О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
София, 15.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3704/ 2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 6 от 04.01.2013 г. по гр.д. № 861/2012 г. на Софийски окръжен съд е отменено решение № 80 от 16.07.2012 г. по гр.д. № 204/09 г. на Районен съд – Своге в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени от К. А. И. против И. В. Т. и Д. М. Т. за допускане на съдебна делба на дворно място, съставляващо УПИ … в кв. 16 по действащия ПУП на [населено място], общ. С., с площ 1104 кв.м, заедно с находящата се в имота недовършена масивна жилищна сграда /без покрив/ на два етажа с мазе и приземен гараж, както и празно дворно място, съставляващо УПИ .. в кв. 16 по плана на същото село, с площ 422 кв.м, и вместо това е постановено друго, с което е допусната съдебна делба на описаните недвижими имоти между К. А. И. при квота 1/2 ид. част и Д. М. Т. и И. В. Т. при квота в режим на СИО ? ид. част.
Против това въззивно решение е подадена касационна жалба от адв. З.. С. като пълномощник на И. В. Т.. Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд превратно е тълкувал показанията на разпитаните по делото свидетели, поради което е направил необоснован извод, че ищцата К. А. И. и нейният съпруг И. В. Л. са придобили по давност процесните два имота.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС относно елементите от фактическия състав на придобивната давност. Позовава се на решение № 8 от 23.01.2012 г. по гр.д. № 138/2011 г. на ВКС и решение № 35 от 14.07.1971 г. на ОСГК на ВС.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба и от И. В. Л. и Д. М. Т., действащи чрез своя процесуален представител адв. Б. И.. Жалбоподателите поддържат, че изводите на въззивния съд във връзка с предпоставките за придобиване на двата имота по давност не кореспондират със събраните по делото доказателства и са в противоречие с материалния закон. Поставеният от тях правен въпрос, по който се иска допускане на касационно обжалване, е приложима ли е нормата на чл. 13, ал.1 СК при фактическа раздяла, продължила повече от 13 години.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Установено е по делото и не е било спорно между страните, че УПИ … и УПИ … в кв. 16 по плана на [населено място] са идентични с б. парцел Х- 117 в кв. 16 по плана на селото, целият с площ 1 700 кв.м. С нотариален акт № 47 от 22.12.1992 г. И. В. Л. бил признат за собственик на основание давностно владение на дворно място с площ 1 700 кв.м, съставляващо парцел Х-117 в кв. 16 по плана на [населено място]. Към този момент И. Л. е бил в брак с ищцата К. А. И.. Бракът им е прекратен с развод с влязло в сила решение по гр.д. № 379/07 г. на Софийски районен съд. По бракоразводното дело е прието, че съпрузите са във фактическа раздяла от 1996 г. С нотариален акт № 39 от 03.07.2008 г., т.ІІІ, дело № 407/2008 г. на нотариус А. Ч., И. В. Л. продал на Д. Н. Т. УПИ .. с площ 1104 кв.м и УПИ ХІІІ- 117 с площ 422 кв.м. Д. Н. Т. е съпруг на жалбоподателката И. В. Т.. Тя и И. В. Л. са деца на В. Л. А., поч. 1993 г. Твърдението на жалбоподателката И. Т. е било, че процесният имот е бил собственост на наследодателя В. Л., който го е получил по силата на съдебна делба – спогодба по гр.д. № 125/1971 г. на Районен съд – Своге. След смъртта на В. Л. през 1993 г. имотът е придобит в съсобственост от неговите наследници по закон, не е станал съпружеска имуществена общност на И. Л. и неговата съпруга К. И., поради което последната няма дял в съсобствеността.
Тези доводи са намерени за неоснователни от въззивния съд по съображения, че не е доказана идентичността на делбените имоти с имота по т.3 от протокола от 24.06.1971 г. по гр.д. № 125/71 г. на Районен съд Своге, както и поради това, че не бил доказан правопораждащият юридически факт, от който е възникнала прекратената със съдебната спогодба съсобственост, поради което не може да се приеме, че наследодателят В. Л. е придобил собствеността върху имота на основание наследство и делба. На следващо място съдът е посочил, че от събраните доказателства не може да се направи извод, че В. Л. е придобил правото на собственост и на друго основание – изтекла в негова полза придобивна давност. Приел е, че имотът бил даден от В. Л. на неговия син И. и съпругата му К., които започнала да упражняват фактическа власт върху цялото дворно място от 1 700 кв. от 1981 г., а през 1988 г. започнали строеж на къща, която останала недовършена / без покрив/. Оттук е направил извод, че към 1992 г., когато И. Л. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост, парцел Х- 117/ стар/ е бил придобит от двамата съпрузи на основание изтекла през време на брака им придобивна давност в режим на съпружеска имуществена общност.
Въззивният съд е намерил за неоснователно и възражението на ответника И. В. Л., че е придобил по давност принадлежащата на ищцата идеална част от процесните недвижими имоти, тъй като след фактическата раздяла на съпрузите през 1996 г. е владял за себе си целия парцел Х. Аргументирал е извода си с разпоредбата на чл. 115, ал.1, б.”в” ЗЗД, приложима и към придобивната давност по силата на чл. 84 ЗС, според която през времетраене на брака не тече давност между съпрузи.
В обобщение въззивният съд е направил извод, че ищцата К. Ангелова Илиева се легитимира като собственик на 1/2 ид. част от УПИ .. и УПИ …, образувани от бивш парцел Х- 117. Останалата 1/2 ид. част е собственост в Д. Т. и съпругата му И. Т. в режим на съпружеска имуществена общност, като придобит чрез договор за покупко- продажба през време на брака им.
По касационната жалба на И. В. Т..
Поставеният в изложението материалноправен въпрос относно елементите на фактическия състав на придобивната давност, е обуславящ изхода на делото, тъй като е пряко свързан с крайния извод на въззивния съд за това кои имоти, между кои лица и при какви квоти следва да се допуснат до делба. Не се установява обаче същият да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. За да обоснове твърдяното противоречие, жалбоподателката се позовава на тази част от мотивите на решение № 8 от 23.01.2012 г. по гр.д. № 138/2011 г. на ВКС, І г.о., в които е прието, че нищожната съдебна спогодба относно делба на недвижим имот не може да бъде законно основание, годно да прехвърли правото на собственост, но може да послужи за начало на давностно владение и да доведе, след изтичане на установения в закона 10 – годишен давностен срок, до придобиване на имота по давност, тъй като законът не свързва придобиването на собствеността с начина на установяване на владението. В същия смисъл е и произнасянето на въззивния съд, който след като е приел, че наследодателят на жалбоподателката В. Л. не е придобил правото на собственост върху процесния имот на основание сключената съдебна спогодба за делба по гр.д. № 125/71 г. Софийски районен съд, е изследвал и дали в полза на наследодателя е осъществен фактическия състав на придобивната давност.
Що се отнася до това кой е владял имота, кога е било установено владението и докога е продължило, това са конкретни, фактически въпроси, отговорът на които зависи от събраните по всяко дело доказателства, поради което те не попадат в приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК.
По касационната жалба на И. В. Л. и Д. М. Т..
Неоснователно е искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречието му с практиката на ВКС при разрешаване на материалноправния въпрос приложима ли е разпоредбата на чл. 13, ал.1 СК/ явно се има предвид СК от 1969 г.- отм./ относно придобиване на право на собственост по давност при фактическа раздяла на съпрузите, продължила повече от 13 години. Въпросът е некоректно формулиран. По делото е било установено и не е било спорно между страните, че жалбоподателят И. Л. и ищцата К. И. са във фактическа раздяла от 1996 г., когато придобивната давност вече е била изтекла и е било направено позоваване на давността от страна на съпруга през 1992 г. във връзка с което е бил издаден и констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение. По делото няма данни съпрузите да са били във фактическа раздяла през времето, през което е текла пробивната давност. В т.2 от ППВС № 80/1980 г. е посочено, че когато придобивната давност е започнала и е изтекла по време на брака, двамата съпрузи са придобили правото на собственост върху недвижимия имот и той е станал съпружеска имуществена общност. Обжалваното въззивно решение е съобразено с тази задължителна съдебна практика, което изключва наличието на основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускането му до касационно обжалване по поставения от касаторите правен въпрос.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6 от 04.01.2013 г. по гр.д. № 861/2012 г. на Софийски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: