О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
гр. София, 29.07.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 180 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. П. срещу решение № 316 от 11.11.2009г. по гр. д. № 344/2009г. на Апелативен съд П. , 2 състав, с което е оставено в сила решение № 342/04.03.2009г. по гр. д. № 2818/2007г. на Пловдивски окръжен съд, 4 граждански състав. С първоинстанционния съдебен акт ответникът О. П. е осъден да заплати на ищеца „Л” ЕООД, гр. П. на основание чл. 190, ал. 2 ЗЗД сума в размер 30 785 лв. – стойността, с която се намалява продажната цена по договор за продажба на общински нежилищен имот от 01.07.2005г., тъй като по отношение на прилежащите помещения с площ от 16,12 кв. м., съответно с площ от 18,20 кв. м. права имат трети лица, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2007г. до окончателното й заплащане, сумата 500 лв. – обезщетение за забава за периода от 18.08.2007г. до 26.10.2007г. и сумата 4 251,40 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа становище, че искът е недопустим, тъй като О. П. не е пасивно легитимирана и липсва предмет поради това, че О. П. не е страна по договора за продажба, не участва в изготвяне на решението, в приемането му и в производството по продажба на имота, а продавач е Пловдивски общински съвет чрез Общинската агенция за приватизация.
Ответникът „Л” ЕООД, гр. П. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението поради това, че не е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, и развитите оплаквания представляват коментар на ангажираните по делото доказателства и изразяват тезата на касатора за неправилност на решението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивният съд е установил, че между П общинска агенция за приватизация и „Л” ЕООД, гр. П. е сключен приватизационен договор за продажба на общински нежилищен имот, частна общинска собственост, включващ прилежаща рампа от 15 кв. м., две основни помещения с обща площ 90.54 кв. м. и две прилежащи помещения с площ 16.12 кв. м. и 18.20 кв. м. Въз основа на събраните доказателства решаващият съдебен състав е приел, че двете помещения от 16.12 кв. м. и 18.20 кв. м. функционално не са свързани с останалото основно помещение – предмет на договора, имат самостоятелен вход откъм улицата и са включени в общите части към жилищен блок 1519 на ул. „С” № 3* в гр. П.. При тази фактическа обстановка въззивната инстанция е направила извод, че продадените на ищеца помещения не са собственост на общината, а на трети лица, поради което той разполага с правата по чл. 190, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.
Относно пасивната материалноправна и процесуална легитимация на О. П. Пловдивски апелативен съд е изложил съображения, че О. П. е носител на материалното право на собственост, предмет на приватизационния договор, и транслативният ефект от продажбата настъпва директно в патримониума на собственика на продавания имот и купувача. Общинската агенция по приватизация е организационно обособена структура на общината, не притежава своя собственост, която да е предмет на приватизационни и други сделки, и действа от името и за сметка на общината по силата на решението за създаването й.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставените от касатора процесуалноправни и материалноправни въпроси за допустимостта/недопустимостта на иска срещу О. П. и нейната процесуална и материалноправна легитимация са релевантни за делото, тъй като от тях зависи изходът на спора.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По релевантните процесуалноправни въпроси е налице задължителна съдебна практика на ВС и ВКС, която е в смисъл, че процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение – кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска. В настоящия случай е налице твърдение за сключен между „Л” ЕООД, гр. П. и Пловдивска Общинска агенция по приватизация договор за продажба на общински нежилищен имот – частна общинска собственост и тъй като описаните и продадени две прилежащи помещения не са общинска собственост О. П. не би могла да прехвърли повече права от тези, които фактически притежава, поради което претендира Пловдивска Общинска агенция по приватизация и О. П. да заплатят на ищеца сумата 30 785 лв. – намаление на цената със стойността на прилежащите помещения. С оглед твърденията в исковата молба О. П. е процесуално легитимирана страна в процеса.
Задължителна е и съдебната практика по въпроса, че страните в исковото производство следва да са правосубектни /юридическите лица/ или дееспособни лица /физическите лица/. Ако тази положителна процесуална предпоставка не е налице, упражняването на правото на иск е ненадлежно и производството подлежи на прекратяване. Разпоредбата на чл. 14 ЗМСМА е категорична, че общината е юридическо лице и има право на собственост, а съгласно чл. 18, ал. 1 общинският съвет е орган на местното самоуправление с определени правомощия, едно от които е приемане на решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определяне конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства /чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. Общинската агенция по приватизация е специализиран орган на общинския съвет за организация, осъществяване и следприватизационен контрол на процеса по преструктуриране и приватизация на общинските предприятия и обекти. Нито Общинският съвет, нито Общинската агенция по приватизация са юридически лица, поради което не могат да бъдат ответник в исково производство. Юридическото лице е съответната община, в чийто патримониум настъпва транслативния ефект на приватизационния договор за продажба.
Константна е практиката на ВКС, че материалноправната легитимация предпоставя титулярството на гражданското правоотношение – кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. При предявен осъдителен иск по отношение на ответника е налице пасивна материалноправна легитимация, ако се докаже, че претендираното от ищеца материално право съществува. Съществуването на материалното право е в зависимост от представените и събрани в първоинстанционното и въззивното производства доказателства. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил в тяхната взаимовръзка и съобразно изискването на чл. 188 ГПК /отм./ и задължителната съдебна практика доказателства и въз основа на тях е постановил обжалваното решение.
Останалите твърдения и доводи в касационната жалба и изложението към нея представляват обсъждане на представени доказателства и оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и незаконосъобразност, относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са поискани и направени в касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 316 от 11.11.2009г. по гр. д. № 344/2009г. на Апелативен съд П. , 2 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.