3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
С., 12.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 351/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „Кооперативен съюз” [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Камелия Й. от САК, срещу определение № 768 от 09.12.2010 г. на Ловешки окръжен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 515/2010 г. Със същото се потвърждава определение № 807 от 10.09.2010 г. на Районен съд [населено място] по гр. д. № 1 276/2010 г., с което е върната исковата молба на жалбоподателя и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения установителен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил решения на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството по гр. д. № 1 276/2010 г. пред Ловешки райнен съд е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал. 5 от „Кооперативен съюз” [населено място] срещу [фирма] [населено място] за установяване наличието на престъпни обстоятелства, свързани с деяние, извършено от В. С. Б. – б. ж. на [населено място], в качеството му на председател на КС [населено място], с цел регистриране на съвместно дружество с подходящ търговски субект. С разпореждане от 08.07.2010 г. съдът е оставил без движение исковата молба, като е дал указания на ищеца „да наведе твърдения, очертаващи престъпното обстоятелство/ва по отношение на което/които търси установяване е неговите/техните обективни и субективни признаци (деец, деяние, извършване е т.н.); да наведе твърдения относно връзката на това/тези престъпни обстоятелства/ва с конкретното гражданско правоотношение; да наведе твърдения за причините, поради които това обстоятелство/ва не може/не могат да бъдат установени от наказателния съд в рамките на производството по реализиране наказателната отговорност на дееца, както и да изведе искането си до съда, с оглед уточненията в обстоятелствената част на молбата”. В изпълнение на същите е постъпила молба с вх. № 5 576/06.08.2010 г. от „Кооперативен съюз” [населено място], с която е конкретизирана претенцията, а именно – да се установи със силата на присъдено нещо, че лицето В. С. Б. е използвал неистински документ (решение на УС на КС от 15.06.2005 г.) при учредяване на [фирма] и че не е имало валидно изразена воля от страна на ищеца за учредяване на [фирма], нито за апортиране на имоти, собственост на КС в капитала на ответното дружество. С определение № 807/10.09.2010 г. Ловешкият районен съд е върнал исковата молба на „Кооперативен съюз” [населено място] и е прекратил производството по гр. д. № 1 276/2010 г. по съображения за недопустимост на предявения иск, поради липса на правен интерес. Срещу този съдебен акт е депозирана частна жалба от ищеца пред ОС [населено място], който с определение № 768 от 09.12.2010 г. по ч. гр. д. № 515/2010 г. (предмет на настоящото производство) е потвърдил обжалвания съдебен акт.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
От данните по делото е видно, че процесуалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд е свързан с допустимостта на предявения иск по чл. 124, ал. 5 ГПК и правния интерес от неговото предявяване. По своята правна същност претенцията по чл. 124, ал. 5 ГПК е установителен иск и предпоставка за допустимостта му е наличието на правен интерес. Документът – решение на УС на КС, за съставянето на който се твърди наличие на престъпно обстоятелство касае само упълномощаване на В. Б. да представлява „Кооперативен съюз” [населено място] в Общото събрание за учредяване на [фирма]. Този документ няма никакво отношение към извършения впоследствие апорт за увеличение на капитала му, за което има взето решение на ОС на КС от 12.07.2005 г. Признаването на процесния документ за неистински и използването му от В. Б. при учредяване на О. на 24.05.2005 г. по никакъв начин не би могъл да рефлектира върху висящия между страните спор по иск за собственост, а и сам ищецът не твърди, че този документ овластява дееца да апортира имущество на КС [населено място] в О.. В тази връзка не е налице и предвиденото в нормата на чл. 124, ал. 5 ГПК условие за допустимост на иска – твърдяното престъпно деяние да е от значение за гражданското правоотношение или основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, т. 2 ГПК.
Представените от жалбоподателя съдебни актове не обосновават наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като са постановени при друга фактическа обстановка. Правният интерес е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно по всяко време на производството. Същият се преценява за всеки отделен случай, с оглед конкретните данни по делото, в който смисъл е и приложената към частната жалба съдебна практика. В конкретния случай, с оглед данните по делото, правен интерес за ищеца от исканото съдебно установяване на престъпно обстоятелство не е установен. Липсата му обуславя недопустимост на предявения иск. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС – определение № 161/21.03.2011 г. по ч. гр. д. № 614/2010 г. на ВКС, ІV ГО, определение № 363/13.06.2011 г. по ч. гр. д. № 283/2011 г. на ВКС, ІV ГО и др., с която се е съобразил Л. при постановяване на обжалваното определение.
Доколкото правния интерес винаги е конкретен и се преценява само въз основа на изложените от ищеца в исковата молба и поддържани в хода на делото факти и обстоятелства, то правилността на тази преценка, по арг. от чл. 281 ГПК, не подлежи на обсъждане в производството по допустимостта на частното касационно обжалване, поради което останалите доводи за неправилност на жалбоподателя не могат да бъдат взети предвид. В този смисъл са: определение № 36/19.01.2010 г. по ч. т. д. № 223/2009 г. на ВКС, ІІТО, определение № 423/16.07.2009 г. по ч. т. д. № 261/2009 г. на ВКС, І ТО, определение № 544/25.09.2009 г. по ч. т. д. № 410/2009 г. на ВКС и др., постановени при действието на новия ГПК.
Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 768 от 09.12.2010 г. на Ловешки окръжен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 515/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: