ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№495
София, 12.05. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 8 май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Зоя Атанасова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 406/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Л. Г. и Г. Ц. Г. против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 228 от 21.07.2008 год. по гр. д. № 97/2008 год., с което е обезсилено, като недопустимо, решение № 701 от 22.11.2007 год. по гр. д. № 558/2007 год. на П. окръжен съд, с което е бил отхвърлен иска на жалбоподателите за заплащане на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД на сумата 14550 лева, получена без основание от ответниците С, лично и като едноличен търговец „В” гр. П. и Г. Т. А. и е прекратено производството по делото.
В изложение за допускане на касационно обжалвано се поддържа, като съществен материалноправен въпроса за правната квалификация на спора, с твърдението, че въззивният съд се е позовал на субсидиарния характер на иска по чл. 59 ЗЗД, без да е посочил приложимата правна норма по отношение на предявения иск. Представена е съдебна практика по приложението на чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 75, ал. 2 ЗЗД, като основание за приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е обезсилено първоинстанционно решение по отхвърлен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С оглед данните по делото и изложението за допускане на касационно обжалване същественият въпрос е от процесуалноправно естество и касае допустимостта на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с оглед ал. 2, постановяваща възникването на това права, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
Виждането на съда, развито в обжалваното решение, като основание за недопустимост на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че ищците разполагат с друг иск, чрез който могат да защитят правата си – по чл. 232, ал. 2 ЗЗД срещу наемателя, по чл. 75, ал. 2 ЗЗД – срещу лицето, което е получило изпълнението или по чл. 357 и сл. ЗЗД е изведено в нарушение на т. 11 от П. № 1/28.05.1979 год. на Пленума на ВС, според която възможността на едно лице да защити своето право с определен иск спрямо други лица не отнема възможността му да се защити с иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД спрямо трети лица, по отношение на които няма друг иск, ако те са се обогатили. Посоченият от съда иск по чл. 232, ал. 2 ЗЗД се предявява срещу наемателя, а ответниците по предявения иск нямат това качество. Цитираната от съда разпоредба на чл. 75, ал. 2, изр. 2 ЗЗД предвижда само възможност за истинския кредитор да иска полученото изпълнение от привидния кредитор, но това става по реда на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като разпоредбата на чл. 75 ЗЗД третира точното изпълнение на кредитора и възможността длъжникът да се освободи, ако изпълни на некредитор, като защитна позиция на длъжника, когато иска на кредитора е насочен против него.
Изложеното дава основание да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 228 от 21.07.2008 год. по гр. д. № 97/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на Х. Л. Г. и Г. Ц. Г. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 300 лв.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на трето г. о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ