О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№495
Гр.София, 09.10.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на втори октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 1746 по описа на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Й. И. срещу Решение № 77 от 28.02.2018 г. по в.гр.д.№ 828/2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, постановено след обезсилване от ВКС на първоначалното произнасяне на въззивния съд с Решение № 441 от 26.10.2016 г. по гр.д.№ 700/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд, е отменено първоинстанционното Решение № 500 от 29.06.2016 г. по гр.д.№ 2896/2015 г. на Пазарджишкия районен съд, с което е допусната съдебна делба между Н. Й. И., Л. И. М., Г. С. Ш., Й. С. Ш., И. Л. М. и В. Л. М., на дворно място, представляващо УПИ І-31 в кв.1 по плана на [населено място], [община], с площ от 901,93 кв.м., ведно с построените в него едноетажна масивна сграда с площ от 85,50 кв.м., двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 51,35 кв.м. и едноетажна масивна сграда-склад с площ от 40,80 кв.м.; УПИ ІІ-31 с площ от 663,64 кв.м.; УПИ ІІІ-31 с площ от 856 кв.м., вместо което е постановено решение по съществото на спора, с което предявеният от Н. Й. И. иск за делба на описаните имоти е отхвърлен. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, с оглед на което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което искът за делба по отношение на процесните имоти бъде уважен.
Към касационната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което се поддържа, че в основата на обжалваното въззивно решение са поставени материалноправни и процесуалноправни въпроси, по които произнасянето на въззивния съд е в отклонение от практиката на ВКС като основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Уточнени, систематизирани и конкретизирани съобразно указанията на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК, с оглед данните по конкретното дело и поставените в основата на обжалваното въззивно решение решаващи правни мотиви, по съществото си тези въпроси се свеждат до преценката, при какви предпоставки сънаследник може да придобие по давност идеалните части на друг сънаследник от наследственото имущество.
Ответникът по касационната жалба В. Л. М. е депозирал по реда на чл.287, ал.1 ГПК чрез процесуалния си представител писмен отговор, с който моли касационното обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд да не бъде допускано предвид липсата на предвидените в чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК основания за ангажиране на инстанционната компетентност на касационния съд по спора.
Останалите ответници не са дали отговори на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
За да формира решаващия си правен извод за липса на подлежаща на прекратяване чрез делба имуществена общност между страните, въззивният съд е приел, че в периода след смъртта на общите на страните наследодатели Й. Г. Т. /поч.1980 г./ и Й. А. Т. /поч.1992 г./ наследствената идеална част на ищцата е била придобита по давност от ответниците чрез упражнявано владение и манифестиране на намерение да своят наследствените имоти в [населено място] за себе си, като ответниците са присъединили владението на пряката си наследодателка в лицето на Й. Й. М., която от своя страна е била изключителен владелец на имотите от 1992 г. до смъртта си през 2010 г. Този решаващ правен извод, с оглед на който въззивният съд е постановил решението си, се основава на съвкупна преценка на събраните по делото гласни доказателства, според които след 1992 г. ищцата не е била допускана от сестра си Й. М. в оставените от родителите им имоти в резултат на влошени лични отношения поради претенцията на Н. И. за права по отношение на това имущество.
При така формираните от въззивния съд правни мотиви, обусловили извода му за липса на имуществена общност между страните върху процесните имоти, настоящата касационна инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за ангажиране на инстанционната компетентност на Върховния касационен съд по спора, тъй като разрешението по обуславящия изхода на спора материалноправен въпрос е съобразено със задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по т.д.№ 1/ 2012 г. на ОСГК, според които, независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната поначало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. В конкретния случай въззивният съд е приел, че е налице отблъскване владението на ищцата и манифестиране спрямо нея на намерение на ответниците да придобият наследствените имоти за себе си, въз основа на факти, които са в състояние да обусловят такъв извод, доколкото недопускането на ищцата в наследствените имоти според събраните гласни доказателства /показанията на свидетелите С. и Ф./ е било мотивирано от претенциите на ищцата да упражнява наследствените си права, поради което препятстването й да посещава имотите следва да се разглежда именно като отричане на правата й по смисъла на ТР № 1/ 2012 г. на ОСГК.
С оглед изложените съображения, предвидените в процесуалния закон основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд не са налице.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 77 от 28.02.2018 г. по в.гр.д.№ 828/2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд, по касационната жалба на Н. Й. И..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: