6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
гр. София, 19.07. 2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1505/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Арвен” АД със седалище в [населено място] – чрез адв. О. Ш. от САК, срещу определение № 38 от 18.03.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 46/2019 г. на Великотърновски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение от 13.12.2018 г. по т. д. № 39/2018 г. на Ловешки окръжен съд, с което е оставен без разглеждане предявеният от „Арвен” АД иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ за установяване по отношение на „Нафтекс Петрол” ЕООД /н./ и М. И. Н. в качеството на синдик на „Нафтекс Петрол” ЕООД /н./ съществуването на вземане на „Арвен” ООД към „Нафтекс Петрол” ЕООД /н./ в общ размер на 64 386 135 щатски долара, включващо главница, възнаградителни и наказателни лихви по договор за заем от 12.02.2013 г., и е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и по изложени в нея съображения се иска отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроси, формулирани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК /инкорпорирано в частната касационна жалба/. Като основание за достъп до касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на въззивното определение – чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба „Нафтекс Петрол” ЕООД /н./ със седалище в [населено място] е депозирал отговор по чл.276, ал.1 ГПК, в който изразява становище за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол и за неоснователност на жалбата.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е подаден отговор от синдика на „Нафтекс Петрол” ЕООД /н./ М. И. Н..
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 13.12.2018 г. по т. д. № 39/2017г., е прекратено производството по предявения от „Арвен” АД положителен установителен иск с правно основание чл.694, ал.2 ТЗ за съществуване на предявено в производството по несъстоятелност на „Нафтекс Петрол” ЕООД /н./, но неприето от синдика вземане по договор за заем от 12.02.2013 г. с общ размер 64 386 135 щатски долара. За да прекрати делото, Ловешки окръжен съд е приел, че предявяването на вземането е извършено извън предвидения в чл.688 вр. чл.685 ТЗ преклузивен срок, след изтичането на който е преклудирана възможността вземането да бъде реализирано по реда на производството по несъстоятелност на длъжника „Нафтекс Петрол” ЕООД /н./ и да бъде предмет на установяване с иск по чл.694 ТЗ. Първоинстанционният съд е основал изводите си за пропускане на срока за предявяване на вземането на събраните по делото писмени и гласни доказателства и на заключенията на съдебнографологичните експертизи, назначени по повод възражение на ответника за пропускане на срока по чл.688 ТЗ. След анализ и съвкупна преценка на доказателствата и на експертните заключения съдът е приел за установено, че датното клеймо върху пощенския плик, с който според твърденията на ищеца са изпратени по пощата документите за предявяване на вземането, не съответства на клеймата, използвани в единствената пощенска станция на „Български пощи” ЕАД, в която се приемат и обработват непрепоръчани пощенски пратки от вида на процесната на територията на [населено място]. В зависимост от така направения фактически извод съдът е отрекъл удостоверителната сила на клеймото по отношение на отразената върху пощенския плик дата на изпращане на пратката – 05.10.2016 г., и е възприел разрешението, че вземането следва да се счита за предявено на датата 11.10.2016 г., поставена върху гърба на пощенския плик с четливо и неоспорено от ответника клеймо. Като е съобразил, че решението по чл.630 ТЗ е постановено и обявено в търговския регистър на 06.10.2016 г., съдът е направил извод, че предявяването на вземането на 11.10.2016 г. следва по време изтичането на срока по чл.688 ТЗ на датата 06.10.2016 г. и възможността за установяване на вземането чрез иск по чл.694 ТЗ е преклудирана.
Сезиран с частна жалба от ищеца „Арвен” АД, Великотърновски апелативен съд е постановил обжалваното в настоящото производство определение № 38 от 08.03.2019 г. по ч. т. д. № 46/2019 г., с което е потвърдил определението на Ловешки окръжен съд за прекратяване на производството по иска с правно основание чл.694, ал.2 ТЗ.
Въззивният съд е констатирал, че първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за допустимост на иска като за целта е изследвал задълбочено с помощта на две експертизи датата, на която е предявено установяваното по реда на чл.694 ТЗ вземане в производството по несъстоятелност на „Нафтекс Петрол” ЕООД /н./. Аналогично на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че спазването на преклузивния срок по чл.688 ТЗ е абсолютна процесуална предпоставка за реализиране на вземането в производството по несъстоятелност и че пропускането на срока има за последица недопустимост на иска по чл.694 ТЗ. Позовавайки се на чл.688, ал.1, изр.2 вр. чл.739, ал.1 ТЗ, Великотърновски апелативен съд е формирал извод, че поради пропускане на срока по чл.688 ТЗ претендираното от ищеца вземане следва да се счита за непредявено и е недопустимо да бъде установявано с иск по чл.694 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Великотърновски апелативен съд определение.
Частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване със следните въпроси, за които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото : „1. Следва ли да се зачете подаването по пощата на искането за предявяване на вземания на търговско дружество за спазване на срока съгласно чл.62, ал.2 ГПК; 2. Представлява ли пощенското клеймо документ по смисъла на Раздел Четвърти „Писмени доказателства” по ГПК и ако представлява, то как следва да се оцени доказателствената му стойност съобразно изискването на чл.178, ал.1 ГПК”.
Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК се допуска по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело, ако по отношение на него са изпълнени някои от допълнителните изисквания по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК; Посочването на правния въпрос е задължение на касатора, който следва да обоснове и специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК предпоставки.
Поставените в изложението въпроси не могат да предпоставят допускане на обжалваното определение до касационен контрол, тъй като решаващите изводи на въззивния съд за недопустимост на предявения от частния жалбоподател положителен установителен иск по чл.694 ТЗ не са обусловени от тяхното разрешаване. Въззивният съд не е отказал „да зачете подаването по пощата на искането за предявяване на вземания на търговско дружество за спазване на срока съгласно чл.62, ал.2 ГПК”. Без да отрича приложимостта на разпоредбата на чл.62, ал.2 ГПК към предявяването на вземания в производството по несъстоятелност, след преценка на доказателствата съдът е направил извод, че в конкретния случай ищецът е предприел предявяване на вземането си по пощата след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок по чл.688 вр. чл.685 ТЗ ТЗ, чието спазване е абсолютна процесуална предпоставка за реализиране на вземането в производството по несъстоятелност и за съдебното му установяване по реда на чл.694 ТЗ. В мотивите към определението съдът не е обсъждал дали пощенското клеймо съставлява документ по смисъла на ГПК и как следва да се оценява неговата доказателствена стойност. Изводът за предявяване на вземането извън преклузивния законов срок е направен въз основа на констатациите в заключенията на съдебните експертизи, че с оглед начина на полагането му и съдържащата се в него информация пощенското клеймо не е годно да удостовери датата на изпращане по пощата на документите, с които е извършено предявяването. Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд определение.
Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване е отсъствието на доводи в изложението, обосноваващи специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка. В т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че разрешеният с обжалвания въззивен акт правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени; Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Съображенията на частния жалбоподател, че „макар да са фактически, въпросите осъществяват състава на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед преобладаващия брой книжа, които се подават по пощата и които носят клеймо, поставено от единствената ПС № 174, по отношение на която подавателят няма правомощия”, не насочват към необходимост от тълкуване на неясни, непълни или непротиворечиви законови разпоредби за целите на правоприлагането. Поради това не може да се приеме, че е осъществено основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения определението по ч. т. д. № 46/2019 г. на Великотърновски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на определението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Очевидната неправилност на подлежащите на касационно обжалване актове на въззивните съдилища, уредена като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г., не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, въззивният съдебен акт трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, игнорирал е императивни правни норми, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
Частният жалбоподател е аргументирал основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК с твърдения, че въззивният съд е нарушил грубо правилата на чл.235, ал.2 ГПК като е преценил иска за недопустим, без да анализира доказателствения материал, и е направил явно необоснован извод, че макар да е подадено по пощата, вземането не е надлежно предявено по причина на недостатъци в поставянето на пощенското клеймо, за които е отговорна пощенската станция. От мотивите към обжалваното определение е видно, че въззивният съд е достигнал до извод за пропускане на срока за предявяване на вземането след анализ и преценка на доказателствата по делото, което изключва явното нарушение на чл.235, ал.2 ГПК като порок, обуславящ очевидна неправилност на обжалваното определение. За да се произнесе, че вземането е предявено извън срока по чл.688, ал.1 вр. чл.685 ТЗ, въззивният съд не е „санкционирал” ищеца – жалбоподател заради недостатъци в пощенското клеймо, за които следва да отговаря пощенската станция, а е приел, че удостоверителната сила на клеймото е оборена с ангажираните от ответника доказателства и по тази причина предявяването не може да се счете за извършено на отразената в клеймото дата. Формираният извод не е явно необоснован, както твърди частният жалбоподател, и не насочва към очевидна неправилност на въззивното определение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Предвид изложеното, определението на Великотърновски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Разноски не са претендирани от ответника по частната касационна жалба и не следва да се присъждат
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 38 от 18.03.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 46/2019 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :