4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
гр. София, 09.08.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи август през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1810/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Флор Ролф” ЕООД – [населено място], срещу определение № 11469 от 21.05.2018 г., постановено по гр. д. № 5581/2018 г. на Софийски градски съд. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на „Флор Ролф” ЕООД срещу определение № 269 от 26.03.2018 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано заличаване на учредено с нотариален акт вх. рег. № 33982/09.08.2011 г., акт. № 106, том LXXXІV, дело № 18319, право на ползване върху недвижим имот с идентификатор 68134.4090.10 по молба с вх. № 17670 от 26.03.2018 г.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Навежда оплаквания, че отказът да се впише заличаване на правото на ползване върху придобития при публична продан недвижим имот, след издадено удостоверение по чл.19, ал.2 ПВп. за заличаване на учредена първа по ред ипотека върху имота, противоречи на чл.2 ПВп. и на чл.175 ЗЗД. Поддържа доводи, че заличаването на учредената в полза на „Уникредит Булбанк” АД първа по ред ипотека върху имота, извършено след провеждане на публичната продан съгласно чл.175 ЗЗД, поражда за него правен интерес да бъде заличено и вписаното право на ползване.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното определение, съставът на Софийски градски съд е приел, че отказът на съдията по вписвания при СРС да впише поисканото от „Флор Ролф” ЕООД заличаване на вписано право на ползване върху недвижим имот, закупен от дружеството – частен жалбоподател при проведена публична продан, е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна.
В мотивите към определението са изложени съображения, че по реда на действащия Правилник за вписванията не може да се иска заличаване на вещно право на ползване, дори когато то е погасено на основание чл.175, ал.1 ЗЗД след проведена публична продан и заличаване поради погасяване на учредена върху имота първа по ред ипотека, както в случая. Посочено е, че учреденото след първата по ред ипотека право на ползване се погасява с извършването на публичната продан, съгласно чл.175, ал.1 ЗЗД, и от същия момент отпада действието на неговото вписване. За този резултат третите лица не могат да бъдат уведомени пряко чрез заличаване на вписването на вещното право – с оглед липсата на предвидени в Правилника за вписванията възможност и ред за извършване на заличаването, но могат да узнаят за него чрез заличаването по правилата на чл.19, ал.2 от Правилника на вписаната преди вещното право ипотека. Въззивният съдебен състав е изразил становище, че след настъпване на последицата по чл.175, ал.1 ЗЗД на собственика на имота не могат да се противопоставят вещни права нито от бившия носител на правото на ползване, нито от трети лица, с които той е договарял относно това право. В подкрепа на възприетото разрешение съдебният състав се е позовал на определение № 481 от 17.10.2013 г. по ч. гр. д. № 4821/2013 г. на ВКС, І г. о., в което е прието, че не подлежи на заличаване ограничено вещно право на строеж, погасено на основание чл.175, ал.1 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е формулирал следните въпроси, за които твърди, че са обусловили изхода на делото и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото : „1. Подлежи ли на вписване заличаване на право на ползване, вписано след първа по ред ипотека, с извършване на публична продан, погасено на основание чл.175, ал.1 от ЗЗД; 2. По какъв начин третите лица могат да узнаят за заличаване на правото на ползване и от кой момент/дата това погасяване би могло да се счита за безспорно и да се ползва със сила на пресъдено нещо; 3. В частност – приложимо ли е пряко към правния институт на вещното право на ползване разрешението, дадено в определение № 481 от 17.10.2013 г. по ч. гр. д. № 4821/2013 г. на ГК, І ГО на ВКС, което касае вещното право на строеж и идентично ли би бил решен въпроса, ако същото се отнасяше за искане за заличаване на вещно право за ползване”.
Поставените въпроси не покриват общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са от значение за правилността на обжалваното определение. Отговорът на първите два въпроса е обусловен изцяло от преценката дали са законосъобразни изводите на въззивния съд, че не подлежи на вписване заличаване на право на ползване, вписано след първа по ред ипотека и погасено на основание чл.175, ал.1 ЗЗД, респ. че от момента на извършване на публичната продан правото на ползване се погасява и третите лица могат да узнаят за този факт от заличаването на ипотеката съгласно чл.175, ал.1 ЗЗД. Правилността на въззивното определение не е предмет на преценка в стадия за селекция на касационните жалби, поради което относимите към нея въпроси не могат да предпоставят допускане на определението до касационен контрол. Третият въпрос няма характер на правен въпрос, включен в предмета на делото, поради което не следва да бъде обсъждан. Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на въведените с изложението въпроси не е изпълнено и допълнителното изискване, специфично за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Частният жалбоподател не е аргументирал необходимост от тълкуване на законови разпоредби, уреждащи подлежащите на вписване обстоятелства и актове. Доводът, че липсва съдебна практика по въпросите, касаещи заличаване на учредено право на ползване, не насочва към основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чието съдържание е изяснено в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. С определение № 481/17.10.2013 г. по ч. гр. д. № 4821/2013 г. състав на ВКС, І г. о., се е произнесъл по приложението на процесуалните правила, уреждащи реда за заличаване на ипотеки и вещни права, погасени по реда на чл.175, ал.1 ЗЗД. Определението е постановено по повод отказ на съдия по вписванията да впише заличаване на вещно право на строеж, погасено на основание чл.175, ал.1 ЗЗД като последица от проведена публична продан на недвижим имот и заличаване на вписана върху имота първа по ред ипотека. В определението е прието, че по реда на действащия Правилник за вписванията не може да се иска заличаване на погасеното на основание чл.175, ал.1 ЗЗД вещно право на строеж, тъй като това не е предвидено нито като възможност, нито като процесуален ред; Правото на строеж, учредено след първата ипотека, се погасява с извършването на публичната продан – чл.175, ал.1 ЗЗД, и от същия момент отпада действието на неговото вписване, за който третите лица се уведомяват от заличаването по реда на чл.19, ал.2 ПВп. на ипотеката върху имота, предхождаща вписаното право на строеж. Предвид въпроса, по който е допуснато касационно обжалване – за приложението на процесуалните правила, уреждащи реда за заличаване на ипотеки и вещни права, погасени по реда на чл.175, ал.1 ЗЗД, даденото разрешение е относимо и към повдигнатите от частния жалбоподател въпроси, касаещи заличаване на вещно право на ползване в хипотезата на чл.175, ал.1 ЗЗД. При така съществуващата практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд, няма основание обжалваното определение да се допуска до касационен контрол в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 5581/2018 г. на Софийски градски съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 11469 от 21.05.2018 г., постановено по гр. д. № 5581/2018 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :