О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№495
София, 06.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 15.06.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 111/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. С. Д. Д. , упражняващ търговска дейност под фирма ” ЧОЧКО- С. ДАНЧЕВ” от с. М., община С. против въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 512 от 06.11.2008 год., постановено по т.д. № 508/2008 год., с което е оставено в сила решението на Смолянския районен съд по гр.д. № 1232/2007 год. и са уважени предявените от Ф. К. М. и Т. К. М. срещу касатора обективно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с §1 от ДР от Закона за арендата в земеделието до размера на сумата 3684.86 лв., представляваща дължима арендна цена за периода 11.03.2004 год.-26. 02.2007 год. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 309. 30 лв., обезщетение за забава за периода – 26.02.2007 год. – 01.10.2007 год., както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от последния насрещен иск за заплащане на обезщетение за забава, обхващаща периода от 01.04.2004 год.- 03. 12. 2007 год.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила, поради което и на осн. чл.281,т.3 ГПК се иска отмяната му.
В депозираното в съответствие с разпореденото от чл.284, ал.3,т.1 ГПК изложение към касационната жалба касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с твърдение, че по материалноправния въпрос, възникнал в хода на делото и обусловил крайния правен резултат по спора – когато едната страна по договор за аренда на земеделска земя е търговец, дали в отношенията между страните субсидиарно приложение намират правилата на ТЗ или са подчинени изцяло на нормите на ЗАЗ, въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС, като същевременно този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а се разрешава и противоречиво от съдилищата.
В подкрепа на твърдяното противоречие касаторът се е позовал на решение № 315/2006 год., по гр.д. № 501/2005 год. на Великотърновския апелативен съд; определение от 19.04.2005 год., по гр.д. № 306/2005 год. на Великотърновския окръжен съд, решение № 116/2008 год., по т.д. № 787/2008 год. на ВКС, ІІ- ро т.о.; решение № 309/2008 год.по т.д. № 354/ 2007 год. на ІІ-ро т.о. на ВКС, приложени в препис по делото.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия като взе предвид изложените доводи, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговоря на изискванията за редовност, въведени с чл.284 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от редовността и, поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване, според настоящия съдебен състав отсъстват.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е счел, че сключеният между страните на 11.03.2004 год. договор за аренда на земеделска земя за срок от пет стопански години, по силата на който арендодателите са предоставили на арендатора- настоящ касатор, за временно и възмездно ползване 20. 428 дка. ливади и пасища, находяща се в землището на с. М., м. „С”, общ. Смолян е действителен, независимо, че анексът към същия, подписан на горепосочената дата и касаещ размера и срока на плащане на арендните вноски/ цена/, не е в изискуемата се от чл.3 на Закона за арендата в земеделието / ДВ бр.82/96 год./ форма.
Изложени са в тази вр. съображения, че доколкото едната от страните по този договор е търговец и процесната сделка е сключена във вр. с упражняваното от него занятие, то налице е търговска сделка по см. на чл. 286 ТЗ и правно важимо при оспорване действителността на същата е специалното законово правило на чл.293, ал.3 ТЗ, а не общото правило на чл.26, ал.2 ЗЗД.
Или обстоятелството, че арендаторът е приел предоставената му за временно ползване земеделска земя и е обработвал същата, факт безспорно установен в процеса, според въззивната инстанция обосновава правен извод, че с поведението си същият не е оспорил действителността на изявлението, обективирано в писмения анекса към валидно сключения с ищците договор за аренда и като неизправна страна по този договор, той не може да се освободи от задължението си по него и дължи уговореното, щом без възражение е приел престираното му от изправната страна.
Следователно въпросът за вида и правната характеристика на сключения договор за аренда, като съставляващ част от предмета на делото е формирал решаващите изводи на въззивния съд относно основателността на предявения от арендодателите иск за заплащане на договорените годишни арендни вноски попада в приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК- главната предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Поставеният от касатора въпрос, обаче не е разрешен нито в противоречие с практиката на ВКС, нито съществува противоречие по същия в практиката на отделните съдилища, поради което въведената кумулативно от законодателя допълнителна предпоставка за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество, в случая- отсъства.
Освен, че цитираните от касатора решения не са представени в цялост, за да се прецени въобще относимостта им към разглеждания въпрос от материалното право, то обстоятелството, че в съдържанието на приложените абзаци от същите въпросът дали отношенията между страните по сключен договор за аренда, когато едната страна е търговец, се уреждат по общия за търговските сделки ТЗ или по специалните правила на ЗАЗ не е бил поставен на обсъждане, изключва основателността на критериите за селекция по т.1-2 на чл.280, ал.1ГПК, на които страната се позовава.
Що се касае до разгледаните в тях въпроси – за последиците на нищожния договор за аренда, поради неспазена форма по отношение сключения към него анекс, без обаче съконтрахентите да имат качеството на търговци, за действителността на аренден договор, сключен от пълномощници, както и за приложението на чл.188, ал.1 ГПК/ отм./, то те са ирелевантни за предмета на настоящето производство.
Същевременно според постоянната и непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл.286 ТЗ, възприета и от останалите съдилища, дори и когато сключеният договор не е абсолютна търговска сделка по см. на чл.286, ал.2 ТЗ, във вр. с чл.1, ал.1 ТЗ, то съобразно въведеният от законодателя с чл.286, ал.1 ТЗ субективен критерий, сделката се счита за търговска, щом е сключена от лице, притежаващо качеството на търговец и осъществяващо я именно в съответствие с това свое занятие, както е в разглеждания случай.
Отделен в тази вр. е въпросът, че с нормата на чл.286, ал.3 ТЗ е въведена и презумпция, че при съмнение извършената от търговеца сделка се счита за свързана с неговото занятие, а тя е останала необорена в процеса, съгласно въведената с чл.127, ал.1 ГПК / отм./ доказателствена тежест.
Несъмнено е, че в тази хипотеза- наличието на търговска сделка общите правила на ЗЗД за недействителност намират само съответно приложение, доколкото не е налице специална регламентация в ТЗ, в каквато насока е и постоянната практика на съдилищата, с която въззивният съд се е съобразил.
Обстоятелството, че по така формулирания от касатора въпрос съществува трайна съдебна практика на ВКС, на която Е. С. Д. се е позовал при обосноваване критерия за селекция, установен с т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, само по себе си е достатъчно, за да бъде изключено основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, за което освен това липсва каквато и да било обосновка.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Смолянския окръжен съд № 512 от 06.11.2008 год., по т.д. № 508/2008 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: