О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
София, 21.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1143/2011 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Д. Д. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 02.05.2011 г. по гр.д. № 1314/08 г. Наведени са доводи за неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, поради което решението следва да се допусне до касационно обжалване. Освен това произнасянето на касационната инстанция ще допринесе за отстраняване на порочната практика на съдилищата да възприемат недоказани тези и ще даде ново тълкуване за множащите се случаи на гражданска недобросъвестност.
Ответниците по касация Х. Д. С. и Т. Х. С. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 17.12.2007 г. по гр.д. № 9728/06 г. С него са отхвърлени предявените от П. Д. Д. против Х. Д. С. и А. Т. С., заместена в процеса на основание чл. 120 ГПК/ отм./ от Т. Х. С., иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ във връзка с чл. 26, ал.2, пр.2 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че по сключения във форма на нотариален акт № 51, т.І, нот. дело № 53/ 27.06.2000 г. договор за покупко- продажба на недвижим имот – гараж № 5, находящ се в жилищната сграда на [улица] /стар адрес/, [улица] /нов адрес/, с площ 21.81 кв.м, заедно с принадлежащите му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното място, в което е построена, съставляващо парцели VІІ-13, VІІІ- 14 и ІХ- 1 от кв. 423-б по плана на [населено място], м.”Центъра”, не съществува правно отношение, както и предявеният при условията на обективно съединяване иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху гореописания гараж.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че договорът за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 51, т.І, дело № 53/2000 г., с който П. Д. Д. е продал на Х. Д. С. по време на брака му с А. Т. С. процесния гараж, не е нищожен поради липса на воля и съгласие на продавача за сключването му. След обсъждане на заключенията на изслушаните по делото еднолична и две тройни съдебно – графически експертизи, въззивният съд е приел, че подписът за продавач в нотариалния акт е изпълнен от П. Д.. При формиране на този извод се е позовал на заключението на едноличната съдебно – почеркова експертиза, според което подписът вероятно е положен от П. Д., като тази вероятност е значително по- голяма от вероятността да не е положен от него, както и на заключението на втората тройна съдебно- графическа експертиза, според която подписът категорично е положен от П. Д.. Въззивният съд е изложил подробни съображения защо кредитира заключението на едноличната и на втората разширена съдебно- графическа експертиза и не кредитира заключението на първата тройна съдебно – графическа експертиза.
На следващо място съдът е намерил за неоснователно твърдението на ищеца, че към момента на сключване на сделката той не е разбирал значението на извършените от него правни действия поради тежкото му здравословно състояние вследствие прекаран през 1997 г. мозъчен инсулт. В тази насока съдът изцяло е възприел дадено като обективно и компетентно заключението на изслушаната пред него тройна съдебно- медицинска експертиза, която след проучване на съхраняваната в ТЕЛК медицинска документация и тази, приложена по делото, е констатирала, че към момента на получения мозъчно- съдов инцидент през 1997 г. ищецът е имал координационни нарушения с добро обратно развитие на фините движения /вкл. писане/ към 2000 г. до възможност за пълно самообслужване. До 2003 г. не са били описани нарушения във висшите корови функции, т.е. ищецът е могъл свободно да разбира чужда реч, да се изразява словесно, да чете и да разбира прочетеното, както и да пише. Не е имал количествени и качествени / психопатологични/ нарушения на съзнанието през острия стадий на заболяването и след това, както и тежък двигателен дефицит, който да затруднява придвижването. В резултат на горните констатации експертите са направили извод, че ищецът през целия период е могъл да ръководи и контролира действията и постъпките си и е бил дееспособен.
В обобщение въззивният съд е направил извод, че договорът за покупко- продажба е действителен и е породил валидно вещнопрехвърлително действие. Предвид извършеното разпореждане с процесния имот, ищецът не се легитимира като негов собственик, поради което искът за ревандикацията му също е неоснователен.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторът не е посочил правните въпроси, разрешени от въззивния съд, които са обусловили изхода на делото, както и не е обосновал наличието на сочените от него основания за допускане на касационно обжалване. Не е направено позоваване на конкретни решения на ВКС, с които касаторът счита, че обжалваното влиза в противоречие. Изложени са доводи за това, че фактическите изводи на съда по същество в двете инстанции са със съмнителна достоверност, тъй като не е взето предвид, че човек с неговото здравословно състояние не би продал единствения си имот, защото по този начин би се лишил от всякаква възможност за съществуване. Тези доводи не могат да обосноват достъп до касационно обжалване, тъй като обстоятелството по какъв начин здравословното състояние на касатора се е отразило на способността му да формира правновалидна воля за разпореждане със собствения му имот, е въпрос на доказване, а евентуалната неправилна преценка на доказателствата от съда не съставлява основание за допускане на касационно обжалване, доколкото не е свързана с тълкуване на правни норми.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалният въпрос, като обща предпоставка за достъп до касационното обжалване, е винаги конкретен, включен в предмета на делото и обуславя пряко или косвено решаващите изводи по спора. Касационната инстанция няма задължение да извлича този въпрос от доводите в касационната жалба и изложението към нея. Правният въпрос следва да бъде посочен от жалбоподателя, който, съгласно чл. 284, ал.3, т.1 ГПК следва да представи точно и мотивирано изложение на основанията за касационно обжалване. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивния съд се е произнесъл, както е в настоящия случай, е достатъчно основание за недопускане на касационната жалба за разглеждане по същество.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 02.05.2011 г. по гр.д. № 1314/08 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: