О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
София, 01.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело №965/2017г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/,със седалище [населено място], срещу въззивно решение №473/04.11.2016г. по гр.д. № 353/2016г. на Софийския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за това, че са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. В хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК се поставят следните правни въпроси : 1.Формалното извършване на доклад по делото третира ли се като процесуално нарушение, и разпоредбата на чл.7,ал.1,изр.2 ГПК ангажира ли служебната активност на съда; 2.При иск по чл.108 ЗС носи ли ищецът доказателствена тежест да установи чрез пряко и главно доказване, че е собственик на процесния имот и в тази случай следва ли съдът да упражни косвен съдебен контрол върху решението на ОСЗ, когато правото на собственост се основава на реституция по ЗСПЗЗ и да изследва въпроса дали ищецът е заявил претенциите си в двумесечния срок от обявяване на приватизацията на предприятието от което ответникът е придобил права; 3. Тече ли придобивна давност за трети лица, владеещи бивша земеделска земя в периода 22.11.1997г. до влизане в сила на решението на ОСЗ. Прилагат се решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които се твърди, че обжалваното противоречи.
Ответникът по касационната жалба Ц. Ц. Ц.,гр.С., оспорва касационната жалба в становище по чл.287 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №95/2016г. по гр.д.№ 885/2015г. на Ботевградския районен съд.
С последното е признато за установено по отношение на [фирма] /в несъстоятелност/ , че Ц. Ц. е собственик на основание наследство от Г. Г. и по реституция по ЗСПЗЗ на подробно описан недвижим имот – нива от 1.301дка, находяща се в [населено място]. Въззивният съд е приел от фактическа и правна страна, че ищецът се позовава на решение на ОСЗ №6191/23.10.2012г. От него е видно, че е възстановено правото на собственост на наследодателя му Г.Г. в съществуващи стари реални граници върху нива от 1.301дка, находяща се в строителните граници на [населено място], местността „К. п.”, представляващ имот №119 от Помощния кадастрален план на м.”К. п.”, който участва в УПИ V- обектова охрана, кв.23 по регулационния план на града.Имотът не е нанесен в кадастралните и регулационни планове от 1957г, 1980г и 1987г. и 2002г. По проект за частично изменение на ПУП попада в кв.23, УПИ V-обектова охрана-1301кв.м. Спрямо проекта за попълване на кадастралния план на подземните проводи и съоръжения на града в обхвата на кв.23, УПИ V-обект охрана е в имот №119 и няма изградени подземни съоръжения и комуникации за кв.23, парцел [фирма]. Имотът не е застроен, не са отстъпвани и права на строеж и свободната площ за възстановяване е 1301кв.м. Тези обстоятелства са отразени и в Удостоверение по чл.13,ал.4 ППЗСПЗЗ №94.00-1920 от 17.10.2012г. Процесният имот не се намира в територия по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което не следва да се обсъжда приложимостта на разпоредбата на §”к,ал.7 ЗСПЗЗ, в каквато насока са основните оплаквания и възражения във въззивната жалба. Решението на ОСЗ е издадено след като е представено удостоверение №94-00-1920/17.10.2012г. на основание чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ, тъй като процесната земя се намира в границите на урбанизирана територия. В случаите на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ индивидуализацията на имота се извършва при осъществяване на административната процедура чрез издадените удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ, поради което реституционната процедура приключва с постановяване на решението за възстановяване правото на собственост в стари реални граници, без да е необходимо издаване на последваща скица. Възраженията на ответното дружество, че процесният имот е застроен и не е свободна площта му за възстановяване са недоказани. Обратното, видно от удостоверението по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ, имотът е незастроен. За неоснователно е прието и възражението на ответника за придобиване правото на собственост върху процесния имот по давност като добросъвестен владелец, тъй като давност може да тече от момента на възстановяване правото на собственост, т.е. от настъпването на конститутивния ефект на решението на ОСЗ. Давност не тече против този, който не може да защити правото си. Едва след възстановяване на собствеността върху конкретен имот може да се предяви иск за собственост, с който да се прекъсне течението на давността. Решението, с което е възстановено правото на собственост е от 23.10.2012г., а искът е предявен на 24.08.2015г. При това положение не е изтекъл петгодишният срок по чл.79,ал.2 ЗС за придобиване на имота по давност.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г., по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Правният въпрос следва да се изведе от предмета на спора, представляващ твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда.
В разглеждания случай процесуалноправните въпроси относно задълженията на въззивната инстанция отстраняване на допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада и за служебното събиране на доказателства, не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението. Това е така защото е съобразена задължителната практика на ВКС,обективирана в ТР№1/2013г. по тълк.д.№1/2013г., ОСГТК. С него се прие, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото.В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото, въззивният съд дължи даване указания на страните относно възможността да предприемат онези процесуални действия по ангажиране на доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради непълнота на доклада и на указанията. Въззивният съд съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда –напр.експертиза, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна. В разглеждания случай въззивният съд е съобразил цитираното ТР. Касаторът не сочи процесуални пропуски по отношение на релевирани от него оплаквания във въззивната жалба, вследствие на което да не е успял да ангажира относими доказателства. При това положение не е налице произнасяне в противоречие с посочената практика на ВКС. Вторият процесуален въпрос относно доказателствената тежест и фактите, подлежащи на изследване по предявения иск за собственост, също не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението. Това е така защото в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в цитираното ТР и в редица решения по чл.290 ГПК, въззивният съд е изследвал твърдените от ищците правнорелевантни факти, разгледал е релевираните от ответника възражения и в рамките на очертания с въззивната жалба на [фирма] /н/ предмет на спора е постановил решението си. Той е обсъдил доводите му за незаконосъобразност на административния акт за възстановяване на имота по ЗСПЗЗ като е приел, че са недоказани твърденията за наличие на пречка за реституция – застрояване на същия. Въпросът за приватизационна процедура и приложимост на §6 ЗППДОбП /отм./ не е включен в предмета на въззивното производство, по него въззивният съд не се е произнасял, поради което и не може да предпостави допускане касационно обжалване на решението. Даденото по последния въпрос разрешение от въззивния съд не е в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС, в т.ч. и посоченото от касатора ТР№10/2012г. по тълк.д.№10/2012г., ОСГК. С него е прието, че е допустимо придобиването на имот, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, на основание 5 годишен давностен срок по чл.79,ал.2 ЗС след влизане в сила на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ /ДВ,бр.107/1997г./, когато и заличеният давност е срок е бил петгодишен. Въззивният съд не е приел, че е недопустимо придобиването на имота по давност след влизане в сила на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ с изтичане на пет годишен срок, а че до предявяване на иска не е изтекъл предвиденият в чл.79 ЗС срок. Съобразил е практиката на ВКС, съгласно която придобиването по давност на имот, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, е изключено до приключване на административната процедура по възстановяване собствеността на земеделската земя. Действително съгласно разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ /ред.ДВ,бр.107/1997г./ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането и в сила, но в хипотезата, когато към момента на влизане в сила на разпоредбата не е налице завършен фактически състав на земеделската реституция, началният момент, от който може да тече придобивната давност, е възстановяването на собствеността. Разпоредбата брани правата на лицата, които са заявили претенциите си за възстановяване на собствеността и до приключване на реституционното производство не съществува възможност тези права да бъдат отречени посредством възражение за придобивна давност /решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК : №373/21.05.2010г., №6/2010г. по гр.д.№2760/2008г.,ІІ г.о., № 584/2009г. по гр.д.№2949/2008г., І г.о./
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация В. Л. не следва да се присъждат разноски поради липса на искане и доказателства такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №473/04.11.2016г. по гр.д. № 353/2016г. на Софийския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: