2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
София, 23.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 5740/2013 година по описа на ВКС и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
И. С. Н. и В. К. Н. чрез пълномощника им адв. М. Ж. са обжалвали определението на Варненския апелативен съд № 423 от 26.07.2013г. по в.ч.гр.д.№ 359/2013г.
С това определение в обжалваната му част е потвърдено определение на Варненския окръжен съд № 1452 от 20.05.2013г. по ч.гр.д.№ 1595/2013г. , с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск по искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество чрез налагане на възбрана върху 1250 /2250 ид.ч. от недвижим имот – УПИ ІХ-260 кв.39 по плана на [населено място], [община], Варнеска област, включително и върху част от построените в дворното място сгради – сгради.
Касационната жалба е допустима на основание чл. 23 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /отм./ и на основание чл.273 ал.3 ГПК подлежи на разглеждане от Върховния касационен съд при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е подала отговор, в който изразява становище, че не са налице изискванията на закона за допускане на касационното обжалване, тъй като доводите на жалбоподателите се отнасят до съществото на съдебния акт, а не до основанията по чл.280 ал.1 ГПК като в поставените три групи въпроси не е формулиран принципен правен въпрос по смисъла на цитираната разпоредба.
С обжалваното определение е прието, че земята и сградите от УПИ ІХ-260 по плана на [населено място], [община], В. област в размер на 1250 кв.м. от земята и жилище с Р. 46 м2, жилище с Р. 222 кв.м., второстепенна сграда с Р. 36 кв.м. и гараж с Р. 30 кв.м. , върху които е налажена възбрана , не са съсобствени между И. С. Н. и В. К. Н. и другите две физически лица , притежаващи идеална част от мястото и поради това тези имоти могат да служат като обезпечение. Теренът е съсобствен, но обезпечението обхваща само частта на И. С. Н. и В. К. Н. които притежават 1250 кв.м.ид.ч.. По отношение на постройките е прието, че, са декларирани от жалбоподателите като тяхна собственост, макар да нямат нарочен титул за собственост, което е достатъчно за нуждите на обезпечителното производство. Относно учреденото от жалбоподателите право на строеж на другите съсобственици на терена, съдът е посочил, че то се отнася за постройка с 80 кв.м, върху която не е наложена възбрана.
След обсъждане на доводите на касаторите в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
Първият въпрос: може ли да се наложи обезпечение чрез налагане на запор спрямо имущество на трето лице – съсобственик, не е формирал решаващите изводи на съда, защото той изрично е посочил, че обезпечението се налага на собствени на ответниците по бъдещия иск имоти, следователно не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК.
Вторият въпрос: легитимира ли декларацията , подадена по реда на чл.14 от ЗМДТ декларатора като собственик на един недвижим имот и може ли тя да обори презумпцията по чл.92 ЗС е от значение за делото, но не е налице противоречие между посочената от частните жалбоподатели съдебна практика , защото представените решения са постановени в исково производство по спор за собственост и дадените в тях разрешения не са приложими и в производството по обезпечаване на бъдещ иск, в което собствеността се преценява по формални критерии. Освен това в специалния закон – ЗОНИДОП /отм./ изрично е предвидена възможност в чл.24 ал.2 ГПК третото лице, което претендира самостоятелни права върху имуществото1 да поиска отмяна на обезпечителните мерки.
Третият въпрос за задължението на съда да обоснове решението на цялостен анализ на доказателствата и доводите на страните също не е относим към изводите в обжалваното определение защото в него е даден отговор на всички доводи във въззивната частна жалба при отчитане на спецификата на обезпечителното производство.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и частната касационна жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд № 423 от 26.07.2013г. по в.ч.гр.д.№ 359/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: