетеля И. Г., намираща се във фактическо съжителство с бащата на починалата. Загиналата дъщеря С. първо е живяла при майка си, тъй като родителите повече от 12 години са във фактическа раздяла. Впоследствие С. е създала свое семейство, като има малолетно дете, но по-късно се е разделила с бащата на детето си и е заживяла при своя баща. Поддържала е добри отношения със своя баща и със своята майка, с които са били много близки. Двамата родители се грижили за благоденствието на своето дете и кончината на С. е причинила на родителите й неимоверна и неизлечима скръб –„И майка й и баща й още не могат да понесат смъртта й. Всеки ден –почти всеки ден, посещават гробищата. И тримата ходим на гробищата.” Решаващият състав е взел предвид обстоятелството, че загубата на дете, към което ищците са били силно привързани, ще ги съпътства през целия им живот. Тази загуба е била внезапна, като впоследствие родителите ще бъдат лишени, както от емоционалния контакт със своята дъщеря, така и от нейната морална подкрепа. Приел е за установена съществуваща силна духовна връзка, взаимност и уважително отношение. При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд е приел, че съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер на заместващото обезщетение на ищците за причинените от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания от загубата на тяхната дъщеря, е в размер на 150 000 лева /за всеки един от двамата родители/. Пояснил е, че в процеса на доказване не са се установили обстоятелства, които да увеличават интензитета на естествената скръб, депресия и чувство за безнадеждност при загубата на дете от родител. Въззивният съд е приел за неоснователно възражението от ответника за съпричиняване от починалата на вредоносния резултат, тъй като в цялостния съпричинителен процес между фактите и явленията в обективната действителност изключителен принос за настъпване на процесния застрахователен риск се явява виновното противоправно поведение на водача на л.а. „Деу Нексия” –С. К., чиято деликтна отговорност е била обезпечена през релевантния период от ответното застрахователно дружество със сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Позовава се на приетата още от СГС като компетентно изготвена и неоспорена от страните комплексна СМЕ и САТЕ.
По касационната жалба на ЗК [фирма]:
В приложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК са посочени следните правни въпроси, които, според касатора, са от значение за изхода на спора: „1/ След изменението на разпоредбата на чл. 266 от КЗ от 11.06.2012г. нива на застрахователно покритие запазват ли значението си на белег на икономическа конюнктура в страната, като един от критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт?; 2/ Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане закрепени с нормата на чл. 266 от КЗ /отм./ в редакцията й от 11.06.2012г. за обществено-икономическите и социални условия в страната?; Твърдяно противоречие с определение № 864/16.11.2016г. по т.д. № 1042/2016г. на І т.о. на ВКС.; 3/ При определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение по реда на чл. 52 ЗЗД следва ли решаващият състав да анализира икономическите реалности към датата на деликта или е достатъчно бланкетно да изложи, че ги е отчел?; 4.1/ Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт на дете, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? Липсата на посочване на анализ, както и на съобразяване в достатъчна степен на задължителните критерии по приложение на чл. 52 ЗЗД, при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, представлява ли нарушаване на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение, в нарушение на задължителното ППВС № 4/68г.?; 4.2/ Длъжен ли е съдът да търси „Точен паричен еквивалент” на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент” на същите, като гаранция за това е отчитане на всички задължителни и всички специфични за случая обстоятелства, въведени с ППВС № 4/68г., гарантиращи правилното приложение на принципа на справедливост?; 4.3/ Игнорирането на съществени и значими обстоятелства предпоставя ли нарушение на принципа на справедливост? Непосочването и неотчитането в пълнота на задължителните критерии –възраст на загиналата и на ищците, съдържание на връзката в семейството, отделянето на пострадалото лице и ищците в различни домакинства води ли до нарушаване принципа на справедливост?; 4.4/ Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС 4/68г.?” Позовават се на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК (редакция ДВ бр. 47/2009г.), като прилага решение № 215/03.02.2017г. по т.д.№ 2908/2015г. на І т.о. на ВКС, решение № 844/27.04.2015г. по в.гр.д.№ 4417/2014г. на САС, решение № 132/18.12.2015г. по в.гр.д.№ 301/2015г. на АС-Бургас и решение № 1200/29.05.2017г. по в.гр.д.№ 542/2017г. на САС.
По касационната жалба на Н. П. Б. и М. С. Б.:
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, които, според касаторите – ищци, са от значение за изхода на спора: „1/ Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, установени към датата на застрахователното събитие, които отразяват промените в икономическите условия и трябва ли да се отчетат тези промени /като основание за завишаване или за занижаване на обезщетенията спрямо присъждани за аналогични случаи, при значително по-ниски лимити/?; 2/ Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити предвид съдебната практика, която се съобразява?; 3/ Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост” и трябва да се съобразяват при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? Липсата на посочване и на анализ, както и на съобразяване в достатъчна степен, на задължителните критерии по приложение на чл. 52 ЗЗД, при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и на конкретните за разглеждането дело факти, представлява ли нарушение на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение, в нарушение на задължителното ППВС 4/68г.?; Твърди се противоречие с решение № 215/03.02.2017г. по т.д. № 2908/2015г. на І т.о. на ВКС.; 4/ Отчитането на несъществени обстоятелства и игнориране на съществени значими такива, предпоставя ли нарушение на принципа справедливост? Кои факти представляват съществено обстоятелство за определяне справедливо обезщетение; необходимо ли е да се обсъди степента на родство и близост и факта, че ищците са загубили дете, което е най-тежката загуба и се нарушава естествения ред? Допустимо ли е съдът да въвежда неясни и произволни критерии, при определяне размера на обезщетенията, в отклонение на въведените със задължителната съдебна практика?; 5/ Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС 4/68г.?; 6/ За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/68г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите?; Твърдяно противоречие с решение № 88/09.07.2012г. по т.д. № 1015/2011г. на ІІ т.о. на ВКС.; 7/ Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент” на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент” на същите, като гаранция за това е отчитане на всички задължителни и всички специфични за случая обстоятелства, въведени с ППВС № 4/68г., гарантиращи правилното приложение на принципа на справедливост?; Твърдяно противоречие с: решение № 215/03.02.2017г. по т.д. № 2908/2015г. на І т.о. на ВКС, решение № 131/04.01.2016г. по т.д. № 2592/2014г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 27/15.04.2015г. по т.д. № 457/2014г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 23/23.03.2014г. по т.д. № 1154/2013г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 157/28.10.2014г. по т.д. № 3040/2014г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 94/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о. на ВКС, решение № 33/21.03.2015г. по т.д. № 543/2014г. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 23/23.03.2014г., решение № 104/25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на І т.о. на ВКС, решение № 78/07.05.2013г. по т.д. № 490/2012г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 603/09.06.2009г. по гр.д. № 209/2009г. по описа на САС, решение № 66/29.05.2017г. по т.д. № 1464/2016г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 101/03.07.2014г. по т.д. № 4391/2013г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 851/16.05.2011г. по гр.д. № 968/2010г. на ІІ г.о. на САС, решение № 649/01.04.2015г. по гр.д. № 3895/2014г. на САС, решение № 1439/03.08.2012г. по гр.д. № 1577/2012г. на САС, решение № 78/07.05.2013г. по т.д. № 490/2012г. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 419/07.03.2016г. по гр.д. № 4412/2015г. на САС.” Касаторите се позовават на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК (редакция ДВ бр. 47/ 2009г.) като прилага част от цитираната съдебна практика, между която са постановените от САС решения.
Във всички въпроси на страните, макар и под различни формулировки се поставя въпросът за критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя. Голяма част обаче от тези въпроси представляват твърдения за изгодни за задалата въпроса страна факти, които не съответстват на приетото от въззивната инстанция. Не е налице соченото от ответника по исковете във въпроси 3, 4.1 и 4.3 от изложението му: бланкетен анализ; липса на анализ и съобразяване в достатъчна степен на задължителните критерии по приложение на чл. 52 ЗЗД; игнориране на съществени и значими обстоятелства; непосочване и неотчитане в пълнота на задължителните критерии. Липсва и поддържаното от ищците във въпроси № 3, 4 и 6 : липса на посочване и анализ, вкл. на конкретните за делото факти, както и на съобразяване в достатъчна степен на задължителните критерии по приложение на чл.52 ЗЗД; отчитането на несъществени обстоятелства и игнориране на съществени значими такива; въвеждане от съда на неясни и произволни критерии; формално изброяване само на фактите. Ето защо, горните въпроси не покриват общият критерий по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация в съответната обжалвана част.
Въпроси № 1 и 2 от изложенията и на двете страни са поставени във връзка със значението на застрахователните лимити при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди и макар да са обусловили изхода на спора, те не могат да предпоставят допускането на решението до касация в обжалваните части, тъй като въпросите са разрешени в съответствие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, според която лимитите са индиция за развитието на обществено икономическите условия в страната, с оглед на което имат опосредено значение за определяне на справедливо по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди. Ето защо, по отношение на тези въпроси не е осъществена предпоставката по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК (редакция ДВ бр. 47/ 2009г.), като уеднаквяването на практиката от ВКС води до неосъществяване на критерия по чл.280, ал.1, т.2 ГПК (редакция ДВ бр. 47/ 2009г.), а липсата на необходимост от промяна на практиката на ВКС сочи и на липса на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК (редакция ДВ бр. 47/ 2009г.). Следва да се има предвид, че съгласно Тълкувателно решение №1/2011г. по тълк.д. № 1/ 2010г. на ОСГТК на ВКС, определенията по чл. 288 ГПК на ВКС не представляват практика на ВКС по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК (редакция ДВ бр. 47/ 2009г.).
Решаващият състав е постановил решението си в пълно съответствие с ПП на ВС № 4/68г., като е съобразил посочените в него критерии, които формират съдържанието на понятието справедливост, извършил е съвкупна преценка на доказателствата и конкретните обстоятелства по делото, поради което останалите въпроси, съдържащи се в изложенията към двете касационни жалби не обуславят наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК (редакция ДВ бр. 47/ 2009г.), като съобразяването на задължителната практика на ВКС и липсата на основание за промяната й изключва наличието на селективните критерии по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК (редакция ДВ бр. 47/ 2009г.). Присъждането в съдебните актове на различни по размер обезщетенията за неимуществени вреди се дължи на разликата в конкретните факти, установени по делата, които са от значение за определянето на размера на обезщетението.
При общ обжалваем интерес в производството пред ВКС от 90 000 лева и съобразно изхода на спора, на застрахователя следва да се заплатят разноски в размер на 183,33 лева – юрисконсултско възнаграждение по чл. 25, ал.1 НЗПП и държавна такса, а на пълномощника на ищците – касатори, на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА – 1435,55 лева адвокатско възнаграждение. Застрахователното дружество дължи държавна такса на основание чл.78, ал.6 вр. чл. 83, ал.1, т.4 ГПК в полза на бюджета на ВКС в размер на 16.66 лева.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1586 от 05.07.2017г., постановено по в.гр.д. № 1473/2017г. от Апелативен съд – С. в обжалваните от страните части.
ОСЪЖДА ЗК [фирма], Република К., действащ чрез клона си „Застрахователна компания О. – клон България” К., [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], да заплати на адв. П. Д. С. – К. от САС, със съдебен адрес [населено място], [улица], офис 10, адвокатско възнаграждение в размер на 1435,55 лева, на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.
ОСЪЖДА ЗК [фирма], Република К., действащ чрез клона си „Застрахователна компания О. – клон България” К., [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], да заплати държавна такса в полза на бюджета на ВКС в размер на 16,66 лева.
ОСЪЖДА Н. П. Б., ЕГН [ЕГН], и М. С. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място] да заплатят общо, на основание чл. 78, ал.8 ГПК, на ЗК [фирма], действащ чрез клона си „Застрахователна компания О. – клон България” К., [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], разноски за настоящото производство в размер на 183,33 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.