О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
София, 30.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1730 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 2099 от 05.12.2018 г. по в. гр. д. № 2058/2018 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 3196 от 05.07.2018 г. по гр. д. № 19525/2017 г. на Варненския районен съд, с което е уважен предявеният от П. С. К., Г. Д. С. и К. К. Д. срещу Н. В. В., М. Н. В. и В. Н. В. иск по чл.109 ЗС – ответниците са осъдени да преустановят неоснователните си действия, засягащи пълноценното упражняване на правото на собственост на ищците по отношение на процесния имот с идентификатор …………. по КККР на [населено място], като предоставят достъп на ищците за необезпокоявано упражняване на правото им на собственост и премахнат монтираната метална врата, ограничаваща достъпа до вътрешния двор.
От фактическа страна е прието, че страните по делото са етажни собственици в сградата, построена в процесното дворно място. Сградата е построена на уличната регулационна линия, като достъпът до апартаментите и до вътрешното дворно място се осъществява чрез проход под самата сграда, на който са поставени две метални врати. По делото няма спор за първата метална врата, поставена на уличната регулация, през която се осъществява достъп до прохода, а оттам – и до общото стълбище в жилищната сграда. Спорът е за следващата метална врата, която е поставена в другия край на прохода и която ограничава достъпа до вътрешния двор, от който всички страни по делото притежават идеални части. Спорът е породен от обстоятелството, че само ответниците имат ключ от вътрешната метална врата и съответно – само те притежават достъп до вътрешния двор.
От правна страна съдът е приел, че предявеният иск по чл.109 ЗС е процесуално допустим, независимо от това, че има висящ спор по чл.40 ЗУЕС за отмяна на решение на ОС на ЕС за премахване на вътрешната метална врата. Съдът се е позовал на трайната практика на ВКС, че искът по чл.109 ЗС е допустим и между етажни собственици, когато касае неоснователни действия, касаещи общи части на сградата. По същество е прието, че поставянето на втората метална врата, от която ответниците нямат ключ, препятства достъпа им до вътрешния двор и това неоснователно въздействие следва да бъде преустановено чрез уважаване на предявения иск по чл.109 ЗС.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците Н. В. В., М. Н. В. и В. Н. В..
Жалбоподателите считат, че искът по чл.109 ЗС е недопустим, тъй като преди него има взето решение на ОС на ЕС за премахване на същата метална врата и в съда е висящ иск по чл.40 ЗУЕС за отмяна на решението. С решението на съда по чл.40 ЗУЕС ще бъде разрешен окончателно спорът дали следва да бъде премахната вътрешната метална врата, затова заведеният впоследствие иск по чл.109 ЗС е лишен от правен интерес. Считат също, че искът по чл.109 ЗС е неоснователен, тъй като решението за поставяне на металната врата е взето още през 1974 г. от тогавашните собственици на обекти в сградата, вратата е монтирана през 1974 г., когато ищците все още не са били собственици и по този начин няма как с монтирането на вратата ответниците да са накърнили собствените права на ищците. Не се доказало реалното лишаване на ищците от достъп до вътрешния двор. Неправилно били преценени доказателствата по делото. Евентуално считат, че предоставянето на ключове от металната врата би удовлетворило претенцията на ищците и не се налага премахването на вратата.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Допустимо ли е разглеждане на иск по чл.109 ЗС и имат ли ищците правен интерес от завеждане на дело по този ред, след като вече има образувано и неприключило между същите страни съдебно производство по чл.40 ЗУЕС, по което произнасянето ще обвърже със сила на пресъдено нещо спорното право по по-късно заведеното дело с правно основание чл.109 ЗС.
2. При предоставяне на достъп до имот, който е ограничен посредством врата, следва ли да се постанови в съдебното решение по чл.109 ЗС премахване на вратата, или следва да се задължи ответникът да представи ключове на правоимащите с оглед осигуряването им на достъп.
Жалбоподателите считат, че по първия въпрос въззивното решение противоречи на решение № 24 от 05.06.2017 г. по гр. д. № 2795/2016 г. на ВКС, II-ро г.о. и решение № 116 от 03.11.2016 г. по гр. д. № 1432/2016 г. на ВКС, II-ро г.о. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа и по двата въпроса.
Ответниците в производството П. С. К., Г. Д. С. и К. К. Д. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск с правно основание чл.109 ЗС, за което не съществува ограничение по чл.280, ал. 3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Не са налице обаче поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не съществува противоречие между обжалваното въззивно решение и посочената практика на ВКС по въпроса за допустимостта на иска по чл.109 ЗС, когато преди това има заведен иск по чл.40 ЗУЕС с предмет отмяна решение на ОС на ЕС, което създава същото задължение, каквото би създал съдът при уважаване на негаторния иск. И двете решения на ВКС са неотносими към спора по настоящото дело. Решение № 24 от 05.06.2017 г. по гр. д. № 2795/2016 г. на ВКС, II-ро г.о, е постановено в една тясна хипотеза, при която твърдяното неоснователно въздействие по чл.109 ЗС произтича от самото решение на ОС на ЕС. По това дело решението за поставяне на метална врата, препятстваща част от етажните собственици до дворното място, е взето от ОС на ЕС и това решение не е било атакувано пред съда в предвидения в чл.40, ал.2 ЗУЕС срок. Затова съставът на ВКС е приел, че с предявяването на иска по чл.109 ЗС не може да се постигне заобикаляне на предоставения ред за атакуване на неизгодното решение на ОС на ЕС. Настоящият случай е друг – решението на ОС на ЕС не създава ограничения за част от етажните собственици да ползват общи части, а обратно – насочено е към премахване на такива ограничения /премахване на метална врата/, освен това срокът по чл.40, ал.2 ЗУЕС не е пропуснат, а е налице висящо производство за отмяна на решението на ОС на ЕС. Посочените разлики във фактите изключват възможността за противоречие между решенията по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, още повече, че пред ВКС по посоченото дело въобще не е стоял и не би могъл да стои въпросът за допустимостта на иска по чл.109 ЗС, когато преди това има заведен иск по чл.40 ЗУЕС. Другото решение № 116 от 03.11.2016 г. по гр. д. № 1432/2016 г. на ВКС, II-ро г.о., също е постановено при различна фактическа обстановка и има предвид съвсем различна хипотеза на недопустимост на иск по чл.109 ЗС, когато чрез него се цели да се задължат собственици на обекти в сграда да вземат решение за прокарване на водопроводно отклонение, което решение законът предоставя на тяхната воля.
Обратно – въззивното решение е в пълно съответствие с решение № 583 от 02.06.1993 г. по гр. д. № 2246/1992 г. на ВС, IV-то г.о., в което се приема, че искът по чл.109 ЗС е процесуално допустим и в случаите, когато има за предмет защита на общи части на етажната собственост, като в решението се набляга на разликата между вещноправната защита при иска по чл.109 ЗС от една страна и управлението на общи части в етажната собственост от друга. Изводът, че по реда на чл.109 ЗС е допустимо да се предяви иск за преустановяване на противоправно въздействие върху общи части на сграда, която е в режим на етажна собственост, е направен и в решение № 283 от 7.03.2013 г. по гр. д. № 387/2012 г. на ВКС, II г. о. Наличието на практика на ВС и ВКС по поставения въпрос, на която въззивното решение не противоречи, изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В настоящия случай за ищците е налице възможност за избор на път за защита срещу ограничения достъп до дворното място – било чрез вземане на решение на ОС на ЕС за премахване на металната ограда, което при влизане в сила ще се изпълни по реда на заповедното производство – чл.38, ал.2 ЗУЕС, вр. чл.410, ал.1, т.1 ГПК, било чрез иск по чл.109 ЗС, при уважаване на който също може да се образува изпълнително производство, но на друго основание – чл.404, ал.1, т.1 ГПК. Единият път на защита не изключва другия, тъй като основанията на защитата са различни – в единия случай влязло в сила решение на ОС на ЕС, а в другия – влязло в сила решение на съда за защита на правото на собственост.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по втория въпрос. В по-общ вид въпросът се състои в това дали търсената защита по чл.109 ЗС следва да съответства на нарушението. По този въпрос също има практика на ВКС – решение № 132 от 30.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 66/2009 г., II г. о., в което е прието, че за основателността на иска по чл.109 ЗС трябва да се установи не само неоснователно въздействие, ограничаващо правото на собственост на ищеца, но и търсената защита да съответства на вида на нарушението. В същия смисъл и решение № 135 от 31.07.2014 г. по гр. д. № 334/2014 г. на ВКС, I г. о. В настоящия случай обаче тази практика е неприложима, тъй като премахването на втората метална врата е адекватна мярка. Тази втора врата би имала смисъл само ако я нямаше първата метална врата, поставена в началото на прохода, която изпълнява същото предназначение – да ограничи достъпа на трети за собствеността лица до вътрешния двор на сградата. Наличието на първата врата изпълнява тази функция, затова премахването на втората врата с нищо не накърнява изискването за съответствие между търсената защита по чл.109 ЗС и мярката за това. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2099 от 05.12.2018 г. по в. гр. д. № 2058/2018 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: