Определение №495 от по гр. дело №508/508 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 495
 
София, 25.06.2009 година
 
            Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и девета година,в състав:
 
   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Емануела Балевска
                                     ЧЛЕНОВЕ:   Светлана Калинова
                                                                       Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 508 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. С. и Ц. Г. П. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 20.10.2008г. по гр.д. №230/2006г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност,не е възприел правилно събраните по делото доказателства и е допуснал нарушения на процесуалните правила и логиката при преценка на доказателствата.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба С. Ц. В. и М. В. Р. изразяват становище,че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на разглеждането й по същество обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. Г. С. и Ц. Г. П. срещу С. Ц. В. и М. В. Р. иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ с предмет признаване право на собственост на наследодателя Г върху нива от 3.405 дка,находяща се в землището на гр. С.,кв. Драгалевци,м.”П”, съставляващ имот №2031 от кад.лист 718 по кад.план от 1955г.
Прието е,че не е установено възстановеният от ПК- Д. /сега ОСЗ/ имот да е идентичен с имота,посочен в разделителен протокол от 10.05.1933г. като поставен в дял на наследодателя Г/съществуват различия както досежно съседите,така и досежно площта на имотите/,нито е установено на ответниците да е възстановена част от имота,който да е възстановен и на ищците. Прието е също така с оглед представения от ответниците н.а. №61,том ІV,н.д. №612/1955г. за придобиване право на собственост по давност,че не е установено местоположението на различните местности,нито кой имот е владян от наследодателя на ищците,а кой от наследодателя на ответниците и имало ли е съвместно владение на имот №2031.
За да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК,каквато е поддържаната от касаторите теза,в подадената касационна жалба и приложеното към нея изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК следва да се съдържат съображения за разрешен в противоречие с практиката на ВКС въпрос по приложението на определена материалноправна или процесуалноправна норма. Разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК предвижда допускане на касационно обжалване с оглед поставени на разглеждане принципни въпроси,свързани с необходимостта от преодоляване на противоречива съдебна практика,а не с оглед наличието на конкретни пороци на обжалваното решение, водещи до неговата неправилност поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост,които съставляват основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК. Предмет на преценка в производството по чл.288 ГПК не е правилността на въззивното решение, а наличието на основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, които касаторът следва да посочи и обоснове. В случая в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК и в касационната жалба се навеждат само доводи за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 ГПК,т.е. акцентира се единствено върху извършената от въззивния съд конкретна преценка на факти и доказателства,което обаче, както вече беше отбелязано,не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 20.10.2008г. по гр.д. №230/2006г. по описа на Софийски градски съд,Въззивна колегия,ІІ-А състав по подадената от В. Г. С. и Ц. Г. П. касационна жалба вх. № 215/06.01.2009г.
 
Председател:
 
Членове:
 
 

Scroll to Top