О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№496
[населено място], 01.04. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ:Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 1143/2014 г.за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Д. от [населено място], подадена чрез адвокат Е. С. срещу въззивно решение № 181 от 18.11.2013 г. по гр.д. № 487/2013 г.на Варненския апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 1389 от 25.06.2013 г. по гр.д. № 3096/2012 г. на Варненския окръжен съд е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу З. З. Д. частичен иск по чл.74 ЗЧСИ, за заплащане на сумата 50 000 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени с действията на З. в качеството му на частен съдебен изпълнител и състоящи се в запечатване на цех № 4, с площ от 219 кв.м. и предверие от 74 кв.м., находящи се ПИ 001020, [населено място], [община], обл. В. за периода 17.05.2011 г. до 24.08.2011 г., в който се намирали негови движими вещи
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поставя следните правни въпроси: съставлява ли процесуална незаконосъобразност, а оттам и противоправно поведение отказът на ЧСИ /частен съдебен изпълнител/при извършване на опис и запечатване, да даде възможност на третото на изпълнителния процес лице-наемател, да изнесе свои вещи- обекти на интелектуалната собственост; достатъчно ли е вписването в публичния регистър на ипотека, респ. на възбрана, след сключен договор за наем, за да направи правомерни и без да е уведомен за тях наемателя, действията на ЧСИ- отказът му да даде възможност на наемателя да изнесе собствените си вещи от запечатания недвижим имот, по причина че същият, с оглед публичността на вписването, следвало да се очаква пристъпването към изпълнение; противоправни ли са действията на ЧСИ по отношение на трети на изпълнителния процес лица, когато те се дължат на процесуалната незаконосъобразност на извършените от него действия и липсващи уведомявания, макар и същите, като негови задължения, да имат за адресати само страните в изпълнителния процес, а не и третите лица; относно възможността за защита на трето лице-наемател, чиито вещи- обект на интелектуална собственост са били неправомерно, без правно основание задържани в хале- обект на изпълнителна възбрана и запечатване, да защити нарушените си интереси; може ли трето лице със самостоятелни облигационни права, произтичащи от договор за наем, при неправомерно действие на ЧСИ, от което е претърпял вреда да ангажира отговорността на последния по реда на чл.441 ГПК вр. чл.74 ЗЧСИ; може ли описът и запечатването да обосноват правна законосъобразност и правомерност на задържане в запечатаното помещение на чужди движими вещи, отнети по този начин чрез насилствени действия от владението на действителните им собственици, по отношение на които длъжникът по изпълнението не е предявил никакви права и по отношение на които са представени доказателства, че са собственост на трети на изпълнението лица; по какъв начин може да защити правата си трето за изпълнителното производство лице- собственик на вещи, които на правно основание- договор за наем държи в помещение, запечатано от ЧСИ, без да му е дадена възможност да изнесе последните, от което е претърпял значителни вреди; съставлява ли запечатването, довело до неоснователно задържане в недвижимия имот на чужди движими вещи по същността си незаконосъобразно упражняване на процесуалните правомощия на ЧСИ; опорочеността на действията по самото изпълнение- използването на документ с невярно съдържание- опорочава ли последващите действия по изпълнението; постановяването на решение, преди да е изтекъл определения за страната срок за представяне на писмена защита води ли до съществено процесуално нарушение. Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по последния въпрос т. 1 на чл.280,ал.1ГПК.
Ответникът З. З. Д. в писмен отговор на касационната жалба подаден чрез адвокат Б. Г. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Прилага съдебна практика. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима, но искането за допускане на въззивното решение до касационен контрол за неоснователно.
В. съд е приел за установено по делото чрез излагане на собствени фактически и правни съображения че З. Д., в качеството му на частен съдебен изпълнител, е бил сезиран от [фирма] с искане за образуване на изпълнително производство срещу „П. инвест- България”, Р. И. Б., в качеството им на длъжници и срещу [фирма], в качеството му на приобретател на ипотекиран, за обезпечаване на вземането, имот. В. се легитимирал като кредитор по договор за цесия, сключен на 29.04.2001 г. с [фирма], в полза на която на 11.04.2011 г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците [фирма], К. С. Д., П. Богданова Н. и Р. И. Б. за солидарното им осъждане за сумата 63 249.41 евро по договор за банков кредит № 807/2008 г. и анекси към него. За обезпечаване на вземането по договора за кредит е бил сключен договор за ипотека върху недвижими имоти, включително и върху имот № 1020 в землището на [населено място], ведно с построения в него цех № 4 и предверие към него от собствениците на земята К. и Г. Д. и от собственика на постройките /длъжник по договора за кредит/ [фирма] с едноличен собственик на капитала и представляващ К. Д.. Преди образуване на изп.производство [фирма] е продало имота на [фирма] с едноличен собственик на капитала и управител С. Д., а той от своя страна го е прехвърлил на [фирма]. В хода на изпълнителното производство и след налагане на възбраната имотът е бил прехвърлен на [фирма], от който С. Д. твърди, че го е наел по договор за наем от 9.05.2011 г. По изп.дело взискателят е поискал извършване на опис на ипотекирания имот, включително и на цеха, заедно с предверието и предаване управлението им на пазач. С протокол от 17.05.2011 г. съдебния изпълнител е извършил опис на имота, запечатал го е и е назначил пазач. При тези факти съдът заключил, че действието на съдебния изпълнител не е било незаконосъобразно. Изпълнението е било насочено срещу ипотекиран, за обезпечаване вземането на взискателя, имот, който към датата на изпълнението не е бил собственост на длъжниците, не се е намирал в тяхно владение и затова е уважено искането на взискателя за предаването му на пазач, което включва и техническото действие по запечатване. При извършването на тези действия жалбоподателят е присъствал, но не е посочил че в имота се намират негови вещи, които желае да изнесе. Изложил е съображения, че искането за разпечатване на цеха, с оглед осигуряване достъп до вещите на жалбоподателя е било уважено и осигурен достъп, като забавянето не е по вина на съдебния изпълнител. В обобщение е прието, че действията не са противоправни и не може да се ангажира отговорността на ответника като частен съдебен изпълнител.
При тези мотиви на въззивния съд част от поставените от жалбоподателя въпроси не обуславят въззивното решение. Искът е отхвърлен, защото не е доказан правопораждащ факт – незаконосъобразно действие на ответника. Не може да има значение за изхода от спора въпросът съставлява ли процесуална незаконосъобразност, а оттам и противоправно поведение отказът на ЧСИ при извършване на опис и запечатване да даде възможност на трето лице- наемател да изнесе своите вещи, защото той не е обусловил решаващите изводи на съда. В. съд е приел, че при извършване на тези действия жалбоподателят не е посочил на частния съдебен изпълнител, че в имота се намират негови вещи. Също ирелевантен за спора е въпросът достатъчно ли е вписването в публичния регистър на ипотека, респ. възбрана, след сключен договор за наем, за да направи правомерни и без да е уведомен за тях наемателя, действията на ЧСИ- отказът му да даде възможност на наемателя да изнесе собствените си движими вещи, по причина, че с оглед публичността на вписването следвало да очаква пристъпване към изпълнение. В. съд е приел, че не е налице отказ на ЧСИ да даде възможност на жалбоподателя да изнесе вещите си. Приел е също така, че е без значение дали наемателят е знаел за изпълнението, тъй като отговорността за вреди следва да бъде уредена на плоскостта на наемните отношения между него и наемодателя. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса противоправни ли са действията на ЧСИ по отношение на трети на изпълнението лица, когато те се дължат на процесуалната незаконосъобразност на извършените от ЧСИ действия и липсват уведомявания, макар и същите като негови задължения да имат като адресати само страните в изпълнителния процес, а не трети лица. На този въпрос е дадено разрешение в задължителната практика на ВКС, установена по реда на чл.290 ГПК, като е прието, че увреденото лице може да се позовава само на това противоправно действие, което пряко е въздействало върху правната му сфера. Тази практика е съобразена от решаващият съд. По въпроса може ли трето лице със самостоятелни облигационни прав, произтичащи от договор за наем, при неправомерни действия на ЧСИ, от които е претърпял вреди, да ангажира отговорността на последния по чл.441 ГПК също не е налице основание за допускане на касационно обжалване, защото той е ирелевантен за случая. Той е относим към допустимостта на иска, а по него въззивният съд е дал утвърдителен отговор. Поставеният въпрос може ли описът и запечатването да обосноват правна законосъобразност на задържането в запечатаното помещение на чужди движими вещи, отнети по този начин от собственика също не е обусловил крайното решение, тъй като съдът е възприел друга фактическа обстановка. Въпросът по какъв начин може да защити правата си трето на изпълнителното производство лице- собственик на движими вещи, които на правно основание-договор за наем, държи в помещение, запечатано от ЧСИ, без да му е дадена възможност да изнесе последните, от което е претърпял значителни вреди също не решаващ за изхода на делото. На този въпрос е даден отговор в решението- на плоскостта на договорните отношения между страните по договора за наем, а по въпроса за невъзможността да изнесе вещите си също е даден отговор в решението. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса съставлява ли запечатването, довело до неоснователно задържане в недвижим имот на чужди движими вещи незаконосъобразно упражняване на процесуални правомощия от ЧСИ. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с приетото в установената по реда на чл.290 ГПК съдебна практика на ВКС- решение № 264 от 8.04.2010 г. по гр.д. 0474/2009 г. на ІV г.о; решение № 196 от 20.07.2012 гт. По гр.д. № 1555/2011 г. на ІІІ г.о. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса опорочеността на действията по самото изпълнение- използване на документ с невярно съдържание- опорочава ли последващите действия по изпълнението, включително и тези по описа и запечатването на помещения, които не са собственост на трето на изпълнението лице, защото има задължителна съдебна практика- решение № 184 от 21.09.2011 г. по гр.д. № 1124/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. в която е прието, че наличието на порочно действие не води автоматично до опорочаване на всички следващи изпълнителни действия, с която съдът се е съобразил. От друга страна увреденото лице не може да се позовава на всякакво извършено порочно действие, а само на това, което пряко е въздействало върху правната му сфера и е причинило вреди. На въпроса допустимо ли е съдът да постанови решението си преди да изтече даденият от него срок за представяне на писмена защита е дадено разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 476 от 7.07.2010 г. по гр.д. № 72082009 г. на ВКС, ІV г.о., като е прието, че постановяване на решение преди да е изтекъл даденият срок е равнозначно на решаване на делото без провеждане на устни състезания. Когато решение е постановено преди изтичане на дадения срок е налице съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за извършване на процесуалните действия по чл.149, ал.1 ГПК. В случая на жалбоподателят е даден петдневен срок за представяне на писмена защита, считано от 6.11.2013 г., който е изтекъл на 11.11.2013 г. /понеделник/, а решението е постановено на 18.11.2013 г., т.е. след изтичане на дадения срок, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по този въпрос.
По изложените съображения съдът намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото на ответника следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на сумата 1700 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 181 от 18.11.2013 г. по гр.д. № 487/2013 г.на Варненския апелативен съд.
Осъжда С. С. Д. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на З. З. Д. от [населено място], [улица], ет.3, ап.12 направените разноски за касационното производство в размер на сумата 1700 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: