О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
гр. София 24.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ЗЯПКОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 420 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от М. Н. П. от[населено място], чрез процесуалния представител адв. К. А. против определение № 3273 от 04.12.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 2579 г. по описа на Окръжен съд Пловдив за 2009 г., с което потвърдено определение от 28.08.2009 г., постановено по гр. д. № 1926/2009 г. на Районен съд Пловдив, 11 гр. с-в, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на М. Н. П. против [фирма],[населено място] на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е незаконосъобразно и неправилно, защото съдът е приел, че в исковата молба не е уточнено какви обезщетения се претендират и на какво основание. Жалбоподателят твърди, че задължение на съда е определянето на правното основание на иска и в случай, че същият е неоснователен би трябвало да бъде отхвърлен със съдебното решение, а не да се прекратява производството по делото.
В изложение към частната жалба се релевира като основание за допустимост хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се сочи, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е разрешаването на въпроса относно приложението на разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, а именно какво изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, следва да се съдържа в исковата молба и при оставянето й без движение, какво точно следва да се уточни от страната; обвързана ли е тя със задължение да посочи правното основание на предявения иск.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но касационното обжалване е недопустимо предвид забраната на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Предявеният иск, квалифициран от касационната жалбоподателка като такъв по чл. 222, ал. 1 КТ, е за сумата от 513,13 лева. При императивната разпоредба на закона, предвиждаща допустимост на касационното обжалване само в случай, че обжалваемият интерес по делото е над 1000 лева, касационният съд не може да разгледа доводите на жалбоподателката във връзка с атакуваното определение. Ето защо частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на М. Н. П. от[населено място], против определение № 3273 от 04.12.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 2579 г. по описа на Окръжен съд Пловдив за 2009 г.
определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС.
Председател:
Членове: