1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
[населено място], 20.07.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 243/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Производството по делото е образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] юрисконсулт Н. Д. К., подадена срещу определение № 30 от 3.01.2012 г. по в.ч.гр.д. № 2084/2011 г. на Бургаския окръжен съд, с което се потвърждава разпореждане № 20860 от 10.10.2011 г. по ч.гр.д. № 8420/2011 г. на Районен съд – Бургас. С последното е отхвърлено заявление на Банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист срещу А. С. Д. и С. Л. З. от [населено място], срещу П. П. П. от [населено място], М. А. Д. и Т. маринова К. от [населено място], за солидарното им осъждане за сумата 12 540.66 лв., от която просрочена главница 10 989,17 лв.- договорна лихва, 591.42 лв. договорна лихва, 960.07 лв. договорна наказателна лихва.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно при наличието на трите касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК инкорпорирано в частната касационна жалба се позовава на критериите за селекция на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Посоченият от жалбоподателя процесуален въпрос касае съдържанието на извлеченията от счетоводните книги на банка и минималното изискуемите и достатъчни реквизити на този документ, с които се установяват вземания на банките в производството по чл.417 във вр. с чл.418,ал.2 от ГПК с оглед преценката на представения към заявлението документ като годно основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение. В подкрепа на поддържаното основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК жалбоподателят представя определение №230 по ч.т.д. № 193/2011г. на ВКС, определение №117 по ч.т.д. № 537/2009г. на ВКС, ТК, определение № 118 по ч.т.д. № 25/ 2009 г., ІІ т.о.,ТК, определение № 364 по ч.т.д.№117/2011г. на ВКС, ТК, определение № 651 по ч.т.д. № 497/2010г. на ВКС, ТК, определение №810 по ч.т. д.№ 753/2011г. на ВКС, ТК. Представени са изпълнителни листове, заповеди за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение, обобщено извлечение от кредитни сметки на Пловдивския районен съд.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от страна активно легитимирана за това, срещу определение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на жалбата, ВКС, ТК състав на първо отделение намира, че определението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска до касационен контрол по следните съображения:
Посоченият от частния жалбоподател правен въпроси е релевантен за спора, тъй като по него се е произнесъл въззивния съд и зависи изходът на делото. Въпросът обаче е решен в съответствие с практиката на ВКС, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За да издаде заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК, съдът е длъжен да провери дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В изпълнение на задълженията си съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК и съобразно постоянната практика на ВКС, съдебният състав на въззивната инстанция е извършил необходимата проверка и е направил извод, че представените извлечение от сметка към 4.10.2011 г. и договор за предоставяне на потребителски кредит № ВS-121 от 4.12.2007г., предоставен на А. С. Д. в размер на 13 000 лв. не удостоверяват изискуемостта на вземането, в документа не са посочени като длъжници – поръчители М. А. Д. и Т. маринова К., поради което не удостоверява задължение на тези лица. В случая е направена констатация от съда, че извлечението от счетоводните документи не съдържа данни кога е последното плащане на кредита, кога вземането на главница и лихва е станало изискуемо и неизплащането на кои погасителни вноски със съответния падеж е довело до настъпването на предсрочната изискуемост по чл.13, ал.1, т.1 на договора. Необходимостта от посочване на датата на спиране на плащането се налага от факта, че според уговорката в договора за потребителски кредит предсрочната изискуемост настъпва с просрочеие на което и да е от вземането на банката с повече от 60 дни. С оглед на това съдът е приел, че представения от банката документ не отговаря на изискванията на чл.418, ал.2 ГПК.
Налице е постоянна практика на ВКС, съгласно която извлечението от счетоводните книги следва да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане – данни за длъжника и кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането – размера на разрешения и усвоения кредит, крайния срок за погасяване, за дължимия размер на кредита – главница и лихви, респ. за непогасения остатък от него, за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита съгласно уговореното в договора за кредит, причината за предсрочната изискуемост, като в хипотезата на непогасени вноски следва да е посочено кои вноски и при какъв падеж не са погасени. Отразените данни в извлечението от счетоводните книги следва да се преценява във връзка с твърдението кога са спрели плащанията, кои вноски не са платени и с представените от заявителя договор за банков кредит и доказателства за уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост, ако не е уговорена автоматична изискуемост на кредита. В конкретния случай в представеното извлечение от счетоводните книги не е посочено кои вноски и в какъв размер не са платени и датата на спиране на плащането. Съдържащото се в заявлението твърдение, че плащането е преустановено през м.VІІ.2010г. е в противоречие с уговорения шестмесечен гратисен период за погасяване на главницата, който според допълнителното споразумение №2 към договора за потребителски кредит от 3.02.2010г. изтича през м.VІІІ 2010г. В случая към констатациите на съда, следва да се отбележи, че е налице противоречие между данните в извлечението на счетоводните документи и изпратените до длъжниците покани за размера на главницата, като в поканата размерът е по – висок от този в извлечението от счетоводните книги, независимо, че е за по кратък период от време. Когато в заявлението не е посочено за кой период от време и в какъв размер кредитополучателят не е изпълнил задължението си за връщане на кредита, т. е. не е посочено кога са спрели плащанията, кои и колко месечни вноски не са платени, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, не може да се извърши преценка от външна страна дали отразеното в извлечението от счетоводните книги удостоверява изискуемо и подлежащо на изпълнение вземане, при посочената и друга непълнота, констатирана от съда по съда по същество. В този смисъл не е налице противоречие с определения на ВКС, ТК доколкото преценката за редовността на документа по чл.417, т.2 ГПК и изискуемостта на вземането е направено въз основа на конкретно установената фактическа обстановка. Съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения, поради което всяко противоречие между две съдебни решения съставлява противоречива практика, поради което не следва да се обсъждат представените от касатора актове – изпълнителни листове, заповеди за изпълнение, заявления за издаване на заповед за изпълнение / т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. Установената съдебна практика по приложението на чл.417, т.2 и чл.418, ал.2 ГПК не обосновава искането за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Различният изход на делата зависи от съдържанието на конкретните заявления за издаване на заповеди за изпълнение по чл. 417, т.2 ГПК, съдържанието на отделните извлечения от счетоводни сметки и различните договорни клаузи. Изложеното налага извод за отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, затова ВКС ,ТК І т.о.
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 30 от 3.01.2012 г. по в.ч.гр.д. № 2084/2011 г. на Бургаския окръжен съд, втори въззивен граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: