О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
София, 09.10.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №1121/17 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. И. К. от [населено място] срещу решение №219 от 24.01.2017г. по гр.д.3493/16г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба – ЗАД [фирма], [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът К., чрез пълномощника си – адв. Св. С. е поддържала основание по чл.280, ал.1 т.1 и 2 ГПК, като е поставила въпросите : „ Следва ли съдът, при наличие на постановена присъда, решение на наказателния съд, чрез който деликвента е признат за невиновен в рамките на конкретно извършено деяние, да приеме по реда на чл.300 ГПК, че същият акт има обвързваща сила за гражданския съд, въпреки че в хода на гражданското производство е доказано, че не е налице тъждество между противоправното поведение на деликвента и предмета на повдигнатото му обвинение в наказателното производство” По този въпрос е поддържано основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като са изброени актове на ВКС, с които, според касатора, въпросът е решен от въззивният съд в отклонение от задължителна за него съдебна практика. Разгледано подробно е и оплакването на страната за неправилност на акта, с оглед твърдяна от нея установеност на правонарушения по чл.5, ал.1, чл.20,ал.2 е чл.25, ал.1 ЗДвП, които не били визирани в решението по чл.78а НК. Развити са съображения, че макар и обща, нормата на чл.5 ЗДвП следвало да бъде съобразена независимо от специалните спрямо нея нарушения, формиращи предмета на наказателното производство. Развити са и други съображения за неправилност на акта, както и за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила така квалифицирани и от страната. Цитираната съдебна практика е разгледана, с оглед всяко едно от решенията, съдържащи идентичен, подчертан от касатора извод за това, че осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд. Касаторът К. е поставила въпросът: „ Може ли съдът да обоснове фактическите си и правни изводи по изхода на правния спор, като се позове на мотиви към съдебен акт или доказателствени средства, приобщени в друго съдебно производство, които не са били събрани в хода на съдебното дирене по висящия спор”. Страната е поддържала, че съдът се е позовал на мотивите на проведеното наказателно производство и е приел, че ПТП се е осъществило по начина, посочен в решение по НАХД № 543/15т. , като бил „ извършил препращане към мотивите на наказателния съд”. Изброени са съдебни актове на ВКС, от които са цитирани части от мотивите, обосноваващи прилагане на принципа за непосредственост при събиране на доказателствата в гражданския процес. Страната е поставила въпросът – „Следва ли въззивният съд да назначи служебно автотехническа експертиза за установяване детайли около механизма на ПТП, които не са изяснени в процеса и имат значение за основателността / неоснователността на претенцията и по-конкретно за доказване на противоправното поведение на деликвента, изразяващо се в нарушение на разпоредби на ЗДвП, различни от тези визирани в наказателното производство, когато за тези факти са събрани противоречиви доказателства по делото”. Накратко са изложени и доводи за неправилност на приетото от състава относно неяснота по механизма на ПТП, като е направено оплакване, че съдът в този случай следвало да назначи служебно експертиза и са сочени съдебни актове в същия смисъл.
Касаторът К. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правния въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. С оглед така установената дефинитивност,първият поставен въпрос не е релевантен, тъй като е фактически, а не правен, съдържащ твърдения на страната, които не са били установени по спора, поради което и свързан с оплакването й за неправилност на акта, а не с решаващите изводи на състава. В тази насока решаващият съд е мотивирал крайният си извод за неоснователност на предявения иск по чл.226 ЗЗД с това, че съдът е задължен да съобрази влязлата в сила присъда / съобразно т.15 на ТРОСГТК №6/12 приравнено, на която е решението по чл.78а НК/, като наказателният съд в случая се е произнесъл, признавайки за невиновен водача на л.а. „ И.” по изброени конкретно в акта нарушения и в тази връзка презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД е опровергана, като съответно е отречено неговото противоправно поведение при осъщественото процесно ПТП. Подробно е обсъдена експертизата, като е мотивирано, че посочената от експерта висока скорост на движение на водача на л.а. „ И.” и неспазена от него дистанция, са нарушения отречени изрично от решението по чл.78а НК. От фактите по делото е изведена недоказаност на каквото и да било нарушение от страна на водача на този л.а.Съдът изрично е приел, че гражданския съд може да приеме, че не е обвързан от присъдата само в хипотеза на несъвпадане на деянието, предмет на разглеждане в наказателното производство и този в гражданското, като е обоснован и извод, че в случая описаното деяние в обстоятелствената част на исковата молба и в мотивите на наказателния съд изцяло съвпадат. Освен това изрично е обоснован и извод за това, че соченото от страната нарушение на бланкетната разпоредба на ч.5 ЗДвП е изключена от конкретно посочените спрямо нея специални разпоредби за нарушението, на които водачът е бил признат за невиновен.Или с оглед тези решаващи мотиви се налага извод, че не само въпросът, поставен по този начин не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но и разгледаните решения на ВКС са изцяло в съответствие като правни изводи с изводите на въззивният съд. Несъгласието с мотивите на състава не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване, а е довод за неправилността им, който не се разглежда в тази фаза на касационното производство.
С оглед изложеното относно решаващите изводи на съда не обосновава довод за наличие на общо основание и втория поставен въпрос, който се основава на фактически невярното твърдение за позоваване в мотивите на обжалвания акт на мотиви от друг съдебен акт и на доказателства събрани в друго производство. Извън законосъобразно съобразеното от състава съдържание на разпоредбата на чл.300 ГПК относно обстоятелствата задължителни като установеност в присъдата и обвързващи гражданския съд, съдът не е обсъждал конкретно събрани в друго производство доказателства, нито е препращал към мотиви на друг съдебен акт.В тази насока твърденията на страната за неправилност на акта поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила също така не следва да бъде отнасяно към доводите по чл.280 ГПК, тъй като съставлява довод по чл.281 ГПК, който е ирелевантен за настоящето производство.
Третият поставен въпрос също не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК тъй като не е свързан с разгледаните по-горе решаващи мотиви на състава. Извън това неговото съдържание, както и допълнително дадените към него разяснения съставляват оплакване на страната за неправилност на акта, тъй като по делото е била изслушана експертиза – основно и допълнително заключение, съобразена и от въззивният съд / изрично в мотивите на акта/, която е била приета без възражения от страните. Доказването на претенцията,както и на твърденията, в случая за допуснато нарушение от водача на л.а. „ И.” е задължение на ищеца, а не на решаващият състав, който е длъжен да съобрази единствено приложените доказателства в това число и тези относно механизма на ПТП. В тази връзка твърдението за събрани противоречиви доказателства, неизяснено в изложението, тъй като е обосновано единствено с приетото от състава, че този механизъм не е бил ясно установен и от органите дошли на местопроизшествието, което е обективен факт, неопроверган по спора, не води до извод за наличие предпоставки за служебното му изясняване чрез назначаване на друга експертиза. В заключенията на експерта са включени именно въпросите, които страната счита, че с оглед защитата й следва да бъдат изяснени и съобразно процесуалното й поведение / приемане без възражения на експертното заключение/ тя е счела за изяснени, поради което и развитото оплакване не води до извод за допуснато процесуално нарушение от страна на състава, обосноваващо въпроса като релевантен.
С оглед изложеното, не са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №219 от 24.01.2017г. по гр.д.3493/16г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: